Небесните покровители на „богопазения Търновград“

Независимо от постиженията на науката, търновската духовна традиция все още не е осмислена в своята цялост и дълбочина

Първите Асеневци превръщат Търново във „втори Цариград… и на думи, и на дело…“

Небесните покровители на „богопазения Търновград“
Мощите на св. Петка Търновска, днес в Яш, Румъния.

Всяка година на 14 октомври отбелязваме деня на св. Параскева/Петка Търновска, славена през вековете и като Епиватска, Белградска, Яшка, Молдавска, често и като Петка Българска… Няколко дни по-късно, на 19 октомври, е есенният празник на най-тачения наш светец Иван Рилски. Макар да са по-стари, и двата светителски култа на практика са изградени от Търновската патриаршия. Затова и двете дати в същност са… търновски! Благодарение на Търновската патриаршия, нейните духовни водачи и книжовници, в най-голяма степен на патриарх Евтимий, славата на св. Петка и на св. Иван надхвърля границите на България. Нека „между“ двете празнични дати от българския християнски и исторически календар припомним накратко за сакралните покровители на „богопазения Търновград“.

Св. Параскева/Петка е живяла през Х в. във византийска Тракия, посвещавайки живота си в служба на Бога и любовта към ближните. Много години след смъртта на скромната отшелница нейните мощи са открити по чудодеен начин. Култът към светицата обаче си остава на локално равнище в Източна Тракия и не се радва на популярност във Византия. Когато след битката при Клокотница през 1230 г. цар Иван Асен II (1218-1241) превръща България в първата сила на Балканите, той заставя латинците да му предадат мощите на светицата — предците ни явно са я смятали за българка, което е възможно предвид смесеното население на областта.

Светите мощи са пренесени тържествено в Търново и положени в дворцовата църква. Светицата е славена като закрилница на царския род и България и „… най-силен воин на Христа!“ В договора си с Венеция цар Иван Александър се кълне в Бога, св. Богородица и св. Петка! Най-големият връх в увековечаването на светицата е написаното от св. патриарх Евтимий житие — новаторска, дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

Мощите на търновската закрилница са отнесени от „второто u отечество“ през 1395 г. от видинският „млад цар“ Константин, но през 1397 г. султан Баязид ги предава на сръбския княз Стефан Лазаревич. В Белград светите мощи пребивават до 1521 г., след което са отнесени в Цариград. През 1641 г. отново поемат на път — към молдавската столица Яш, предадени на княз Василий Лупу заради неговата финансова помощ за бедстващата Цариградска патриаршия… Отношението на княза точно към св. Петка не е случайно, защото Василий Лупу е родом от Арбанаси (дн. с. Пороище, Разградско) — „дъщерно“ селище на търновското Арбанаси. Мощите на „Святая Параскева Терновская“ се пазят в изградената от княза църква „Три светители“, а в края на XIX в. са пренесени митрополитска катедрала на Яш, където са и днес. И в наши дни не спира потокът от поклонници в Яш, които на 14 октомври достигат стотици хиляди, а според местните хора дори и милион…

Началото на култа към св. Иван Рилски е поставено в създадения от него прочут манастир и в средновековния Средец/София още през X в. Нека припомним онова, което свързва светеца с Търново, а то не е малко… През 1195 г. от Средец цар Асен I (1186-1196) пренася мощите на рилския отец в новата столица. Процесията е придружавана от елитен военен отряд, като преминава през Подбалканските полета и Тревненския проход в Стара планина. Шествието е ярка демонстрация на възобновената държавност, послание към българите в Тракия и Македония все още под византийска власт — послание, утвърждаващо възобновената държава и небесната закрила на рилския чудотворец.

Небесните покровители на „богопазения Търновград“

Стенописен потрет на св. Иван Рилски в църквата Св. св. Петър и Павел, средата на XV в.

