Стойчо Стойчев: Няма да има чудотворна революционна промяна

Не знам дали става въпрос за нова мобилизация или активизация или по-скоро чисто процентно, но при партиите на промяната се регистрира някакъв отлив и затова съвкупно разликата между ГЕРБ и тях се разширява. Това е очаквано и предвид факта, че парламентарните избори ще бъдат трети тази година.

Стойчо Стойчев: Няма да има чудотворна революционна промяна

Хората, които са се надявали на някаква чудотворна революционна промяна, до голяма степен са се отрезвили. Видели са, че тези партии не могат да произведат това генерално движение за коренно обновление, каквито надежди имаше. Заради това интересът към тях намаля.

Вътре в самия сегмент на подкрепящите партиите на промяната има голяма динамика – тоест преливане на гласове. Очаквах на тези парламентарни избори «Демократична България“ да получат много силен импулс, но «Продължаваме промяната“ обра целия вот, който би трябвало от «Има такъв народ“ евентуално и други да отиде към «Демократична България“.

Освен, че обра този вот, тоест разочарованите от партията на Слави Трифонов, се мобилизираха и хора, гласуващи за «Демократична България“ и преминаха директно към този проект. Това от една страна е очаквано, от друга е проблем за «Демократична България“, макар че там на лидерско равнище публично не се признава че съществува такъв процес. Има вътрешна мобилизация, но същевременно не мога да кажа, че има мобилизация на външни периферии за тази общност, тя и без друго е свръх мобилизирана.

Нови гласове за партиите на промяната просто нямаше от къде да дойдат.

Ако можем да търсим някакъв ръст в гласовете на ГЕРБ, те идват по линията на това, че ще става все по-нормално да се гласува за ГЕРБ. В първите месеци след протеста имаше някакъв конформистки вот, който с мнозинството протестиращи хора, се разколеба да гласува за ГЕРБ. В един момент, в който ГЕРБ вече не са управляващата партия, а в България по принцип управляващите партии са лошите, и ГЕРБ са два мандата извън управлението, някак станаха приемливи за хората и обстановката около тях се нормализира, постепенно излязоха от изолацията. За разширяването на електоралната база на ГЕРБ на тези избори спрямо предходните има още две фактора. Единият е това, че предните избори бяха проведени в отпускарския сезон, когато активната част от населението почиваше, особено след карантина, а тази активна част от населението традиционно гласува за партии на стабилността или предвидимите решения. По-голяма част от тези хора биха гласували за ГЕРБ. Сега през ноември те ще бъдат в София, в големите градове и никой няма да ги спре да подкрепят своята опция.

Освен това провеждането на избори 2 в 1 като цяло вдига интереса към парламентарните избори, защото по-популярни по принцип са президентските избори като мажоритарни. Изборът на професор Герджиков за кандидат-президент прави възможно по-широки периферии избиратели, а не толкова тясно партийно ориентираните към ГЕРБ, да гласуват за него и същевременно да подкрепят и ГЕРБ като опция на парламентарните избори, защото повечето избиратели ще смесят двете неща. Професор Герджиков всъщност допринася и за по-доброто представяна на ГЕРБ на парламентарните избори. Допринася по-добре отколкото би допринесъл чисто партиен кандидат, като вечно спрягания Томислав Дончев или кмета на Бургас, примерно. В момента не бих казал, че имаме превъзходни политически решения, но наблюдаваме добри политически решения, които водят до излизане от политическата изолация, електорален ръст и претенция за участие в следващото управление.

Така ГЕРБ се очертава като първа политическа сила със 7-8 процента, а дори и повече разлика спрямо вторите формации. Вторите партии потенциално са 2-3 според различните проучвания, третите партии също са 2-3.
Нещо любопитно, което забелязвам и в предишните избори, и в предстоящите, е, че нашата многопартийна система се консолидира на варианта 6 партии в парламента. Това е много добра многопартийност — партиите нито са твърде много, нито са твърде малко. Изисква се, разбира се, коалиционно управление от 2-3 партии, но това само би допринесло за повишаване на качеството на политическия елит, защото коалиционните управления изискват повече комуникативни умения, повече компромиси, повече балансирани решения и поведение, съответно смекчаване на радикалните реторики и на конфронтацията.

Смятам, че следващият парламент, както и президентските избори, ще бъдат изборите на протегнатите ръце и изградените мостове, не на разделението и на противопоставянето. Това ще върви в контрапункт на линията на президента Радев, която е ясно каква е, и линията на партиите на промяната като ИТН, ИБГНИ и т.н.

Стойчо Стойчев, Труд

Коментари:

comments powered by HyperComments