Русия диктува правилата на пазара на газ в Европа

Москва е заинтересована от стабилизиране на световния енергиен пазар и е готова да помогне на Европа, но ще се ръководи от собствените си интереси. Това заяви по време на работна среща руският президент Владимир Путин.

Русия диктува правилата на пазара на газ в Европа

От изявлението му става ясно, че «Газпром» няма да натоварва украинския маршрут — европейците ще могат да получават допълнителни обеми газ през «Северен поток 2». А в дългосрочен план европейците ще трябва да помислят за преразглеждане на отношенията си с руския монопол, ако не искат нови енергийни кризи.

Путин можеше да се абстрахира от ситуацията на европейския газов пазар, но реши да подаде ръка на Европа. Ето как трябва да се възприема речта му на срещата за енергийното развитие.

Високите цени на газа вече плашат дори руското ръководство.

Въпреки че в краткосрочен план те позволяват на „Газпром“ да спечели добри пари, Европейския съюз е принуден да „обвърже“ договорите със спотовия пазар.

Това се случи миналата година, в разгара на пандемията на коронавирус — тогава търсенето на енергийни ресурси рязко спадна поради ограниченията на карантината. Газът беше по-евтин на борсата, отколкото при дългосрочните договори. Да си си спомним възмущението на Александър Лукашенко: на годишнината от Победата беларусите купуваха руски газ по 127 долара за хиляда кубически метра, а германците — по 70 долара.

В Европа тогава си мислеха, че са хванали Бога за брадата. Дисбалансът между търсенето и предлагането в полза на последното изглеждаше дългосрочна тенденция.

Точно това беше нещото, към което Брюксел се стремеше от много години. Енергийният експерт Игор Юшков отбелязва, че европейците изграждат „потребителски пазар“ в страната си. Пазар, за който трябва да се конкурират различни доставчици на енергия — „Газпром“, търговци на втечнен природен газ, производители на зелена електроенергия и т.н.

Но след това Европа, подобно на героинята от „Приказка за рибаря и рибата“ на Пушкин, се озова при разбитото корито.

Доставчиците на втечнен природен газ отидоха в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) и Южна Америка, където цените на техните продукти са още по-високи. Вятърната енергетика «увисна» поради метеорологичните условия. А производството на вътрешен газ в европейските страни продължи да намалява.

Нека добавим към това редица фактори: възстановяването на световната икономика, изключително студената зима на 2020-2021 г. и необичайно горещото лято, което доведе до голям разход на електроенергия за климатизация.

Днес «Газпром» се радва на плодовете на лошо замислената енергийна политика на ЕС.

Той обаче не се нуждае от прекалено високи цени на природния газ.

Първо, те удариха промишлените предприятия, които руският монопол снабдява с гориво. Второ, Европа получава стимул за по-нататъшно търсене на алтернативни източници на електроенергия. Газът престава да бъде конкурентна стока.

„Вече няма интерес да се купува на такива цени, това се отразява, наред с други неща, и на нашите доставки…Изправени сме в ситуация на влошаване на търсенето: отвсякъде идва информация, че заводите в Европа се затварят, например завода за торове. Доставчиците на природен газ за крайните потребители са фалирали“, казва Сергей Комлев, ръководител на отдела за структуриране и ценообразуване на договори в „Газпром експорт“.

Същите аргументи бяха изразени от руския енергиен министър Александър Новак на среща с Путин:

„Разбира се, компаниите, които са доставчици на газ, сега печелят пари, но фундаментално много индустрии в такива условия, особено газохимическите предприятия, могат да бъдат затворени, което и вече се случва, виждаме това във Великобритания, Европа и други страни.

Налице е по-интензивен преход към възобновяеми енергийни източници на тези цени и, разбира се, има желание да се инвестира в по-неефективни минни проекти. Следователно, разбира се, пазарът трябва да се стабилизира по-бързо.»

Декларирайки готовността си да помогне на европейците при решаването на газовата криза, Путин в никакъв случай не лъже. Тъй като схемата „загуба за потребителите = печалба за доставчиците“ вече не работи. Неадекватните цени на енергията вредят на всички участници на пазара.

Интересът на Русия не е да се възползва от проблемите на Европа тук и сега, тя се нуждае от гаранции за дългосрочно, стабилно и предвидимо сътрудничество.

Но има и друга страна на монетата: според Путин Русия е готова да намали бързото търсенето на газ „само не и в ущърб на себе си“. В този контекст президентът на Руската федерация спомена вътрешните нужди на страната за преминаването към есенно-зимния период.

Очевидно Газпром просто няма допълнителни 20-30 милиарда кубически метра гориво в контейнерите си, които е готов незабавно да изнесе за износ. Европа може да получи по-скромни допълнителни обеми, ако „Северен поток 2“ започне да работи.

На въпрос защо Русия не зарежда украинската система за транспортиране на газ, Путин даде напълно изчерпателен отговор. В действителност транзитът се увеличава: за деветте месеца на тази година „Газпром“ е надвишил договорните си задължения към Украйна с повече от 8%. По-голям ръст в Кремъл се счита за неподходящ.

„Възможно е наистина да се увеличат доставките чрез украинската система за транспортиране на газ, но за „Газпром“ това ще бъде на загуба. Както казах, Газпром спестява около 3 милиарда долара годишно за нови тръбопроводни системи.

Искам да кажа, че се използват модерно помпено оборудване и нови тръби, налягането може да се увеличи, което не може да се направи в газотранспортната система на Украйна, тъй като тя не е ремонтирана от десетилетия и всеки момент може да се спука, нещо може да се случи. И тогава ще има като цяло неблагоприятни последици за всички: както за транзитната страна, така и за потребителите», каза Путин.

Сроковете за започване на експлоатация на „Северен поток 2“ зависят само от Европа — тя трябва да сертифицира Nord Stream 2 AG като оператор на тръбопроводи.

Самата процедура за сертифициране ще помогне за стабилизиране на цените на борсата. Говорим обаче само за „първа помощ“ на европейския енергиен пазар. За да се предпази от повторение на такива кризи, ЕС трябва да преразгледа естеството на отношенията си с „Газпром“.

Т.е. връщане към практиката на сключване на дългосрочни договори, която има за цел да защити както доставчиците, така и потребителите от сътресения.

„Разговаряхме с предишната Европейска комисия и всичките й дейности бяха насочени към съкращаване на така наречените дългосрочни договори, те бяха насочени към прехода към борсова търговия с газ. Оказа се, а днес стана абсолютно очевидно, че тази политика е погрешна, тъй като не отчита спецификата на газовия пазар поради големия брой фактори на неопределеност“, каза Путин.

Западните журналисти, политици и енергийни експерти не бързат да опровергаят думите на руския президент. Но и те вероятно няма да го послушат.

Точно обратното: след кризата ЕС отново ще заключи, че е необходимо да намали енергийната си зависимост от „Газпром“, да диверсифицира източниците на доставка на газ, да развие алтернативна енергия и т.н.
Като цяло тя ще продължи да прави това, което доведе до рекордното покачване на цените на синьото гориво.

Алексей Иляшевич
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front

Коментари:

comments powered by HyperComments