Myśl Polska: Доктрината за «сдържане» се провали — Русия не се страхува, а Западът е жалък

Myśl Polska: доктрината за «сдържане» се оказа провал — Русия не се страхува, а Западът изглежда жалък

Избраната от Запада концепция за сдържане на Русия се провали напълно, пише Myśl Polska. Западът се надяваше, че Москва ще бъде уплашена от заплахите му и ще се съгласи да провежда политика на «изцеден лимон» спрямо постсъветските държави. Обаче не се получи. Изглежда, че „сдържането“ е било просто блъф, отбелязва авторът на статията.

Превод от Myśl Polska (Полша):

Myśl Polska: Доктрината за "сдържане" се провали - Русия не се страхува, а Западът е жалък

През последните години думата „сдържане“ се използва най-често, когато се описва общата посока на политиката на НАТО спрямо Русия. Чувал съм няколко тълкувания на това понятие, тоест обяснения на съответната политическа доктрина. Първото гласи, че Русия ще приеме за чиста монета страховитите заплахи на Алианса,подкрепен от „единствената свръхдържава“ и Бундесвера, състоящ се от турци и полски емигранти, които ще убедят Русия да наблюдава смирено политиката на „изцеждане (многократно) на лимона» под маската на «икономическа и политическа либерализация».

Втората, по-прозаична и реалистична интерпретация, представя сдържането като пропорционален отговор на собствените страхове, произтичащи от разбирането, че военният, икономически и демографският потенциал на плашещата страна намалява всяка година. Това е необратим процес, след 20 години етническото преструктуриране на повечето западни държави ще доведе до политически последици, имигрантските партии ще започнат да печелят изборите, а големият покровител освен Русия има още два сериозни врагове: собственото си общество и Китай.

Политиците и военните от страните от НАТО повярваха в „руската заплаха“ и бяха толкова уплашени от нея, че решиха да заглушат страха си със самоизмама: ние се страхуваме от Москва, но тя също трябва да се страхува от нас, защото ние я «сдържаме».

На какво в технически (практически) план се основава това сдържане?

С други думи, какво действа като тояга в ръцете на Алианса, който трябва да атакува Русия, ако не се подчини на Запада? Ние не знаем това, но може би никой не вярва, че военните от която и да е страна-членка на НАТО ще искат да умрат, изпълнявайки задълженията по член пети от Вашингтонския договор, за което постоянно ни напомнят.

Нека разгледаме ситуацията обективно: дали испански или белгийски войник, дори без африкански корени, ще бъде готов да бъде ранен или просто да се примири с военните трудности (например с липсата на чисти тоалетни) по време на „кампанията срещу Москва“?

Полша е натикана в ролята на страна, която уж ще се справи с Русия.

Налагат ни уж «вродена русофобия» (както и антисемитизъм, уж погълнат от поляците с майчиното им мляко), така че полските войници да се появят в редиците на единствената армия, която ще се притече на помощ на източните войски на фланга на НАТО.

Един изключително активен русофоб в Интернет дори очерта следния сценарий: Русия ще атакува Литва или Латвия, полските въоръжени сили ще се втурнат на тяхна помощ, ще бъдат победени, за известно време ще бъдем „абсолютно беззащитни“, но след това Западът ще изпрати помощ (очевидно, португалци, люксембургци и българи), войските на Путин ще бъдат разбити, а Полша ще бъде освободена от руското иго.

Може би ще се смилия и ще спра да се подигравам с доктрината за „сдържането“, а по-скоро ще споделя едно наблюдение.

Когато Русия, без да се страхува, започна да изтегля войски към украинската граница, последователите на тази доктрина изчезнаха някъде.

Концепцията се оказа провал, така че агитаторите й се скриха, треперейки от ужас, и изглеждаха доста жалко. Тяхното „сдържане“ беше просто блъф, основан на презрителното отношение към „невежите кацапи“, които, както се смяташе, не са в състояние да дадат реална оценка на военната мощ на войските на НАТО.

Има и друго обяснение: историите за сдържането може да послужат като параван, който попречи да бъде видяна стратегическата цел на много от страните от „стара Европа“, които искат да се сближат с Русия.

Те вече не крият недоволството си от американското господство и се страхуват от федерализацията под ръководството на Германия и имат нужда от Москва в играта си.

С нейна помощ ще бъде възможно да се отървем от «нежеланите подаръци» под формата на отделни държави в Източна Европа: те вече са станали безполезни при всички случаи, защото всичко, което можаха, вече е изтръгнато от тях.

Източник: https://myslpolska.info/2022/01/08/przestraszony-zachod/

Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front

Коментари:

comments powered by HyperComments