Най-добрите руски медици участват в Руско-турската освободителна война, много от тях загиват

НАЙ -ДОБРИТЕ РУСКИ МЕДИЦИ УЧАСТВАТ В РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 ГОДИНА И МНОГО ОТ ТЯХ ЗАГИВАТ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ
доц. д-р Петър Ненков
Най-добрите руски медици участват в Руско-турската освободителна война, много от тях загиват
Днес ще се опитам да изтупам от праха на забравата и да припомня имената на редица видни руски медици, които вземат участие в Руско-турската Освободителната война 1877-1878 г.и спасяват със своя висок професионализъм живота на хиляди болни, ранени и измръзнали руски войници и български опълченци .Стотици лекари, милосърдни сестри, самарянки и санитари загиват за Свободата на България . Други след войната остават в България и полагат основите на модерното българско здравеопазване.
Най-добрите руски медици участват в Руско-турската освободителна война, много от тях загиват
По време на Руско-турската война (1877 — 1878 г.) в редовете на руската армия са най-изтъкнатите представители на руската медицина. По думите на Пирогов смело може да се твърди, че в нито една от миналите войни на бойното поле не е имало такъв умствен и научен потенциал, както в тази. Медицинските факултети на Петербургския, Казанския, Московския, Харковския и Одеския университети изпращат своите най-добри кадри за България. Медицинският персонал по време на войната извършва огромна по обем и тежка работа.
Най-добрите руски медици участват в Руско-турската освободителна война, много от тях загиват
През болниците и лазаретите на Руския червен кръст преминават около 250 хил. ранени и болни, а в организираните от него 22 санитарни влака се превозват около 100 хил. ранени. Това е заслуга на 1 650 лекари, фелдшери, студенти медици, 2 300 милосърдни сестри и на участвалите за първи път в тази война 7 800 санитари-носачи. От тях загиват 531 човека. Огромна работа извършват руските медици по време на петмесечната Плевенска епопея.
Между най-известните е доктор Николай Иванович Пирогов — голям клиницист и хирург, основоположник на руската военнополева хирургия. Той е роден на 25 ноември 1810 година. От 10 октомври 1877 година, изтъкнатият руски хирург в продължение на 3 месеца инспектира лечебните заведения, оказва им помощ със съвети, а в някои места и сам лично участва в тяхната работа.
При Плевен пребивава в село Пордим. Пирогов експериментира в областта на оперативната хирургия, пише трудове по анатомия, въвежда нови методи в преподаването. Той пръв в света използва етерната наркоза при ранените през 1847 г. и един от първите в Европа прилага етера по време на операция. Въвежда обездвижване чрез гипсова превръзка.
Най-добрите руски медици участват в Руско-турската освободителна война, много от тях загиват
Неговият ученик, професор В. Склифосовский през войната работи край плевенските села Гривица и Българене. Разработва научно и на практика хирургичното лечение на големите стави и артериовенозните аневризми.
Създателят на руската терапевтична школа професор С. Боткин е главен лекар в Главната квартира на Александър II в България. Провежда профилактична противомаларична хинизация на армията. Пребивава в с. Пордим заедно с Главната квартира от 26 октомври до 15 декември 1877 г. Той открива и доказва инфекциозния произход на т. нар. катарална жълтеница, известна като болестта на Боткин.
Професор Ф. Ерисман, създател на първата в Русия санитарно-епидемиологична станция (съвременно ХЕИ), разработва системи за дезинфекция, задължителна изолация на заразно болни, за оздравяване на български селища. Рискувайки живота си, посещава стотици тифусни огнища.
По време на войната В. Бехтерев, по-късно известен невролог и психиатър, е много млад. Но неговият военен опит му помага в по-късното му развитие като забележителен учен. Професор С. Коломнин извършва за пръв път артериални кръвопреливания през войната .
Професор Е. фон Бергман е един от най-видните хирурзи на ХIХ век. Благодарение на огромния опит и познанията си фон Бергман и неговите ученици създават образцови военнополеви болници и превързочни пунктове в непосредствена близост до предната линия на фронта и по такъв начин спасяват живота и облекчават страданията на хиляди ранени. Той предлага асептичен метод на лечение на рани.
Опитът, получен от него при лечението на черепно-мозъчните увреждания, му помага да стане един от основоположниците на неврохирургията. По време на военните действия той е полеви военно-медицински инспектор, но както и главния пълномощник на Руския червен кръст д-р Каде работи като опериращ хирург по време на третия щурм на Плевен в лазаретите на 16-а и 5-а пехотни дивизии.
Със съдействието на княгиня Екатерина Михайловна, която има заслуги в областта на създаването на санитарното дело в Русия, професор фон Бергман съставя каталог с практическа ориентация за обучение на медицински сестри в България.
На него принадлежи и идеята за комплектоване на първата в световната практика превързочна чанта за милосърдни сестри, намерила приложение в Руско-турската война.
По време на Кримската война военно-медицинската служба на руската армия не е в състояние да реши сама тежките проблеми на ранените и болните: първа медицинска помощ, настаняване, гледане, превръзки, лечение, храна и други.
При това положение Николай Пирогов решава да създаде специално женско медицинско формирование — Кръсто- въздвиженската общност на милосърдните сестри. Идеите му за подготовката, организацията и използването на женската сестринска медицинска помощ в условията на войната бързо се усвояват и получават всеобщо признание.
Милосърдните сестри оправдават оказаното им доверие със своята изключително полезна и неуморна дейност, с уменията си и сърдечното си отношение към ранените. Според д-р Илинский броят на загиналите по време на войната.жени — медицински работнички надхвърля цифрата 50.
….Руските медицински работници, повечето дошли, като доброволци в руската армия през войната по проявената от тях доблест, героизъм и жертвоготовност не отстъпваха на бойците от руската армия. Но най-важното е това, че те бяха истински професионалисти, които изпълниха докрай хуманния си дълг.
ДЪЛБОК ПОКЛОН И ВЕЧНА ПАМЕТ !
доц. д-р Петър Ненков
……………………………………………………………………..
Портрети на проф Пирогов, проф. Бехтерев, баронеса Юлия Вревская, Докторският паметник в София на който са изписани имената на 529 загинали във войната руски лекари и санитари.

Коментари:

comments powered by HyperComments