Доц. Сивилов: «Бояджиите» на Паметника на Съветската армия се страхуват от собственото си минало

Преди дни се стигна до поредното „боядисване“ на Паметника на Съветската армия в центъра на София. В историята това действие се нарича „damnatio memoriae“. Тази традиция започва още от времената на фараоните в Египет, но влиза в нашата цивилизация през Рим, където често се унищожават и поругават статуите на предишния император. Има дори случаи когато просто сменят главата на мраморната фигура с нова и тя вече представя новият владетел. В днешно време подобна съдба сполетя фигурата на Садам Хюсеин в Ирак.

Основното, което виждаме тук, е стремежа за смяна на легитимацията. Има нов владетел и нови символи, ново лице и фигура. Така се стига до оскверняването или опит за изтриване на паметта. Търси се създаване на нов култ, който да оправдае политическата смяна и различната власт. Обикновено тези промени стават веднага след като се стигне до преврата или промените на управлението.

У нас нещата са различни. На първо място от политическите трансформации минаха вече 32 години. Страната ни е демократична доколкото може да е демократична една съвременна държава членка на Европейския съюз. В това отношение ние дори изпреварваме някои от страните, с които тръгнахме по този път преди десетилетия, защото ситуацията в Унгария и Полша в момента е доста тежка.

От 18 март 2004 година България е член на НАТО, а от 2007 година член на Европейския съюз. Управлението на Иван Костов превърна страната ни в напълно капиталистическа икономика. Преходът свърши още през 1998 г., защото от социализма не остана нищо. Нищо освен паметниците.

Правителството на СДС опита да взриви мавзолея на Георги Димитров няколко пъти и най-накрая успя. Дори и тогава не бе поставен въпросът за разрушаването на Паметника на Съветската армия, защото в десницата знаеха какво е истинското му послание.

В момента стигаме до нещо различно от „damnation memoriae“. Вече е късно за създаване на нова легитимация на гърба на старото. Съветската система и строй изчезнаха отдавна. Това, което води радетелите на преместването на монумента, е страхът от собственото им минало.

Те не предлагат нищо ново, а се стремят да се разграничат от всичко, което са били.

Човекът, на чийто дядо е кръстен парк в центъра на София, бил „русофоб“.

Дядо му пък е бил идеалист и заради това по време на Втората световна война, когато България е съюзник на Нацистка Германия, се свързал със съветското разузнаване.

Той е правел разликата, която тогава всички са осъзнавали.

СССР предлага една по-добра алтернатива и е нещо съвсем различно от идеите на Хитлер.

Заради отстояването на тези позиции българският генерал и идеалист е намерил смъртта си.

Разстрелян е от правителството на Борис III.

По-късно, през 1972 г., е награден с най-високото отличие на СССР – орден Герой на Съветския съюз.

При повечето от другите борци срещу паметника и спомените също се наблюдават прекалено тесни връзки с предишната система.

Не само връзки, но и облагодетелстване от нея.

Поради тази причина ги е страх.

Някой да не се сети, че са от били от онези, другите.

Заради това обявяват, че Съветската армия не е освободителка.

През Втората световна война Руските армии свършиха основната работа да разпорят корема на германските войски. Това не са мои думи, а на големият неприятел на комунизма и СССР – Уинстън Чърчил, който ги изрича през 1944 г..

Той е съвременник на тези събития и знае, че Съветската армия освобождава по-голямата част от Европа от нацизма.

Дори у нас промените нямаше да настъпят. Войната срещу Англия и САЩ нямаше да спре, ако войските на Сталин не бяха превзели Румъния и не бяха достигнали нашите граници. Всички историци са наясно, че това е факторът, който кара нашия политически елит най-накрая да се откаже от подкрепата за Германия.

Червената армия не е освободила пряко България, но освобождава Европа и света от заплахата на нацизма.

Когато днес се опитват да пренаписват историята е добре да помнят, че модата сега можеше да е различна – квадратно подстригани мустачки, зализан на ляво перчем и поздрав с гордо изпъната ръка, а всички полухора нямат право на живот.

Странно е, че хора, които се обявяват за демократи не могат да приемат чуждото мнение и да се примирят със собственото си минало. Лошото е, че ако не дай си боже Паметника на Съветската армия изчезне, ако го вземат извънземните, изведнъж огромна част от политическата ни класа и обществен елит ще остана без цел в и въобще без смисъл в  живота.

Би трябвало да се радват, че човекът с автомата стои в центъра на София, защото иначе няма да има какво да кажат за България. 

Коментари:

comments powered by HyperComments