Неизвестните експедиции на граф Игнатиев

Начинаещият дипломат изгражда своята концепция с вярата, че “Русия трябва да изиграе миротворческа и културна мисия в Ориента и Азия”.

Неизвестните експедиции на граф Игнатиев

Предлагат на Игнатиев поста посланик в Персия. Той отказва под предлог, че е много млад – на 25 години. С цел да се запознае със страните на Европа и Близкия Изток през септември 1857 г. предприема пътуване: посещава Виена, Прага, Триест, Венеция, остров Корфу, Атина, Цариград, Смирна, Бейрут, Яфа, Ерусалим, Египет, Малта, Месина, Неапол, развилините на Помпей, Рим.

В Прага и Виена се запознава със славянските дейци Палацки, Ригер, Браунер, Добрянски и др.

“До последното пътешествие не разбирах значението на православието и славянизма в политическото положение на Турция и Австрия, нито онова магическо влияние, което има Русия върху православните племена на Изток”, споделя той в писмо до баща си и тези му убеждения влизат завинаги в по-нататъшната му идеологическа концепция.

Пътьом се запознава с френския инженер, строител на Суецкия канал Ф. Лесепс.

Император Александър II го извиква от Рим през 1857 г. и го назначава за началник на мисията в Хива и Бухара.

Той ще трябва да направи топографски снимки на река Аму Даря и да сключи търговски договори с Хивинското и Бухарското ханства.

Главният въпрос всъщност бил да се разреши плаването на руските кораби по река Аму Даря, а също – да се укрепи влиянието на Русия в Средна Азия и се отслаби там позицията на Англия.

Близките на Игнатиев го изпращат с тревога, като на сигурна смърт. Дори когато се завръща, баща му започва да се кръсти, сякаш е видял призрак. Наистина, походът бил изпълнен с невероятни премеждия.

В състава на експедицията влизат офицери-топографи, фотографи, астрономът Струве, етнографът П.И.Лерхе (специалист по събирането на етнографски, лингвистични и археологически сведения), землемер, лейтенантът от флота А.Ф. Можайски (бъдещият изобретател на първия летателен апарат), както и отряд казаци-певци, чийто изпълнения правели огромно впечатление на местното население.

Султанът на Хива Саид Мохамед Рахим II, един от най-жестоките туркменски владетели, планира да плени царския пратеник и да не го пусне жив, докато не го застави да подпише изгодни договори. След дълго протакане извиква полковник Игнатиев посред нощ, но поставя условие да бъде сам и без оръжие.

Преди да тръгне за аудиенцията Игнатиев написва завещанието си и едно писмо, което адютантът му трябвало да прочете един час след заминаването му. За всеки случай слага в джобовете си два револвера.

За да му въздействат психически му приготвят ужасяваща гледка: пред султанския дворец се гърчат нещастници, набити на железни колове. Султанът го посреща, обкръжен от въоръжени до зъби хора.

Съобщава му, че е в негова власт и няма да го пусне, докато не подпише договор, според който Русия отстъпва на Хива големи територии.

“Аз му отговорих, че императорът има много пълководци –пише в спомените си Игнатиев – и че ако един от тях загине, не е беда. Но вие не можете да ме задържите. Извадих пистолет и заплаших да убия всеки, който се доближи до мен”.

Саид Мохамед побягва назад.

Нахлуват казаци с извадени саби.

Напразно великият везир се мъчи на другия ден да заглади положението.

Игнатиев отказва да преговаря и заминава за Бухара, където е посрещнат любезно и предложенията му са приети с готовност, сключва изгодни търговски договори и освобождава руските пленници.

Емирът изпраща множество подаръци, включително слон за император Александър II.

Експедицията пътува обратно повече от месец, преодолявайки огромни трудности в пясъчните бури.

Постигнатите резултати надминават очакванията –такава е царската резолюция.

Върху текста на доклада за резултатите от мисията Александър II написва:

“Четох с голямо любопитство и удоволствие.

Трбява да е отдаде справедливост на генерал-майор Игнатиев, че е действал умно и ловко и е постигнал повече, отколкото можехме да очакваме”.

26-годишният полковник става може би най-младият генерал в руската империя и получава орден “Св. Ана” II степен с корона.

Авторитетът и славата му на безстрашен офицер и умен дипломат нарастват и определят бъдещата му кариера.

Петя Паликрушева

Коментари:

comments powered by HyperComments