Европейският съд осъди България по делото, заведено срещу Асен Генов, за боядисването на «Партизани»

Европейският съд по правата на човека е осъдил България по делото, заведено от Асен Генов за боядисването на паметника пред централата на БСП на «Позитано» 20. Това съобщи самият той във Фейсбук.

Европейският съд осъди България по делото, заведено срещу Асен Генов, за боядисването на "Партизани" Европейският съд осъди България по делото, заведено срещу Асен Генов, за боядисването на "Партизани"

Генов припомня, че по време на протестите срещу Орешарски и Пеевски през 2013 г. той и група негови познати са били арестувани за «украса на незаконно пребиваващия декоративен елемент «Партизани» на ул. «Позитано» №20″.

От петимата задържани осъдени бяха той и Ина Сърбинска.

Генов посочва, че съдът на втора инстанция не се е съобразил с демократичните принципи, независимо че дори прокуратурата го е призовала да потвърди оправдателната присъда.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург обаче е отсъдил в тяхна полза.

«В мотивите на Съда, освен историческите факти, се обсъжда дали съдебното решение на българския съд е «необходима във всяко демократично общество» мярка и дали тя е свързана с «поправяне» на евентуално «увреждане».

Водещият въпрос, с който се занимава ЕСПЧ, е дали изобщо е било «необходимо в едно демократично общество» да се санкционират действията на жалбоподателите.»

По отношение на предполагаемото «увреждане» на т.нар. «паметник» Съдът в Страсбург приема, че «няма доказателства, че жалбоподателите са причинили някаква необратима вреда на паметника«. Съдът е на мнение, че «не може да се каже, че действието на жалбоподателите е засегнало паметника в степен, достатъчна, за да се приеме, че го е повредило…», пише Генов.

Относно политическите мотиви Съдът на ЕС приема следното:

«В тази връзка трябва също да се отбележи, че паметникът е бил издигнат по време на комунистическия режим в България и е бил ясно свързан с ценностите и идеите, за които се застъпва този режим. Следователно, едва ли може да се разглежда като ползващ се с всеобщо почитание в страната. 

Първоинстанционният съд, разглеждащ делото срещу жалбоподателите, подчертава специално интензивния обществен дебат относно наследството на режима и по-специално за съдбата на паметниците, останали от него.

В тази връзка не може да се пренебрегне, че българският законодател осъди този режим като «престъпен» и официално определи Българската комунистическа партия, която доминираше в страната през целия този режим, като «престъпна организация… целяща потискане на човешките права и демократична система».

От това следва, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване — констатацията, че те са виновни за хулиганство и произтичащите от това глоби — не е доказана като «необходима в едно демократично общество» според Конвенцията по правата на човека.

Със съжаление се налага да констатирам, че и този казус трябваше да извърви дълъг път от време и разстояние, чак до Страсбург, за да намери справедливо решение, завършва Генов.

News.bg.

Коментари:

comments powered by HyperComments