Мощите на св. Иван са положени в новоизградена църква на Трапезица. Доскоро се приемаше, че това е храмът на средновековния манастир в източната част на хълма, но проф. Константин Тотев намери друго решение — проучената от него неголя, но представителна църква, обърната към Царевец и разположена на самото било на Трапезица. След падането на столицата под османска власт мощите са пренесени в комплекса на митрополитската църква „Св. апостоли Петър и Павел“, а преди десетина години археолозите проф. Николай Овчаров и проф. Хитко Вачев проучиха църквата „Св. Иван Рилски“ в непосредствена близост до митрополията. Така или иначе, св. Иван е „търновски чудотворец“ близо три столетия! Независимо че е популярен и преди това, именно Търновската патриаршия развива култа към него такъв, какъвто е за нас и другите православни и в наши дни. Изключително важна е ролята на посветените на св. Иван Рилски творби, дело на патриарх Евтимий и неговите последователи Владислав Граматик и Димитър Кантакузин.

От гледна точка на средновековните представи „богопазеният Търнов“ е не само нашият „домашен Цариград“, но и своеобразен „български Йерусалим“. Градът на Асеневци е притежавал сакрален пантеон, включващ мощи на светци и светици, чудотворни икони, древни книги и произведения на изкуството. Тези реликви са били не само български, при това донесени от всички краища на обширната българска земя, но и от Византия, Палестина, Египет и други свещени за християните места и страни.

След голямата победа на Петър и Асен над император Исак II Ангел в Тревненския проход (1190 г.) в Търново са се пазели и някои от емблематичните реликви на вековната Римска („Ромейска“, Византийска) империя — императорски корони, златоткани одежди, скъпоценни кръстове (т. нар. енколпиони) с вградени в тях частици от свети мощи, включително кръстът на „равноапостолния император“ Константин Велики! Безценните реликви, прославящи Бога, но и мощта на българското оръжие, са изнасяни с подобаваща тържественост по време на големи празници, например Богоявление / Йордановден. През 1281 г. византийският поставеник Иван Асен III, бягайки позорно от Търново, връща най-ценните от тях обратно в Константинопол… Ако съдим от по-късни споменавания обаче, българските царе са продължавали да пазят поне част от трофеите, попаднали в български ръце през 1190 г. Днес обаче съдбата им е неизвестна.

Първите Асеневци превръщат Търново във „втори Цариград — и на думи, и на дело“ — оценка не на български книжовник, а на цариградския патриарх Калист. Петър и Асен, Калоян и Иван Асен II пренасят в своята столица мощите на Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Петка Търновска, Филотея Търновска, Йоан Поливотски, императрица Теофана… В града са били гробовете и на обявените за светци патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III, на зверски избитите 110 Търновски мъченици (1394 г.), макар и за кратко, на сръбския национален светец Сава, частици от мощите на св. Неделя, св. Димитър Солунски, св. Варвар и други сакрални личности. Културната политика на българските царе и Търновската патриаршия превръщала местни култове от Мизия, Тракия и Македония в общобългарски и общоправославни. Така от общо стотината български светци и групи светци около тридесет могат да бъдат наречени „търновски“! За съжаление, знамените някога свещени търновски реликви са разпилени в близки и далечни места и страни…

За нас, съвременните хора, не е толкова лесно да проумеем ролята на култовете към светците и скъпоценните християнски реликви за духовния свят на нашите предци. Няма съмнение обаче, че през вековете хиляди хора търсят упование и утеха в нравствения подвиг и „небесното застъпничество“ на просиялите за вярата свети личности.

Невидимата духовна енергия, въплътена не толкова в материалните следи, колкото в примера на бележитите някога мъже и жени, е неизменна част от тогавашния български дух и идентичност.
Търновската духовна традиция все още не е осмислена в своята цялост и дълбочина. Надали може да има съмнение обаче, че тази традиция заслужава да бъде вградена в съвременната духовност. Да не забравяме, че от 1186 г. в продължение на векове много поколения са осмисляли своите представи за святост в служба на Бога и на България през сакралното излъчване на „богопазения Търновград“.

Проф. Пламен Павлов, Труд

Коментари:

comments powered by HyperComments