Спецпрокуратурата разследва Кирил Петков

На 24 август 2021 г., въз основа на подаден сигнал по електронна поща, съдържащ твърдения за извършено престъпление от г-н Кирил Петков, в качеството му на служебен министър на икономиката, описани подробно и в статия на вестник „Труд“ от  22.08.2021 г., е образувана прокурорска преписка, съобщиха от Специализирана прокуратура.

Спецпрокуратурата разследва Кирил Петков

Към преписката е присъединена и жалба от гражданин, която съдържа идентични твърдения.

Сигналът за извършено престъпление от общ характер е разпределен на случаен принцип на прокурор от Специализираната прокуратура.

На 15.09.2021 г. наблюдаващият прокурор е постановил извършване на лична проверка по реда на Закона за съдебната власт. Предстои приобщаването на относими към казуса документи, включително и от Конституционния съд.

Статията на вестник «Труд» в броя от 23 август е публикувана в онлайн изданието вечерта на 22 август. Ето кои факти описва тя:

С Указ №129 от 12 май 2021 г. Президентът на Република България назначава Кирил Петков за служебен министър на икономиката. Съгласно чл. 110 във връзка с чл. 65 от Конституцията за министър може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. Въпреки това Кирил Петков е назначен от президента, като би следвало да подпише декларация за липса за несъвместимост.

Съгласно чл. 313 от Наказателния кодекс който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, носи съответната отговорност. До момента декларациите на служебните министри не са публикувани от президентството, независимо от изискването на закона и заявките за публичност и прозрачност.

На 11 май 2021 г., без да има това законово право, Кирил Петков се представя за министър на икономиката и депозира документи в БНБ с, които иска одобрение на нови членове на Надзорния съвет на ББР. Указът на президента Радев не е влязъл в сила и Петков няма качества на министър за да депозира документите.

В нарушение на нормите таксата на БНБ е платена от личната му сметка. В депозираните документи се декларират отново неистини съгласно чл. 313 от НК, като се цитират несъществуващи и невзети решения от действащия надзорен съвет към момента. Така се оказва, че е налице предположение за документно престъпление по чл. 308 от НК. По неофициална информация се твърди, че от БНБ съветват устно Кирил Петков да изтегли документите, за да бъде затворена преписката, защото в противен случай документното престъпление трябва да бъде предадено на прокуратурата. БНБ подробно е описала случая в свое прессъобщение от 27 май 2021 г.

На 14 май Кирил Петков освобождава Десислава Трифонова и назначава Стамен Янев за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. С действията са извършени закононарушения както от Кирил Петков, така и от Стамен Янев. Съгласно чл. 139в от Закона за водите, председател на Държавно предприятие за управление и стопанисване на язовири е министърът на икономиката или определен от него заместник-министър. Въпреки разпоредбата на закона и до момента Стамен Янев продължава да бъде председател на предприятието, а Кирил Петков не поема функциите си възложени му със закон и проявява безстопанственост и небрежност към управлението на предприятието, по чието нареждане се източват язовирите. Стамен Янев от своя страна като изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции и председател на управителния съвет на предприятието не декларира несъвместимостта и продължава да осъществява функции и на двете места в нарушение нормите на закона. Това става и в противоречие с чл. 20, ал. 1 т. 9 от Закона за публичните предприятия, където се казва че не може да се заема пост в орган на управление на публично предприятие от лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 — 38 и 41 — 45 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, какъвто е поста на изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. В този смисъл освен отговорността на Кирил Петков за безстопанственост следва да бъде потърсена отговорност и от Стамен Янев от страна на КПКОНПИ за неотстранена и недекларирана несъвместимост.

През целия месец юни Кирил Петков се произнася в качеството си на едноличен собственик на капитала на ББР АД, с протоколи, касаещи органите на управление и контрол на банката като нарушава редица нормативни актове. Съгласно нормативната уредба това са официални документи на министерството на икономиката, но нито един от протоколите няма официални реквизити. Документите не са на бланка на министерството на икономиката, нямат номер от деловодната система, нямат номер от регистър, каквото е изискването на Търговския закон, нямат печат и не са отразени и сканирани в деловодната система на ведомството, което е видно от Търговския регистър, защото информацията е публична. Нарушени са всички правила за администрацията, както и правилника за документооборота на ведомството. След спирането на регистърните производства от съда по промяна на състава на органите на управление и контрол, следват нови заявления с документи, подписани от Кирил Петков със същото съдържание на предходните, но с дати предхождащи решенията на съда за спиране на производството. Така например със заявление №20210624182623 в търговския регистър е депозирано заявление за назначаване на нов състав на надзорен и управителен съвет на ББР, като протоколът на Кирил Петков за произнасяне за пореден път няма необходимите административни реквизити, съответно няма печат и бланка на Министерството на икономиката, като същия е с дата 22 юни. Следва жалба и спиране на регистърното производство от съда и безпрецедентни обвинения от страна на Кирил Петков към независимия български съд. След няколко решения на съда със заявление №20210628030255 пред Търговския регистър от 28 юни отново е депозирано заявление за назначаване на нов състав на управителния и надзорния съвет. Тук следва да се отбележи, че актовете на съда за спиране на предходните вписвания в Търговския регистър са обявени на 25 юни. Впечатляващото е, че протоколът, с който се произнесъл Кирил Петков е от 23 юни, което води до предположения, че документа е антидатиран. Следва нов акт на съда за спиране на регистърното производство, който е обявен в търговския регистър на 30 юни 2021 г. С входящ номер А №20210701003008 е депозирано ново искане за вписване от 1 юли. Към заявлението е приложен Протокол, подписан от Кирил Петков. Протоколът е с дата 25 юни 2021 г., което отново води до предположението, че Кирил Петков е антидатирал официални документи на държавата. В случая отново е налице предположението за документно престъпление по чл. 308 от НК.

