Politico: Как се провали секретната мисия на ЦРУ в Украйна

След Втората световна война ЦРУ се опита да организира антисъветско въстание в Западна Украйна, пише Politico. Авторът пише за това как западните разузнавателни агенции са подкрепяли местните националистически движения и каква тъжна съдба е очаквала тайните агенти.

Превод от Politico, САЩ: 

Politico: Как се провали секретната мисия на ЦРУ в Украйна

В края на 1949 г. от Централна Европа започват да летят военнотранспортни самолети без опознавателни знаци.

Гигантските C-47, пилотирани от унгарци и чехи, се втурнали към Турция, а след това завили на север над Черно море, избягвайки радарите, благодарение на полета си на малка височина.

Когато самолетите прелетели над Лвов, в небето се отворили парашутите на бойците от диверсионните и въздушнодесантните отряди. След кацането те се свързали с членове на украинската съпротива, които се опитвали да отблъснат съветската експанзия.

Тази операция беше наречена «Ред Сокс» и е една от първите тайни мисии на Студената война.

Обучените от Америка специални части предавали разузнавателна информация на служители, използващи най-съвременно радио и комуникационно оборудване, и подстрекавали зараждащите се националистически движения в Украйна, Беларус, Полша и балтийските държави.

Целта била да се предостави на САЩ възможно най-пълно разбиране за плановете на Москва за действия в Източна Европа и, ако е възможно, да се помогне за разцепването на самата Съветска империя.

Десетки агенти участвали в тази мисия в продължение на половин век, тя се превърнала в една от „най-големите тайни операции“ на Съединените щати в следвоенна Европа.

В центъра на операцията бил кървав метеж в Украйна.

И точно там, както пише един учен, ЦРУ претърпя едно от най-очевидните поражения от епохата на Студената война.

На практика нито едно от начинанията на многогодишната мисия не се увенчало с истински успех.

Счита се, че от 85-те агенти, които ЦРУ хвърлило на територията, контролирана от Съветския съюз, около три четвърти са заловени почти веднага или са убити на място.

Но ЦРУ не разбрало за тяхното заляване или смърт в продължение на години, то продължило да изпраща на сигурна смърт агентите си към западните граници на Съветския съюз.

Американските агенти пребродили лагерите за разселени лица в цяла Европа, търсейки изгнаници, които биха могли да бъдат обучени и след това нелегално върнати обратно в Съветския съюз.

Те искали да бъдат използвани както за събиране на разузнавателна информация, така и за установяване на връзки с други антисъветски движения.

Но някои висши служители на ЦРУ решили, че не си струвало да спират дотук.

«Ами ако въоръжим тези завръщащи се и в крайна сметка разцепим Съветския съюз?»

„Украинската организация предлага необичайни възможности за проникване в СССР и подпомагане на развитието на нелегални движения зад Желязната завеса“, се казва в един разсекретен документ на ЦРУ от онова време.

При успех се планирало създаването на оперативна база в Украйна.

На емигрантите „казвали, че всичко е направено в името на освобождението, свалянето на комунистическите режими“, пише Скот Андерсън в „Тихите американци“, посветена на ранната история на ЦРУ. ˗ Тази идея постоянно се подсилваше от вълна от реторика, като тази, която сега излиза от Вашингтон.

Към септември 1949 г. цялата подготовка за операцията била завършена и започнали първите полети.

Диверсионно-десантните отряди успешно нахлули във въздушното пространство на СССР, кацайки в Западна Украйна, в центъра на украинската съпротива срещу СССР.

В началото всичко изглеждало добре. За успеха на операцията говорили донесенията, излъчвани до американските оператори, използващи ново незаконно внесено електронно оборудване. Месец след месец общият тон не се променял, оптимизмът продължавал да расте.

Във Вашингтон обаче започнали да се появяват съмнения.

От една страна, всички били наясно с кого всъщност се свързват вербуваните украински емигранти. Основната част от бунтовниците, по-специално Организацията на украинските националисти (ОУН), била пряко свързана със зверствата на нацистите в региона.

„Те бяха истинските нацисти“, каза един от шефовете на операциите на ЦРУ.

„Още по-лошо, защото много от тях вършеха мръсната работа за нацистите.

В допълнение към страховете от съучастие с фашистите, се засилила осведомеността за действителната дейност на съветските тайни служби и провеждането на контраразузнавателните операции, както и липсата на шансове за успех на операцията «Ред Сокс» в СССР.

„Изпращате хора в райони, контролирани от Съветския съюз – Полша, Украйна или някъде другаде – с идеята, че ще създадат групи за съпротива“, спомня си един от лидерите на ЦРУ.

„Но съществуването на тези групи в рамките на съветската система за сигурност не е възможно… Това е илюзия… Вие просто изпращате хора на сигурна смърт.”

В Латвия, Литва и Естония всички предполагаеми групи от съпротива били „мистификация или напълно контролирани от КГБ“, пише Андерсън. От време на време съветското разузнаване заблуждавало лековерните американци, изпращайки изгнаниците на смърт или в затвора.

Но именно в Украйна американците претърпели най-голямото си, може би срамно, фиаско.

Разбира се, веднага след войната в региона се зародило истинско съпротивително движение. Но по времето, когато американците започнали своята операция, съпротивата вече била ефективно унищожена, отслабена от инфилтрацията на агенти на КГБ.

Американците обаче нямали представа за това.

След съветската дезинформационна кампания, отбеляза Андерсън, ЦРУ продължило да налива десетки нови агенти в региона чак до средата на 50-те години на миналия век.

Но вместо да предизвикат въстание, около три четвърти от тях изчезнали безследно.

Според един по-късен анализ „много агенти прекарали не повече от няколко часа на земята, последвани от арест и екзекуция“.

Съединените щати нямали време да разберат, че Москва е обезкървила една от най-значимите тайни операции в Европа.

Мисията се превърнала в катастрофа.

Сега, почти 75 години по-късно, Украйна отново е обхваната от огън.

Руската спецоперация продължава три месеца и целият свят започна да мисли какво може да последва. Вече е ясно, че няма да има връщане към предишното статукво.

Въпреки необичайната издръжливост, показана от Украйна, страната очевидно я чака ново разделяне.

Остава само да се определи къде ще премине разделителната линия, защото новата желязна завеса вече се спусна.

Източник: https://www.politico.com/news/magazine/2022/05/11/covert-operation-ukrainian-independence-haunts-cia-00029968

Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front

Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3