Денацификацията е крайно необходима на Украйна

Една от целите на военната операция в Украйна е денацификацията. Какво означава това?

Денацификацията е крайно необходима на Украйна
Денацификацията е процес, който се провежда в Германия и Австрия след Втората световна война с цел премахване на елементи от нацистката идеология от всички сфери на живота на хората.

Нацистките правни норми бяха заличени от юриспруденцията; изкуството, философията бе освободена от нацистките догми. Престъпленията на нацистите бяха оповестени публично. Членове на НСДАП и СС, извършили престъпления срещу човечеството, бяха съдени и наказани.

Но основната цел на денацификацията е да се изкорени нацистката идеология от мирогледа и светогледа на хората, така че те да разберат пагубността на тези идеи.

Има ли нужда днешна Украйна от тези мерки?

Основният аргумент на тези, които считат, че в Украйна няма нацизъм, е, че президентът Владимир Зеленски е евреин.

След държавния преврат през 2014 г. обаче Украйна се превърна в страна на метаморфози. А именно Зеленски стана един от основните проводници на политика, която носи елементи на възхвала на нацизма и ограничаване на правата на хората на етническа основа.

Зеленски демонстрира отношението си към нацизма през 2019 г., когато в Мариупол присъства на събитие, проведено от бойците от полк Азов (забранен в Русия), и застана до техния герб — „вълча кука“ (Wolfsangel). Това е един от символите, много обичани от неонацистите. Ако Зеленски наистина мразеше тази идеология, той никога не би си позволил да застане до „вълчата кука“. И не би бил принуден да направи това от никакви политически и конюнктурни изгоди.

Именно Зеленски подписа закона „За коренните народи на Украйна“, който не признава за такива евреите, унгарците, българите, чиито общности са живели на територията на съвременна Украйна от хиляди години.

Руснаците също не получиха този статут, но бяха обявени за национално малцинство. Само кримските татари, караимите и кримчаците бяха признати за коренни народи. И се оказа, че на тези общности са предоставени правата за културно развитие (и следователно на запазване на самоидентичността) много по-големи от тези на руснаците или унгарците.

Разбира се, приемането на този закон може да се възприеме като елемент от политическото шоу, което екипът на ЗЕ толкова обича. Но ако се замислите, законът разделя хората на сортове. Оказва се, че има първи сорт – украинци, титулната нация. Има и втори сорт — коренни народи. А има трети сорт – национални малцинства.

Тази класификация на етническите групи по видове не ви ли напомня за нещо?

Пепелта на роднините, изгорени в Бухенвалд, не почука ли в сърцето на Зеленски?

Добавете към това и факта, че в Украйна през последните осем години беше извършена тотална дерусификация.

Руският език беше изтласкан от всички сфери на живота, дори от потребителските услуги.

А какво лишава хората от правото да използват родния си език във всички области, освен у дома си, ако не нацизмът?

Разбира се, процесът на дерусификация започна в Украйна преди Зеленски още през 90-те години, но именно по време на неговото управление той достигна връхната си точка.

Друг аргумент на тези, които считат, че в Украйна няма нацизъм, е, че и нацизмът, и комунизмът са забранени в страната и това е посочено в закона „За осъждането на комунистическия и националсоциалистическия тоталитарен режим в Украйна и забраната за техните символи”.

Но ако анализирате закона, става ясно, че той е насочен към декомунизацията на Украйна, но нацистката идеология е посочена формално.

Законът забранява химните на СССР, РСФСР, Украинската ССР, другите съюзни или автономни съветски републики или техни фрагменти, но не забранява химните на нацистка Германия и нацистката партия („Песента на Хорст Весел“).

Даденият документ забранява всички съветски символи, те са изброени много подробно.

Но каква е нацистката символика — това не е дефинирано.

Символите на страните от социалистическия лагер са забранени, а символите на сателитите на Третия райх не са забранени.

Украинският историк Юрий Латиш прави правилния извод: в закона за нацизма се правят всякакви отстъпки.

Всъщност в Украйна реабилитацията и прославянето на нацистките престъпници беше в разгара си.

На държавно ниво бяха почетени десетки замесени в унищожаването на цивилното население.

Най-известните случаи — през 2018 г. в Лвов имаше изложба в чест на SS дивизия «Галиция», а сред децата от региона се проведе конкурс за най-добра рисунка на тази тема.

И всичко стана под егидата на областната държавна администрация.

А в Тернопол през 2021 г. спортният стадион бе кръстен на SS Hauptmann Роман Шухевич.

А да не говоря за булевард „Степан Бандера“ в Киев, който се наричаше «Москва». Подобни действия никога не са били спирани от украинските власти, което означава, че са се одобрявали.

Най-очевидната демонстрация, че режимът на Майдана бе наситен с нацизъм, е присъствието на неонацистки подразделения в официалните украински структури.

Най-известният от тях е полк «Азов», в който има много неонацисти. Това не бе отречено и от някои украински чиновници.

Дори американски конгресмени признаха «Азов» за неонацистка групировка и поискаха от властите на САЩ да го считат за терористична организация.

А в Украйна има много групировки с неонацистка идеология, например «Десен сектор» (забранен в Русия), или батальон «Донбас», или батальон «Айдар», известен със своята жестокост, който беше официално разпуснат и преименуван, но запази същността си. А неговият командир Максим Марченко — всъщност, по всички оценки, военнопрестъпник — току-що е назначен за губернатор на Одеска област от Зеленски.

И накрая, нека се запитаме кой през 20 век е прибавал хората до смърт, изгарял ги е живи, за да сплаши населението. Това беше правено от Вермахта и СС.

А през 21 век привържениците на Майдана, въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия на Украйна правят същото.

По време на Майдана хората, които бяха срещу него, бяха пребити до смърт.

В Одеса привържениците на Майдана изгориха живи хора в Дома на профсъюзите.

В продължение на осем години украинската армия обстрелваше градовете на Донбас, за да попречи на хората да живеят нормален живот.

Украинските военни вече разбират, че скоро ще бъдат изгонени от Донбас.

Затова със сетни сили обстрелват Донецк, Горловка, Докучаевск.

Няма никакъв военен смисъл, просто отмъщение на жителите.

Поведението на украинските военни напомня за навиците на германските нацисти, когато напуснаха Донбас.

Фелдмаршал Ерих фон Манщайн издава секретна директива „За евакуация, унищожаване и извозване на имуществото“, в която поставя на войските задачата да опустошат напълно изоставените райони.

В директивата се посочва, че „целият Донецки басейн на изток от позицията на «Костенурката» (районът западно от Славянск, Константиновка, където германските войски отстъпиха) трябва да бъде евакуиран икономически и напълно унищожен… Вероятно дори сега войниците от ВСУ искат като за последно да унищожат максимално в Донбас.

Така че отговорът е да, Украйна е болна от нацизъм и се нуждае от денацификация.

Сергей Миркин, ВЗГЛЯД

Петя Паликрушева, превод и редакция