Излизане от НАТО — козът на Франция?

Франция не очакваше това. Под натиска на САЩ Австралия скъса договора за доставка на френски подводници, който бе на стойност 56 млрд евро.

Какво ще предприеме Макрон? Във Франция неслучайно заговориха за излизане от НАТО.

Ще посмее ли да направи това Париж?

Превод от Хуанцю шибао (Китай):

Излизане от НАТО - козът на Франция?

След инцидента с изтеглянето на войските от Афганистан, САЩ отново „удрят“ съюзници. Този път Франция, съюзник, помогнал на Америка да придобие независимост в миналото, беше намушкан с нож в гърба.

Франция загуби не само парите, но и лицето си. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан заяви гневно в интервю за френската телевизия, че „този въпрос доведе до сериозна криза и ще се отрази на бъдещето на НАТО“.

Въпреки че Льо Дриан не каза директно, че Франция ще се оттегли от НАТО, разгорещените дискусии вече започнаха: ще се откъсе ли от НАТО разярената Франция?

Внезапно, без предизвестие, Съединените щати не само взеха огромната поръчка за подводници от Франция, но и я оставиха „зад борда“, създавайки съюз за сигурност с Великобритания и Австралия и фокусирайки вниманието си върху Индо-Тихоокеанския регион. За първи път французите видяха, че администрацията на Джо Байдън не приема сериозно страната им.

За правителството на Макрон сега най-важното е да минимизира загубите и в същото време да се възползва максимално от недоволството на французите около този инцидент. Ако правителството на Макрон не отговори на това, то ще се сблъска с много народни недоволства и в допълнение ще предостави на политическите опоненти удобен повод за атака. Прекалената реакция и прекъсване на отношенията със САЩ, дипломатически, също ще бъдат неизгодни за Франция. Затова най-важното сега е да се отреагира правилно.

Съдейки по текущата ситуация правителството на Макрон остава относително предпазливо.

Първо, въпреки че Льо Дриан изрази недоволството си, той използва недипломатически тон и език, за да остави на Франция възможност за бъдещи маневри.

Второ, съвместните тържества със САЩ бяха преустановени и френските посланици в САЩ и Австралия бяха отзовани, но Великобритания, която също беше замесена в този скандал, не беше засегната, така че да не се наложи Франция да воюва с няколко противника едновременно.

Трето, това принуди ЕС да излезе напред и да доведе спора между Франция и САЩ до нивото на трансатлантическите отношения, като по този начин увеличи броя на козовете в ръкава си и избягвайки самотна битка.

И последно: Франция небрежно намекна за възможността да напусне НАТО.

Сега в страната само крайнолевият Жан-Люк Меленшон и крайнодясната Марин Льо Пен наистина предлагат „излизане от НАТО“, а официалната позиция е неясна. Това несъмнено е важен коз в ръцете на Макрон. За администрацията на Байдън, която в момента се бори да обърне всички свои съюзници срещу Китай, «излизането» на Франция определено не е добра новина. САЩ знаят, че това е тяхна вина.

На теория «излизането» на Франция изобщо не е нещо фантастично. От една страна, тя винаги се е стремяла към независимост и вече има опита в напускането на НАТО, така че няма психологическа бариера, за да се оттегли отново. От друга страна, Макрон многократно изразя разочарование от северноатлантическия алианс. Той дори говореше за „мозъчната смърт на НАТО“ и смята, че дори ЕС да се приближи до САЩ въз основа на общи ценности, ЕС не е длъжен да се обедини със САЩ срещу Китай. Следователно френската „заплаха“ има основания.

От практическа гледна точка напускането на НАТО не е толкова лесно: решението за това зависи от баланса на френските интереси.

Първо, дори Шарл дьо Гол навремето изгуби 8 години в прехода от изявления по тази тема към активни действия, а и той извади Франция от организацията на военната интеграция, а не от НАТО като цяло.

Второ, ЕС все още има дълъг и трънлив път към своята отбранителна независимост; за стратегическа автономия е лесно да се говори, но е трудно да се претвори в живота.

Изтеглянето на войските от Афганистан показва, че без подкрепата на САЩ, Европейският съюз все още не може да действа сам. Това е неприятна реалност, която Франция не може да отрече. Дори антитерористичните операции в Сахел са невъзможни без разузнавателните и логистичните системи на НАТО.

На трето място, дори ако Франция иска да се изтегли, за нея ще бъде трудно да получи подкрепата на Европейския съюз, включително на другите държави-членки на НАТО. В крайна сметка сегашният Европейски съюз вече не е Европейската икономическа общност, както беше преди няколко десетилетия, а действията на Франция естествено са обвързани с някои вътрешни ограничения.

По-специално, Ангела Меркел, която е «магическата игла, която управлява морето» (стабилизираща сила, приблизителен превод, бел.ред.), е на път да напусне политическата арена. След общите избори Германия може да не успее да предостави значителна подкрепа на Макрон.

Обобщавайки всичко по-горе, Франция може да не напусне НАТО сега, но в същото време тя ще принуди голям брой европейски страни да видят как се отнасят към нея, като по този начин ще спечели повече козове в отношенията със САЩ, за да балансира трансатлантическия отношения до известна степен, тоест поне да не позволи на САЩ да продължат да безчинстват.

Разбира се, ако това не се случи сега, това не означава, че няма да се случи в бъдеще, тъй като Америка продължава да губи доверие в Европа. 

Автор: Уанг Шуо — професор в катедрата по международни отношения на Пекинския университет по чужди езици.

Източник: https://opinion.huanqiu.com/article/44rlREfwHY0

Петя Паликрушева

Коментари:

comments powered by HyperComments