Българите в С. Македония: «Исканията за включване на македонските българи в Конституцията на РСМ, идват от същите сили и центрове, които насърчават и финансират исканията за признаване на «македонско национално малцинство» в България»

Настояваме понятието «общата история» да се дефинира ясно и да включва «лицата, родени и израснали на територията на «географска» Македония, които са служили на българската държава или църква (средновековна или модерна), или са се борели са тяхното възстановяване. Това призоваха от Българския културен клуб — Скопие (БККС) в позиция, изпратена до медиите.

Българите в С. Македония: "Исканията за включване на македонските българи в Конституцията на РСМ, идват от същите сили и центрове, които насърчават и финансират исканията за признаване на "македонско национално малцинство" в България"

Повод за писмото им е предстоящата визита днес и утре на македонския премиер Димитър Ковачевски в София. Неговата визита е в отговор на българската официална делегация, която посети Скопие в първия ден от встъпването на новото правителство на Северна Македония.

На 18 януари 2022 г. българският премиер Кирил Петков посети Скопие.

Там той заяви, че добросъседството ще има вече практически измерени и реални резултати, а не само политически изказвания.

В понятието «обща история» да се включат и хората или организациите, които са определяли своите говори като български, на базата на които е кодифициран днешния македонски език; лицата и организациите, които са се борили за автономна или независима Македония и са използвали българския книжовен език за своите документи, знамена и агитационни материали, пишат от нашия културен център.

Комисия по историческите и образователни въпроси би трябвало само да идентифицира и регистрира горепосочените лица и събития. Двете държави да се ангажират със съвместни чествания и формулировки в учебниците, при което оставащите разлики в интерпретацията на общата ни история да не са причина за обиди и нападки. Общата история е такава, каквато се е случила в действителност и каквато е отразена в автентичните документи, факти и свидетелства на времето.

Категорично отказваме да бъдем обект на «търговия с малцинства«, пишат от нашия културен институт. Меморандумът на БККС подчертава, че «исканията за включване на македонските българи в Конституцията на РСМ, идват от същите сили и центрове, които насърчават и финансират исканията за признаване на «македонско национално малцинство» в България.

Те припомнят, че интересите на ОМО «Илинден» в Страсбург се защитават от Тони Менкиноски, председател на правната комисия на ВМРО-ДПМНЕ и адвокат на Орце Комчев. 

Както е известно, някои политически кръгове бяха предложили Камчев за почетен консул на България в РСМ, което не се реализира поради негативната реакция на обществеността.

Исторически необосновано и политически неоправдано е да се разделят или противопоставят понятията «българин» и «македонец», което е резултат на чужди доктрини, пишат българите в Македония.

Включването на македонските българи в Конституцията на страната, без необходимата яснота за общата история и културно-историческо наследство с гражданите на РСМ, самоопределящи се като македонци, би донесло повече вреди, отколкото ползи и би обезценило съответната клауза в Договора. Нашият статут би се свел до този на българите в Сърбия, които са признати за малцинство, но нямат аналогични съвместни корени, културни традиции и език със сръбското население.

Най-доброто решение за всички би било ако преамбюлът на Конституцията на РС Македония декларира, че тя е държава на всички нейни граждани, без да изброява никакви етноси. Това би било в хармония с гражданската концепция, която доминира в цялостното съдържане на Конституцията и би гарантирало равни права на всички етнически общности, без превратни тълкувания за превъзходство или дискриминация по етнически признак. В случай, че се вземе решение за включване на «част от … българския народ», наред с «македонския народ» в съществуващия преамбюл, непременно трябва да се спомене и общата им история, дефинирана с Договора (за добросъседство). 

30-годишнината от признаването на тогавашна Република Македония от страна на Република България е уникален държавнически и дипломатически акт. Той спомогна изключително за мирното отделяне на страната ни от бивша Югославия и за нейното международно утвърждаване, пишат сънародниците ни в Северна Македония.

Очакванията на българите в Македония са двамата премиери да намерят решение за трайно и необратимо сближаване и приятелство между братските общества на двете страни, посредством измерими и видими резултати в полза на техните граждани.

Време е да се парират всички онези, които целенасочено вредят на добросъседството, извличайки лични и партийни дивиденти от раздори, омраза и противопоставяне.

Сближаване и приятелство между двете страни може да се постигне само чрез прилагане, конкретизиране и надграждане на подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

Налагането на допълнителни, трудно реализуеми «червени линии» блокира преговорите и води до «замразяване» на конфликта, което е във вреда на съвместното бъдеще. България може да се лиши от полагащата й се водеща роля в евроинтеграционния процес на Западните Балкани, а в РС Македония да се даде превес на националисти и изолационисти, които са против споразуменията с Гърция и България.

Последните предпочитат реюгославизация чрез «утешителната награда», наречена «Отворени Балкани». На фона на нерешения спор между Белград и Прищина, дестабилизацията в Босна и Херцеговина, както и на изостращия се конфликт НАТО-Русия, в национален интерес и на двете ни държави е възможно най-бързото и трайно решение на спора и даване на зелена светлина за предприсъединителни преговори на РС Македония и Албания с ЕС.

Очакването е, че така най-после би се изградил стратегическия за всички нас Коридор №8 и биха се прекратили всякакви опити за прекрояване на границите на Балканите. Върховенството на закона и демократичните порядки в ЕС биха създали много по-благоприятна среда за реализиране на правата на македонските българи, които трябва да навлязат смело и широко в обществения и политически живот на РС Македония, допринасяйки максимално за нейната европеизация и просперитет.

Според сънародниците ни в Македония решението в обективизирането на историята на РС Македония на основа на идеалите на историческата ВМРО за свободна и независима Македония на всички нейни граждани, без фалшифициране на историческите факти и българското културно-историческо наследство.

Би било естествено този процес на историческо обективизиране да се предвожда от партията ВМРО-ДПМНЕ, която претендира за наследник на историческата ВМРО. За съжаление, сегашното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ отрича общата история с България и се противопоставя на подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Ето защо, на 5 октомври 2020 г. БККС публикува Меморандум за разрешаване на историческия спор, където се предлага Пътна карта с подробен времеви план за реализация на Договора.