Путин и Си удариха «шамар» на САЩ

Деградацията на управленския корпус в страните от Евросъюза стана отчайваща

Путин и Си удариха "шамар" на САЩ

За ЕС остава да балансира между трите и то ако се излъчи някакво разумно водачество

На 31 октомври в Глазгоу държавните лидери на  всички държави от ЕС и на още 180 други страни от ООН се събраха да обсъдят какво може да сторят за овладяването на климатичната криза. До 12 ноември да намерят решения как да избегнат възможните катастрофални последици от опасното повишаване на средната глобална температура. Срещата несъмнено има и значителен политически подтекст, тъй като бързо и качествено се променя и политическият климат в света.

Присъстват учени, бизнес лидери, активисти за “зеления преход”.

Както и българска делегация начело със служебния премиер Стефан Янев.

Там са генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, индийският премиер Нарендра Моди, турския президент Реджеп Тайип Ердоган, френския президент Еманюел Макрон, министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън.

Американският президент Джо Байдън изпъква сред другите, но ги няма китайският президент Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин.

Многозначително отсъствие.

Още по-релефно, защото дни преди това пренебрегнаха и срещата на Г-20 в Рим на високо равнище по теми за икономическото възстановяване, борбата с пандемията и мерките срещу глобалното затопляне.

Без лидерите на Китай и Русия този иначе много важен за света формат видимо загуби тежест, някои наблюдатели на Запад го нарекоха липсата им „шамар“.

Очевидно се цели даване на ясен знак, че двете държави не приемат абсолютното лидерство на Вашингтон както в Г-20, така и в ООН.

Не звучи пресилено, за пореден път е.

Путин и Си не идват и така казват на Байдън „Ти не си ни шеф, нито водач“.

Заявяват го така, че да го чуят всички други страни по света, особено които са под американското водачество диктат. Днес го няма и в борбата с пандемията, и в икономическото възстановяване, и в мерките срещу глобалното затопляне.

На форума за сигурност в Аспен тези дни председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили сподели: „Навлизаме в триполюсен свят, в който САЩ, Русия и Китай са велики сили… в ера на засилена стратегическа нестабилностс три полюса на сила“. За Пентагона Китай е основен противник в триполюсния свят, готов да отправя предизвикателства към САЩ. Напоследък китайските и американските военни са имали множество сблъсъци в множество региони, гореща точка е Южнокитайско море.

Изглежда конфликтите придобиват всекидневен характер. Конфронтацията със САЩ и колективния Запад вече е с всестранен облик — икономически, технологически, идеологически, военен и политически. Студената война се върна значително по-усложнена, рискът от гореща се увеличава. Три сили по-трудно се справят с разногласията си от две. Особено когато едната постоянно е изкушена да дестабилизира отношенията и провокира другите две.

„В Сямън БРИКС тръгна в настъпление“ писа „Труд“ през 2017 г., за да отбележи напредналия етап на неизбежния вече крах на американската световна хегемония. Още през 2011 г. по време на среща на „петорката“ на остров Хайнан беше обозначено намерението да се създаде матрица на нова световна етнокултурна общност.

В Сямън бяха държавните глави на още 30 страни. Си Дзинпин прикани присъстващите:

„Да се впуснем във велико плаване с надути платна към разноцветно и прекрасно бъдеще“.

Ръчкан с американския остен, Западът се засили да реализира на свой терен антиутопиите на Хъксли и Оруел. На чуждия терен чичо Сам се представи като Гневния, засили налагането на санкции на десетки държави, на мита и глоби на чужди банки и фирми за милиарди по най-малък повод, а често без такъв. В голяма степен обезсмисли свободната конкуренция, разруши куп елементи от създадения международен правов ред, едностранно развали много важни договори с Русия за контрол над въоръженията.

Как да браним благодатната си хегемония — това е най-травматичният въпрос за Вашингтон.

Такъв е, защото техните дълбоки и повърхностни елити не си представят никакъв нехегемонистичен вариант за съществуване на империята си. Не съзират как да се конкурират икономически в условията на свободен пазар без да ограбват другите, без да ги мъмрят и наказват. Как да правят политика с другите без безнаказано да нарушават договорите с тях? Как да не очакват отмъщение отвсякъде, ако за над 200-годишните им агресии ги мразят хората в целия свят?

САЩ са във все по-остър конфликт с времето и пространството. Още през 2018-а „Файненшъл Таймс“ писа: „САЩ не могат да сдържат марша на Китай към глобална техническа доминация“. Пак тогава от Пентагона предупредиха:

„Пекин скоро ще има триадата за ядрени носители на земята, по морето и във въздуха“.

Ясно беше още, че и Русия само ще укрепят чрез санкции и обиди, но караха от същото още повече. Не могат да спечелят голяма война нито с Русия, нито с Китай. Не се получава и да блокират плътно търговските им пътища.

Нито сами, нито с НАТО или AUKUS могат да държат под пълен контрол пространството около тях. Нямат и време за изгодни политически маневри. Само своите „кучи синове и дъщери“ в някои страни могат да подлъжат, че още са добрият световен полицай, раздаващ правосъдие и въвеждащ планетарен ред.

В самите САЩ се наблюдава социален хаос, анархията от 2020 г. продължава, Капитолия още е оградена с бодлива тел.

Расте опасността от вътрешен тероризъм и гражданска война.

В последните класации от топ 10 в САЩ 4 песни се подиграват с Байдън. Той пък сочи за главна заплаха за САЩ привържениците на „бялото превъзходство“, вбеси офицерския корпус като направи четиризвезден генерал един трансджендър. Зад него са склерозирали елити и обезумели от троцкистка полуда активисти в масирано настъпление срещу здравия американски разум.

Щатите са обърната изцяло към своите проблеми и интереси империя. Всички други го знаят, не им вярват, следват ги само по принуда и чрез политическата агентура в различните власти.

Внушението „Пазим ви от Русия и Китай“ все по-слабо работи.

Евросъюзът става заложник за Зелената сделка, която също като него е американски замисъл. Цели се чрез оглавяването и да се лишат или ограничат страните от независимостта да използват природните си ресурси. Деградацията на управленския корпус в страните-членки стана отчайваща не само в България.

През юни Байдън заяви, че САЩ и Рycия са „две велики cили“ и е оценил pолята на Рycия в cветовните дела. Китайският проект за триполюсен свят също се налага със сила, станаха три великите. Важно е да се подчертае, че на великите се признава право на периферия за основно тяхно влияние. За Русия като минимум в бившите съветски републики, особено в Украйна, възможно и в бивши соцстрани от ЕС. За Китай на запад и юг в Азия и особено в Тайван.

Няма да е от утре, но тенденциите все по-ясно се долавят. Евросъюзът? Остава отчаяно да балансира между трите и то ако се излъчи някакво разумно и отговорно водачество. На втория ден от срещата на върха в Рим лидерите на Г-20 посетиха фонтана Ди Треви и хвърлиха монети зад гърбовете си.

Символна картинка се получи — група неолиберали от фасадния Евросъюз пред фасада в бароков стил, преминаващ в неокласически. Запазването на фасадите на здания става поради естетически или исторически причини. Реакция на непригодността на сградата да се използва.

Обикновено компромис между желаещите да я съборят и настояващите да я запазят поне частично. Илюзия за цялостност чрез омекотени фарсови ефекти за скриване на структурни дефекти. И единството в групата фасадно, и демокрацията им същата, и прикриваната отзад посторойка не е за показване. Каквото е ЕС.

Д-р Илия Илиев, Труд

Коментари:

comments powered by HyperComments