В същия период на депозиране на поредица от искания в търговския регистър, касаещи ББР, Кирил Петков атакува публично независимия български съд и неговите решения. Той заявява, че ще депозира искания, докато не се намери съдя който да му удовлетвори исканията. Според конституционалисти това показва пълно пренебрежение към независимостта на съда и устоите на демокрацията за разделението на властите. Отново е пренебрегната Конституцията на Република България.

След поредицата произнасяния, в качеството на едноличен собственик на капитала на ББР от страна на Кирил Петков, за които има предположения, че са осъществени документни престъпления на 07.07.2021 г. в търговския регистър като изпълнителни директори са вписани Владимир Георгиев и Цанко Арабаджиев.

Независимо, че това е датата от която те могат да представляват банката пред трети лица, същите са сключили договор за правно обслужване на 01.07.2021 г., което е нарушение на Закона за търговския регистър и същия договор вероятно е нищожен. Договорът е с адвокатската кантора, но е с точно посочване на Лена Бориславова, при месечно възнаграждение от 7000 евро без ДДС, без разноски и при условията на допълнително плащане от 140 евро на час за всеки допълнителен час работа. Лена Бориславова, видно от търговския регистър, е обслужвала фондацията на Кирил Петков “Център за приложни изследвания и иновации” и е лектор е там. Съучредител е на ДА България заедно с Кирил Петков. Договорът, по който работи с ББР и е подписан от Цанко Арабаджиев, който е член на “Зелено движение” и на изборите на 4 април е кандидат-депутат от “Демократична България”. Същият е уволнен от Обединена българска банка /ОББ/ заради “липса на умения да планира и организира работата си, както и да управлява и разрешава възникващи проблеми”, което е видно от решение №102/31 март 2015 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, с което актът на финансовата институция е потвърден.

На 10 юли 2021 г. Кирил Петков подписва Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и “Некст. е. ГО България” АД за изпълнение на Приоритетния инвестиционен проект “Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили e.GO в гр. Ловеч”.

Меморандумът поражда финансов ангажимент за държавата в размер на 34 млн. евро, като средствата не са планирани в бюджета и в 3-годишната бюджетна прогноза, каквито изисквания сега има служебният министър Комитова, към съществуващите договори за строеж и ремонт на пътища. Меморандумът е подписан на основание чл. 10, ал. 2, т. 8, чл. 22е, ал. 3 и чл. 29, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите и чл. 66, ал. 3 и чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите.

Процедурата изисква преди подписването на документа да има одобрен проект на меморандум от страна на Министерския съвет и да бъде връчен сертификат на инвеститора за изпълнение на приоритетен инвестиционен проект. Към датата на подписването тези условия не са изпълнени. Решението на Министерския съвет е прието пет дни по-късно и е от 15 юли 2021 г. с №519. Сертификатът за приоритетен инвестиционен проект е връчен от Кирил Петков на 5 август 2021 г. Така се оказва, че меморандумът с албанските инвеститори, за които има съмнения, че са консултирани от близката до Кирил Петков кантора на Борис Георгиев във Виена, е сключен в нарушение на закона. Дори да допуснем, че меморандумът е сключен под условие приемането му по-късно от Министерския съвет, това означава, че Кирил Петков е поставил пред свършен факт останалите министри и те без да имат информация е следвало да приемат разхода от 34 млн. евро.

Нещо повече Министерският съвет с решение №519 от 15 юли 2021 г. одобрява проект на меморандум и упълномощава министъра на икономиката да подпише проекта от името на правителството на Република България. Това означава, че меморандумът е следвало да се подпише след 15 юли, а не както е осъществено, в разрез с разпоредбите на закона и решението на Министерския съвет, от Кирил Петков на 10 юли 2021 г.

Труд

Коментари:

comments powered by HyperComments