Мария Захарова за износа на съветското въоръжение от страните на ЕС в Украйна

Когато Организацията на Варшавския Договор (ОВД) и след нея и Съветския Съюз спряха да съществуват, огромни запаси на военна техника останаха на разположение на националните войски на „новите европейци“. След влизането на бившите страни от ОВД в НАТО (което се случи въпреки гаранциите на западните държави да не се разширява алиансът на изток след обединението на Германия) съветската техника и въоръжения, създанени по съветските лицензи, бяха придобити от Северноатлантическия блок. Тъкмо тези въоръжения европейците сега изпращат в Украйна.

Мария Захарова за износа на съветското въоръжение от страните на ЕС в Украйна

Да не говорим за моралния (по-точно – аморалния) аспект на доставките на въоръженията за киевските нацисти и да погледнем документите. Износът на въоръжения от страните-членки на Евросъюза от 2008 г. се регламентира от т.н. „Обща позиция“ на Съвета на ЕС 2008/944/ОВППС от 8 декември 2008 г., която определя общи правила по контрол върху износа на военни технологии и оборудване.

В този документ в чл. 2 има ясни критерии. Например, „държавите-членки отказват да издадат лицензия за износ, ако е налице явен риск предназначените за износ военни технологии или оборудване да бъдат използвани за вътрешни репресии“. Или, „държавите-членки отказват да издадат лицензия за износ на военни технологии или оборудване, които биха провокирали или удължили въоръжени конфликти или биха задълбочили съществуващо напрежение или конфликти в държавата на крайно местоназначение“.

Ако всичко е ясно с втория критерий (днешните доставки на съветските оръжейни системи, включително бронирана техника, няма как да се извършват, защото те удължават конфликта), пък първият критерий представлява интересен случай.

Страните на ЕС по принцип не могат да доставят въоръжения, включително съветски, на държава, която го прилага, ще го приложи или иска да го приложи срещу собствените си граждани във вътрешен конфликт. Ясно е, защо е направено така: за да не се допусне разпалване на граждански войни в страните-вносителни на оръжия. Същевременно Европейският съюз не признава променените териториални граници на Украйна, тоест, въпреки установилите се политико-административни реалии, смята териториите на ДНР и ЛНР като украински. Излиза, че или, доставяйки оръжия, Брюксел признава ДНР и ЛНР (и тогава конфликтът вече не е вътрешен за Украйна), или страните-членки на ЕС нарушават фундаменталните интеграционни принципи.

Очевидно е, че с прибързаното решение за доставките на въоръжения европейските стратеги не са си замислили за това, че фактически са си закарали в цугцванг – няма какво да правят освен да спрат доставките на оръжия и да оттеглят всичко, което вече изпратено, или да признаят ДНР и ЛНР.

 

A.Z

Следвайте ни и в Телеграм