Мисионис — „Възкръсналият» от земята

С пръстен-убиец тровели политическите врагове

Мисионис - „Възкръсналият" от земята
Проф. Николай Овчаров и Стефан Иванов разглеждат новооткритите сгради в Мисионис

Находките от тези „инсули” показват богатия бит на гражданите

Приключиха тримесечните археологически проучвания на античния и средновековен град Мисионис край Търговище. Те се водят от търговищкия археолог Стефан Иванов под научното ръководство на проф. Николай Овчаров. Тези най-мащабни провеждани някога разкопки станаха възможни, благодарение на това, че Мисионис бе включен в списъка на шестте приоритетни обекта в България, финансирани специално от държавата с оглед на развитието на културния туризъм.

През 2020 г. бе разкрита прекрасната резиденция на епископите на Мисионис от V-VІ в., последователи на кръстителя на днешните земи на Североизточна България апостол Андрей Първозвани. През тази година ние проникнахме във вътрешността на града. Оказа се, че там, под дебел слой пръст и гъста гора, се намират останките на величествени жилищни и обществени сгради от късноантичната епоха. Жилищните постройки са с дължина до 20 м и се издигали на два и повече етажи. В римската архитектура те се наричали „инсули” и са наподобявали днешните жилищни блокове. Разкопките показват, че сградите се намират между доста широки улици, водели към централния площад на града. Така през V-VІ в., притиснати от непрекъснатите варварски нашествия, архитектите на Римската империя успяват да проектират и изградят истински античен град в суровите планински условия! Това вече бе констатирано във великия Перперикон в Източните Родопи, а сега се регистрира в неговия събрат – „Северния Перперикон” Мисионис.

Находките от тези „инсули” показват богатия бит на гражданите от този период. Става дума за монети, накити и други предмети. Както и на други места, изненадва огромното количество на стъклени чаши за пиене на вино. Направените изследвания в модерните лаборатории на големия завод за стъкло „Шишеджам” показват, че древните стъклопроизводители са местни хора и са имали невероятни умения.

Късноантичният Мисионис е имал свой достоен наследник – изграденият през Х-ХІV в. средновековен български град, преименуван със звучното българско название Косово. Археологическите проучвания показват, че той е бил един от важните градове на Второто българско царство – страж на подстъпите на столицата Търновград. Градът е бил голям и гъсто населен, но на цветущия живот е сложен край при османското нашествие след тежка обсада през 1395 г. Както вече сме посочвали, тогава Мисионис-Косово е една от крепостите, чиито гарнизон се сражава до последно „за вярата на цар Иван Шишман” и този факт е отбелязан с възхищение дори от османския хронист Мехмед Нешри.

Останки от жестокото сражение се откриват навсякъде при нашите разкопки. Тази година са впечатляващи сребърните монети на последния български цар Иван Шишман, намирани редом със сребърните акчета на завоевателя – султан Мурад І. Интересни са няколко колективни находки от оръжие и различни сечива, погребани на малка дълбочина. Очевидно защитниците на крепостта се опитали да съхранят в последния момент най-ценното от своето имущество, когато нападателите проникнали през крепостните стени.

При разкопките само от тази година са открити близо 600 забележителни находки, които биха могли да съставят една средна по големина музейна експозиция. Сред тях обаче се откроява един уникален предмет, носещ в себе си и много история. Става дума за елегантен мъжки сребърен пръстен с изящна украса от гранули. Най-важно е обаче, че касетата му е куха, а встрани има едва забележима дупчица.

Ние сме улеснени в тълкуването, защото накитът е буквално близнак на една находка от 2013 г. Тогава доц. Бони Петрунова (днес директор на Националния исторически музей) съобщава сензационно от средновековния град Калиакра, че там е открит първият по рода си пръстен-убиец. Той е с куха касета и дупчица за изливане или изсипване на отрова. Петрунова уточнява, че най-вероятно става дума за арсеник, внасян от Италия. Веществото предизвиквало стомашно-чревни разстройства, подобни на признаците на холерата. Тя е категорична, че през ХІV в. в България са извършвани политически убийства с помощта на отрови. Според нея най-голяма е вероятността пръстенът да е свързан с конфликта между Добротица и неговият син Иванко Тертер, тъй като е известно, че те таели силна омраза помежду си. Това е най-старият случай на доказано серийно убийство. С това се обясняват много от неизяснените смъртни случаи на нос Калиакра сред благородници и аристократи, близки до деспот Добротица.

Пръстенът от Мисионис е същият, само че е от по-благороден метал – сребро. И може би наистина Бони Петрунова е права, предвид известните исторически примери от епохата. Има подозрения, че чрез отрова са елиминирани царете Петър и Калоян, управлявали в края на ХІІ и началото на ХІІІ в. По такъв начин загива в 1246 г. малолетният цар Коломан І, който според летописеца умира внезапно „от питие, донесено му от противника, в което тайно е била излята отрова.” В 1277 г. така е отстранен от коварната царица Мария претендента за престола мощен деспот Яков Светослав. Тя уж го осиновява, но после „коварно го измами и… коварно го уби”.

А как е ставало това научаваме от един руски ръкопис от ХІ в., разказващ за мъчителната смърт на княз Ростислав Владимирович. Византийският наместник в Крим го поканил на пир, но всъщност иска да го елиминира отдавна: „Веднъж, когато Ростислав пируваше с дружината си, наместникът каза – „Княже, искам да пия за теб!” Князът отвърна – „Пий!” Онзи отпи половината от чашата, а останалата половина даде на княза да я изпие. Незабелязано натопи в чашата палеца си, а под нокътя си бе сложил смъртоносна отрова. И така я предаде на княза, обричайки го на смърт не по-късно от седем дни”.

Вероятно по подобен начин са действали и чрез въпросните пръстени-убийци. Такива са били практиките през епохата в цяла Европа. Прочута е репликата на папа Александър VI, роден като Родриго де Борджия (1431-1503): „Войните се печелят не от армии и злато, а от готвачите в кухнята и сервитьорите на вечерята. Необходимо е съвсем малко, за да можете да излеете капка отрова в бъчвата с мед.” Но най-изпечените убийци с такива способи са децата на Александър VI Чезаре и Лукреция Борджия. Чезаре осъществявал коварните си планове с пръстен, който той никога не свалял от ръката си и наричал „Пламъкът на Борджия“. Под луксозния рубин имало тайно резервоарче за малко отрова, която тайно била изливана във виното на врага.

Любима отрова на италианските аристократи била прочутата „кантарела“. Тя била толкова силна, че една капка е достатъчна, за да убие бик.. Едва през 1966 г. италианският химик Карло Чезини „разшифрова” формулата на сместа — арсен, медни соли, фосфор, стрити жлези на дървесна жаба, както и екстракти от растения, донесени от Южна Африка. Вероятно подобни са били отровите, използвани и в средновековна България.

Дано българските политици от 2021 г. не прибягват до подобни похвати в ожесточилата се до безумие схватка помежду им. Все пак сме в ХХІ в. и има много по-човешки начини да се общува. Всички ние сме българи и не е необходимо да се тровим и „изчегъртваме” един друг!

Проф. Николай Овчаров, Труд

Коментари:

comments powered by HyperComments