Опасният противник на Англия: Мисията на граф Игнатиев в Китай

Още докато е в Лондон, Игнатиев се добира до сведения за намеренията на Англия и Франция да заставят правителството на Китай да отвори границите си за търговия и свободно плаване по китайските реки.

Опасният противник на Англия: Мисията на граф Игнатиев в Китай

Флотовете им бомбардират пристнащата, англофренските войски стоварват корпуси на китайска територия, почти две години се води жетоката т.нар. Втора опиумна война.

През това време между Китай и Русия възникват разногласия по повод определянето на границите.

Пекинското правителство не желае да признае Айгунския договор, сключен през 1858 г. от източно-сибийрския генерал-губернатор Н. Н. Меравьов-Амурски, според който левият бряг на р. Амур преминава към Русия, а десният – от река Усури до устието – остава без определена граница.

За да уреди това положение, в качеството му на извънреден пълномощник изпращат в Китай генерал Игнатиев.

Тръгва през март 1859 г. с конска тяга на шейна или каруца от Петербург през целия Сибир.

Реките Об и Енисей преминава пеша по плаващите ледени парчета.

Когато сред заснежените сибирски равнини ги застига виелица, заповядва на казаците да съберат конете в кръг и хората, застанали в центъра, се стоплят от дишането на животните.

По-нататък през гори, монголски пустини и непредвидени препятствия той се добира то столицата на Китай.

През това време граф Муравьов-Амурски пише за него в Петербург:

“По-добър избор неби могло да се направи: образованието, способностите, младостта и смелостта на Игнатиев са залог за успеха на възложеното му поръчение, дано само китайците го пуснат в Пекин”.

Повече от година се водят мъчителни преговори с китайските владетели. С изключително умение и находчивост Игнатиев намира изход от редица трудни положения, които описва в своите отчети и мемоари.

Като се възполза умело от ситуацията, той става посредник между воюващите страни, умиротворява ги.

Нещо повече, сключва с Китай политико-икономически договор, според който без никакви военни действия Русия получава територия с естествени и стратегически граници на площ цели 800 хиляди квадратни километра (колкото са Англия и Франция взети заедно), получава признание на правата за сухопътна търговия, привилегии в дипломатическите връзки, плаване по реките и пр.

Между двете страни задълго се установяват дружески отношения.

“Именно в Китай напълно се проявяват изключителните дипломатически таланти на Игнатиев и особено умението му с помощта на своето обаяние, откритост и енергия да убеждава хората да се съгласяват с неговити доводи…

Въщност Игнатиев се е движел по остроето на бръснача…, разбира се, на него му е бил присъщ известен авантюризъм, което често го е спасявало в сложни ситуации. Впрочем Игнатиев е вярвал в своята щастлива звезда и не се е страхувал да рискува”.

На връщане спира в Иркутск.

Там произнася знаменитите думи:

“А сега, батюшка, стройте град, пристанище и крепост. И владей (Восток) Изтока!”

“Николай Павлович Игнатиев влезе в историята като кръстник на Владивосток”, пише по повада генерал-губернатора Муравьов-Амурски.

В Иркутск има улица на името на Игнатиев.

До ден днешен върху картата на Далечния Изток има една точка, която се нарича “Нос Игнатиев” – на остров Руски в залива Петър Велики.

Преминал обратно за 6 седмици цяла Азия с конска тяга, премръзнал, покрит със скреж, въшлясал и изморен до смърт, той пристига в Петербург на 1 януари 1861 г. На следващия ден руският император го награждава с орден “Св. Владимир” II степен и го повишава в звание генерал-адютант.

Удостоява го и с орден “Св. Станислав”.

Петербург го посреща като герой.

Когато англичаните разбират колко престижен за Русия е подписаният договор с Китай, върху Игнатиев започват да се сипят в британската преса обвинения и твърдения, че в негово лице Англия има опасен противник.

Младият патриот е горд, че е успял по мирен начин да отмъсти за поражението на Русия през Кримската война.

И неслучайно върху саркофага нагроба му са изписани две дати:
“Пекин 14 ноември 1860 г.” и “Сан Стефано 19 февруари 1878 г.”

Петя Паликрушева

Коментари:

comments powered by HyperComments