«Няма съдържателни дебати, само общи фрази и платени монолози»

Големите теми на България отсъстват от послания, речи и предизборни филипики

Няма съдържателни дебати, а предимно платени монолози

"Няма съдържателни дебати, само общи фрази и платени монолози"

През 1961 г на бял свят се появява знаменитият и не по-малко скандален научно-фантастичен роман на Робърт Хайнлайн “Странник в странна страна». Тогава книгата е силно орязана от издателската цензура и въпреки придобития през годините иконичен статус, е издадена в пълен вариант в САЩ едва през 1991 г.

Междувременно печели наградата “Хюго» през 1962 г. – аналог на филмовите “Оскар» в научната фантастика, а през 2012 г. Библиотеката на Конгреса на САЩ я включи в списъка на стоте книги, оформили облика на днешна Америка. За сведение на поколенията, израстнали с “Хари Потър» и приказния жанр “фентъзи», научната фантастика е сериозен и философски задълбочен литературен жанр, в който по правило се акцентира върху научната коректност на фабулата.

Романът на Хайнлайн е многопластов, но в най-опростен вид може да се сведе до сблъсъка между мисленето и светогледа на един човек — Валънтайн Майкъл Смит, живял целия си съзнателен живот в колония на Марс, и порядките, културата и нравите в обществото на Земята.

Алюзията със „Странник в странна страна“ неусетно изникна, докато размишлявах върху предизборната кампания за парламент и президент, която вече е в разгара си. Странна кампания във все по-странна страна. Няма съдържателни дебати, а предимно платени монолози. Няма идеи и идеологически ценности, а своеобразно „люпене на семки“. Политически семки — кой как изглеждал, с кого бил или не бил другарувал някога и прочие махленски дребнотемия.

Ако някой, като Валънтайн Майкъл Смит, се опита да разбере от темите в предизборната кампания кои са големите проблеми и предизвикателства пред българското общество и какви идеи и стратегии се предлагат за преодоляването им, в общи линии ще научи следното.

Основната цел е да се сглоби най-сетне някакво правителство, а каква политика ще следва за решаване на каскадата от кризи, която ни залива — икономическа, здравна, социална — е без значение. Ще се мисли допълнително, а ако може и въобще няма да се мисли.

За едните най-важното е това да бъде правителство, което да „изчегърта Боко“, а за другите — да си върнат топлите кресла във властта, защото си въобразяват, че без тях цари хаос. Това за парламентарния вот. А за президентския — фестивал на общите фрази, тук-таме някой академичен лаф, малко лицеви опори или стратегически избор на нови очила.

Това ли са всъщност големите теми за България? Тези, които чертаят живота ни днес и занапред в икономически и социален план. И които определят статуса ни като нация и държава. Естествено, че не са. Но Валънтайн Майкъл Смит няма как да научи това от предизборната кампания.

Всъщност, големите теми на България отсъстват от послания, речи и предизборни филипики. Кандидатите от всички партийни цветове и независими разцветки бягат от тях като дявол от тяман. Подминават ги с шикалкавене.

Отсъства темата с шоковия скок на цените на тока, парното и горивата, в чиято основа стои сбърканият брюкселски модел на квази-либерализиран енергиен „пазар“ и „Зелената сделка“ на ЕС. Говори се пожелателно и безадресно. Без ясен план, без мерки, без ангажименти. Онзи ден родните йесмени бяха ощастливени от посещението на мастития представител на тънещата в бюджетно охолство и привилегии либерал-прогресистка плутокрация в Брюксел Франс Тимерманс — вицепрезидент на Европейската комисия.

Заобиколен от овчедушните възторзи на изхранващата се от брюкселския бюджет родна клиентела, Тимерманс ни осветли, че като няма хляб, трябвало дя ядем пасти. Да закриваме стабилната енергетика и да градим енергетика „от дъжд на вятър“. С цената на масово обедняване и безработица, които — според адвокатите на „Зелената сделка“ — щели да се преодоляват с трансформация на икономиката и живота, т. е. със социално инженерство.

Някога в светлото бъдеще и в някой друг живот. Къде са конкретните възгледи на родните партии — стари и нови — които така страстно искат да управляват за това как ще бъдат защитени днес и сега жизненият стандарт и работните места от „Зелената сделка“? Къде са дебатите по същество?
Отсъства от кампанията и темата за Македония. Но въпросите тегнат с все по-страшна сила. Готви ли се под външен натиск „нов Ньой“ и ново национално предателство от ранга на политиката по „македонския въпрос“ на БКП, която проведе насилствена „македонизация“ на българското население в Пиринско, поруга паметта на нашите деди и предаде на Скопие тленните останки на българския национален герой Гоце Делчев?

Злите езици даже говорят, че една от новосформираните политически формации, която събира в едно мокрите сънища на електоралните лелки и соросоидния офисен планктон, е специално проектирана с цел сваляне на българското вето с цената на безусловна капитулация на България пред претенциите на Скопие. Но всички, с дребни изключения, са с вързани езици по темата. А това би следвало да е ключов приоритет на българската външна политика. Как конкретно ще защитите българската идентичност, история и държавност, когато застанете на кормилото на властта?

Отсъства и темата за джендър-идеологията и все по-арогантните опити на Брюксел да я натрапва силово, заобикаляйки Конституцията и волята на суверенните народи. Не, не е приключил въпросът с решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция, драги партийци и президентски кандидати. Правят се и ще се правят още по-перфидни опити за прокарването u през регулации и директиви на ЕС.

Къде е вашата позиция по тези въпроси? Ще въвеждаме ли в България по указания на поредната брюкселска Урсула „родител 1“ и „родител 2“, наместо изконните понятия майка и баща, дефиниращи човешкия род? Ще позволим ли да се сменя полът на невръстни деца, без дори да бъдат питани техните родители? Ще втълпяваме ли на подрастващите, че могат да си избират пол и да се тъпчат с хормони за потискане на генетично предопределните полови белези от най-ранна детска възраст? Ще допуснем ли мъже, които си въобразяват, че са жени, да се състезават в женските спортове и да посещават дамските тоалетни? Защото това е джендър-идеологията. Как отговаряте с политически и нормативни средства на настъплението на тази нова лисенковщина?

Отсъства с необходимата острота дори темата с ковид-кризата. Ще допуснете ли в България задължителна ваксинация и сегрегация на ваксинирани от неваксинирани? Ще затваряте ли икономиката? Как конкретно ще подобрите досегашните мерки за подпомагането на хората и бизнеса?

Да не говорим, че дори и през ум не минава на партии и кандидати как да направим България член на ЕС с реално влияние и самочувствие, така че да защитава ефективно националните си интереси, а не да се държи като дребен чиновник пред Европейската комисия.

И прочие. Това са големите теми и големите въпроси, които реално засягат живота и бъдещето на България. Но те изискват големи дебати, голяма стратегия и големи политици. Има ли такива в България? Странна кампания в странна страна.

Борислав Цеков

Коментари:

comments powered by HyperComments