El Confidencial: Синът на легендарната Долорес Ибарури — герой от Сталинградската битка и Испанската гражданска война

Авторът разкрива подробности около съдбата на двамата най-известни испанци в Русия през ХХ век — Долорес Ибаррури и сина й Рубен. Той ни запознава с позицията на тази жена, която сама избрала псевдонима Пасионария (страстна). Тя бяга от Испания от Франко, заплашена е от смърт, а синът й загива под Сталинград.

Ибарури умира в Испания през 1989 г. В страна, тръгва по съвсем различен път от този, който й подготвяла Пасионария.

Превод от El Confidencial, Испания: 

El Confidencial: Синът на легендарната Долорес Ибарури - герой от Сталинградската битка и Испанската гражданска война
Рубен Ибарури

По време на войната испанците служат не само в Синята дивизия, която се сражава за нацистите. Други испанци се бият в Русия на страната на СССР. Сред тях бил Рубен, синът на Пасионария.

El Confidencial: Синът на легендарната Долорес Ибарури - герой от Сталинградската битка и Испанската гражданска война

Целият свят чете за това в училищните учебници: Испания не е участвала във Втората световна война. Но отново целият свят знае: всъщност тя е участвала. И от двете страни. Да, Франко обяви неутралитет на новата испанска държава, излязла от Гражданската война. Но всъщност Испания не беше „не воюваща“ държава. Макар и само защото (привлечени от привържениците на германците) Синята дивизия заминава в Русия.

Тези хора се надяваха да пострелят малко, но се сблъскаха с нещо, което най-малко очакваха. И, слава Богу, те не бяха единствените испанци на руския фронт. Точно по времето, когато хората на Муньос Гранде участваха в отвратителната блокадата на Ленинград, батальон от испански железничари, командван от Франсиско Антон, се биеше от другата страна на фронта.

El Confidencial: Синът на легендарната Долорес Ибарури - герой от Сталинградската битка и Испанската гражданска война

И тези просъветски железничари-испанци се биеха толкова добре, че ако германците дадоха на генерал Франко Железен кръст, то Франсиско Антон беше награден със съветския орден «Ленин»- за защита на социалистическото Отечество.

В нашата история тези испанци, воювали в Русия, са малко позабравени. А стогодишнината от основаването на Испанската комунистическа партия е добра причина да си спомним за тях. Огромен брой испански комунисти, претърпели поражение в гражданската война, избягали в СССР.

Долорес Ибарури била генерален секретар на мощната испанска комунистическа партия.

В същото време на фронта продължавали страшните и героични подвизи, които често завършвали с трагична смърт. Именно така завършил живота си собствения син на Долорес — Рубен Ибарури.

El Confidencial: Синът на легендарната Долорес Ибарури - герой от Сталинградската битка и Испанската гражданска война

Той бил един от героите на отбраната на Сталинград, но за разлика от командира на жп работниците Франсиско Антон, не получил веднага достойната съветска награда.

Званието Герой на СССР било присвоено на Рубен Ибарури през 1956 г. с постановление на Президиума на Върховния Съвет на СССР. Това се случило по време на управлението на Хрушчов — същият, който по време на Сталинградската битка бил политкомисар на Червената Армия.

Рубен Ибаррури бил романтик. От тези, които били готови да жертват всичко заради идеалите. Малцина биха могли да направят това, което направил той: бидейки ранен, Рубен Ибарури, без да дочака пълното си възстановяване, поискал да го върнат на фронта в Сталинград — в разгара на една от най-ужасните битки в паметта на човечеството.

Тъй като градът се борил с германците със сетни сили, съветското върховно командване хвърлило в бой 35-та пехотна дивизия, в която служил Рубен Руис Ибарури (пълното име на героя), както и няколко други испански ветерани от Гражданската война. Рубен участвал по-рано и в Испанската гражданска война.

El Confidencial: Синът на легендарната Долорес Ибарури - герой от Сталинградската битка и Испанската гражданска война

Същият Рубен Ибарури още преди Сталинград успял да се сблъска с нацистите около град Борисов на територията на съвременен Беларус в състава на 1-а пролетарска стрелкова дивизия от московчани.

Когато бойците на дивизията трябвало да се оттеглят, той, с отряд от най-смелите бойци, прикривал изтеглянето на съветските войски, противопоставяйки се на настъплението на германците, които няколко пъти ги превъзхождали. Рубен държал това прикритие в продължение на шест часа и се оттеглил едва когато отрядът му бил почти унищожен.

А след това Сталинград.

Командирът на 13-а гвардейска дивизия Александър Родимцев, по-късно два пъти Герой на Съветския съюз, си спомня:

„Удивително е, че Рубен беше тежко ранен, но поиска да го освобождят от болницата, искаше да продължи да се сражава. А по-рано той унищожи четири танка и нанесе на врага множество загуби. А в същото време беше сериозно ранен“, пише Родимцев.

Рубен, който вече бил награден с ордена «Червеното знаме» за битките край Борисов, а орденът му бил връчен лично от председателя на Президиума на Върховния съвет Михаил Калинин, пише на Родимцев от Куйбишев:

«Поправям се, правя постъпления да се върна на фронта».

В последното успял и озовава в Сталинград, където участва в битките за гара Котлубан, която се превръща в един от най-бруталните епизоди на Сталинградската битка.

Транспортният възел 564

Там, в района на развалините около жп линията, немците предприели пет опита да завземат гара Катлубан, но 35-та дивизия с другаря Ибарури в нейните редици упорито се съпротивлявала.

Дивизията се сражавала вече без командир — той загинал в боя около транспортния възел 564, където бил истински ад.

В един момент Ибарури се наложило да използва ръчни гранати, защото немците вече влизали в окопа му.

Има свидетели, които видели с очите си как с раздробена ръка, от която шуртяла кръв, с нож в ръка той се хвърлил върху нападащия го нацист.

Казват, че именно тогава го поразил последният в живота му вражески изстрел.

Смъртта на Рубен била тежък удар за Пасионария.

Източник: https://www.elconfidencial.com/cultura/2021-09-19/pasion-stalin-dolores-ibarruri-hijo-stalingrado_3291269/

Петя Паликрушева

 

 

Коментари:

comments powered by HyperComments