В леговището на нацистите в подземията на «Азовстал»: Българско оръжие, коридори, миришещи на кръв, торби за трупове и безполезни оръжия

Специалните кореспонденти на Kp.ru Дмитрий Стешин и Алексей Овчинников, заедно с батальона на ДНР «Восток», слязоха в леговището на «Азов»

Леговището на нацистите започва с импровизиран контролно-пропускателен пункт: тук, криейки се зад купчина деформиран метал и бетон, очевидно е имало охрана, контролираща входа на пролуката.

В леговището на нацистите в подземията на "Азовстал": Българско оръжие, коридори, миришещи на кръв, торби за трупове и безполезни оръжия

Те седели удобно на меки столове от някаква заседателна зала. Пръснати патрони, боеприпаси за противотанков гранатомет, бинтове и по някаква причина медицински маски за еднократна употреба. Вдясно, вляво, отново вдясно — дълъг коридор, по който спокойно ще мине лек автомобил.

Тунелът непрекъснато се извива, раздвоява се и без ескорт е лесно да се изгубите в него. Над нас има няколко метра масивен бетон, а отстрани на много места има стълби, водещи към повърхността. Вероятно вече бяхме минали няколкостотин метра, когато отпред се появи светлина — част от тунела се е срутила от някакъв силен удар.

В леговището на нацистите в подземията на "Азовстал": Българско оръжие, коридори, миришещи на кръв, торби за трупове и безполезни оръжия

— Отвориха го с авиобомба — коментират сапьори. — Съвсем близо до леговището им.

Следващото помещение е склад за боеприпаси. Навсякъде, докъдето стига погледът, са пръснати патрони, търкалят се под краката със стотици и хиляди. Купища магазини за автомати, някои подписани от собствениците. Счупени мерници, части от някакви осакатени чужди оръжия.

Боеприпаси за гранатомети от българските ни «братя».

И мини. Противопехотни и противотанкови. Един от сапьорите вдига ръка за предупреждение: „Внимание!“

В леговището на нацистите в подземията на "Азовстал": Българско оръжие, коридори, миришещи на кръв, торби за трупове и безполезни оръжия

— Момчета, преместете се зад ъгъла, ще ви извикам по-късно. (смее се).

Минута и сапьорът ни извика, за да видим мината.

В леговището на нацистите в подземията на "Азовстал": Българско оръжие, коридори, миришещи на кръв, торби за трупове и безполезни оръжия

Вътре в кутията има тротилова бомба, облицована е с патрони за подобряване на поразителната способност и детонатор с парче конец. Според идеята на създателя на този боклук, отвън е трябвало да изглежда сякаш човек ще се натъкне на примамлив трофей, за да издърпа конеца към себе си — и мината ще избухне. Заедно със склада за боеприпаси.
Но в този склад вече няма многог боеприпаси. Или са свършили, или са успели да ги унищожат.

Като американските преносими зенитно-ракетни системи «Стингер». Две празни кутии стоят са в ъглите. На пода има огън, в който можете да видите останките от пусковите установки.

В леговището на нацистите в подземията на "Азовстал": Българско оръжие, коридори, миришещи на кръв, торби за трупове и безполезни оръжия

Има и папки с описание на устройството. Датата на документа е 24 януари 2001 г. «Стингърите» са малко стари: според инструкциите на всеки 10 години ракетите трябва да се обслужват — контейнерите с инертен газ трябва да се отварят и зареждат с гориво.

Съдейки по факта, че нито един от нашите самолети над «Азовстал» не бе свален, този боклук не е сработил. Най-малко 150 хил. долара за две ракети.

От шахтата просветна фенерчето на нашия сапьор:

— Момчета, искате ли да видите как са живели?

ДЕСЕТКИ ПОДОБНИ УБЕЖИЩА

Тръгваме след сапьора, пълзим два метра по корем и влизаме в шлюза. Отрупано е с опаковки от т. нар. „санитарни чанти“ за трупове, подарък от Червения кръст, ако се съди по етикетите.

Чудя се какво са си мислели хората, докато са пълзели покрай този зловещ склад всеки ден?

Изкачваме стълбите и пред нас е първата херметична врата на бомбоубежището. Малка стая, до стената куп шишета с питейна вода, всичко е прашно, струпано е отдавна. Тенджери, ножове, прибори за еднократна употреба — прилича на кетъринг, зад който е скрито жилищно помещение.
Двуетажни легла с плесенясали матраци, консерви, инструменти, още патрони, огромно парадно украинско знаме, което предалите се решили да захвърлят. Чаши, лепенки със символи на «Азов» и десетки счупени лаптопи и смартфони — на този етап можем само да гадаем какво съдържат.

Втори час бродим из подземието и става трудно да дишаме.

Въздухът е наситен с миризма на кръв, потни тела и урина.

Задушно е, влажно, а от устата излиза пара – как са живели стотици хора във всичко това?

Стигаме до импровизиран медицински кабинет.

Изглежда има много лекарства и ампули, но повечето от тях не са предназначени за сериозни медицински грижи, това не е военна медицина, обикновени домакински фармацевтични препарати за стомах, настинка и сърцето. В бункера няма операционна.

Тук намираме и „подяку” (благодарност) с автограф на „командира” на „Азов” Д.Г. Прокопенко.

И разпръснати банкови карти на работниците на «Азовстал» — очевидно тези от последната смяна, които «героите» взеха за заложници.

И това е само едно от местата, където са се укривали нацистите.

Както казват сапьорите, в тези изби има няколко десетки такива пункта.

ДНЕВНИК

Продължихме да изследваме леговището, когато под един от плесенясалите матраци открихме черна книга, покрита с бележки на украински. Книгата се оказва дневникът на един от пребиваващите в «Азовстал», който прилежно описвал чувствата си, намирайки се тук.

Скоро ще преведем тези три дузини страници ситен украински текст. Направо четем:

„Днес сърфирах за малко в интернет. Зеленски непрекъснато говори за Мариупол, тревожи се, за което всички му изказват голямо уважение, но ако погледнете, всичко това са празни думи…”

Източник: https://www.kp.ru/daily/27396/4591839/

Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front

Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3