За кого бие камбаната?

ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА?!
(Жертвите на капитализма, унижените и оскърбените от буржоазната демокрация българи чакат часа на справедливото възмездие)
За кого бие камбаната?
Драматичните събития през последните 14 месеца станаха повод да се заговори за тотална ревизия на днешния строй и вече за всички е ясно, че прословутите промени няма да се ограничат само със смяна на парламента и правителството. Проблемите са много по-дълбоки и тяхното осъзнаване породи редица нелицеприятни за политическата класа въпроси.
Така в страната ни се надигна вълна от гневни гласове, които питат къде е щастието, къде е обществото на всеобщото благополучие, за което ни говореха в началото на прехода преди 32 години?
Къде е правовата държава, къде е равният старт, къде са големите алтернативи за развитие?
Защо в страната ни има толкова много недоволни от днешния строй хора?
Същият строй, който така шумно бе апробиран в началото на 90-те години, когато ни обещаваха, че в България ще потекат реки от мед и масло.
Но всичко се оказа една голяма заблуда, както е заблуда твърдението, че неолибералният капитализъм ще ни донесе невиждано процъфтяване и всеобщо благополучие. И колкото повече се отдалечавахме от социализма, толкова по-нагла и безпардонна ставаше политическата класа в България, живееща с надеждата, че настоящият строй ще продължи вечно, че след време техните престъпления ще се забравят и никой няма да им потърси отговорност за делата.
Тези шампиони на бруталния капитализъм неуморно поучават народа да не се уповава на помощта на държавата, а самите те чрез различни криминални схеми си присвоиха милиарди от държавния бюджет. Могат ли подобни хора да бъдат авторитет и лице на една власт?! Имат ли моралното право да ръководят страната?! Не е ли време да ги видим на подсъдимата скамейка?!
Това е едната крайност на реалността, в която живеем.
Другата крайност са онези хиляди и хиляди българи, които си отидоха без време. От болести, от стрес, от бедност и от безкрайното напрежение на днешния строй.
Жертвите на капитализма.
За тях времето спря да тече, както и за онези, които си сложиха край на живота. Така по данни на статистиката, в България на всеки 4 часа се самоубива по един човек. Толкова отчаяна е ситуацията в страната ни.
В този смисъл, днешният строй се оказа не просто заблуда, а трагична грешка с дълги исторически последствия за българите, България и българщината.
С всеки изминал ден страната ни затъва и положението е толкова тежко, че няма на света пропаганда, няма техника за манипулация, която може да скрие тази истина. Буржоазната демокрация, наложена след 1989 г., се оказа не крачка напред, а голям скок назад, в онази България отпреди 1944 г.
В тази връзка можем да заключим, че серията от парламентарни избори и невъзможността да се състави редовно правителство не е банална политическа криза.
Това е криза на една загиваща обществено-политическа система, легитимността на която намалява с всеки изминал ден.
Именно за тази система днес бие камбаната.
Тя трябва да бъде премахната, отречена и заклеймена навеки, за да не й хрумне някой ден отново да се върне.
Николай Александров

Коментари:

comments powered by HyperComments