Да си присвоиш Фонда на фондовете

Съпрузи и кумове получават неконтролируем контрол над ресурс от половин милиард евро

Да си присвоиш Фонда на фондовете

Какво направи служебното правителство по отношение на “Фонд мениджър на финансовите инструменти в България” ЕАД (Фонд на фондовете) и програмите, които изпълнява. Провал за 2 и половина милиарда с програмата за подкрепа на бизнеса

1. Промяна във формата на управление на Дружеството — от двустепенна, състояща се от Надзорен и Управителен съвети, в едностепенна, чрез Съвет на директорите

На първо място бе променена формата на управление на Дружеството — от двустепенна, състояща се от Надзорен и Управителен съвети, в едностепенна, чрез Съвет на директорите. Това стана с Разпореждане на Министерски съвет №2 от 15.07.2021 г., с което бе приет и нов устав на Дружеството.

Формалното основание за това действие е да се намалят разходите на Фонда, чрез икономии от заплати на седемте члена на Надзорния съвет, както и “да се постигне оперативна бързина” при вземането на решения, свързани с управлението на Финансовите инструменти.

Следва да се направи уточнението, че последният състав на Надзорния съвет на Фонда е бил избран чрез провеждането на конкурс по Закона за публичните предприятия и мандатът му до промяната е продължил едва 3 месеца. Преди това членове на Надзорния съвет са били ръководителите на управляващите органи на Оперативните програми и поради това, те не са получавали възнаграждение.

Какво следва? Вместо Надзорен съвет, служебният Министър на финансите създава Консултативен съвет, който съгласно чл. 34, ал. 2 от новоприетия Устав се състои от не по-малко от седем членове. Те се избират от него, в качеството му на Едноличен собственик на капитала, на квотен принцип от представители на Управляващите органи, с които ФМФИБ е сключил споразумения за управление на средства.

Други членове са представители на съсловните организации на банките и фондовете за дялов капитал, като самите съсловни организации се определят със заповед на министъра. Според чл. 34, ал. 5 Консултативният съвет предоставя предварително становище на Едноличния собственик по одобряване на годишния финансов отчет, бизнес програмата, определянето на стратегическите цели и оценка на резултатите от дейността на Дружеството.

Освен това Консултативният съвет предоставя предварително становище на Съвета на директорите по отношение на търсенето и предлагането на финансови продукти, определянето на размера и вида на финансовите инструменти, структуриране на финансови инструменти и напредъка по изпълнението им.
Описаните по-горе функции на Консултативния съвет са били такива на досега работилия Надзорен съвет. Единствената разлика, която се констатира е, че Надзорният съвет е “одобрявал”, а новият съвет ще “предоставя предварително становище”. Консултативният съвет има същата дейност като Надзорния — избира председател, провежда заседания, води протоколи. От тази гледна точка е доста спорен аргументът “постигане на оперативна бързина”, а също имайки предвид разнородния му състав и ангажираността, особено на представителите на съсловните организации, които са доста заети банкови ръководители и предприемачи.

2. В търсене на истинската причина за тази промяна:

Фондът на фондовете през настоящия, 2014 — 2020 г. програмен период, управлява малко над 230 млн. евро от Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”. От тях около 180 млн. са предназначени за т. нар. дялови инвестиции чрез Алтернативни инвестиционни фондове.

Останалите 70 млн. евро са за портфейлни гаранции. За следващия програмен период от същата програма, която ще се нарича “Конкурентоспособност и иновации в предприятията”, за същия вид инвестиции се предвиждат още около 350 млн. евро. Скоро, след одобрението от Европейската комисия на новата програма и тази сума ще бъде на разположение във Фонда на фондовете за инвестиране.

По същество дяловото инвестиране е рисков бизнес, с голяма доза възможност за загуба. От тази гледна точка влагането на публичен ресурс в такива Алтернативни инвестиционни фондове е “апетитна” възможност за много предприемачи, а и колосалният му размер от повече от 500 млн. евро е повод за истинска “битка” за разпределянето му.

3. Да погледнем кои са съсловните организации:

Логичният избор на Министъра по отношение на банките би била Асоциацията на банките в България. Без съмнение банките са желан партньор за Фонда на фондовете, но също така, без съмнение, те ще защитават собствения си интерес в Консултативния съвет на Фонда, “предоставяйки становища” по структурирането на финансови продукти. Фондовете за дялов капитал имат една съсловна организация — Българска асоциация за рисков капитал (BVCA).

Нейният председател Евгени Ангелов е управляващ партньор в “Силвърлайн кепитъл” — фондмениджър, избран да управлява 83.7 млн. лева ресурс, предоставен от Фонда на фондовете за мецанин финансиране и инвестиции в големи компании. В структурата на BVCA, подобно на ФМФИБ, откриваме Консултативен съвет. Сред членовете му са Даниел Лорер — съветник на Министъра на икономиката и съпруг на Виолета Лорер, която е Зам. министър на финансите, отговарящ за Фонда на фондовете, Борислав Стефанов, чийто кум е министърът на икономиката. Стефанов е партньор в “Иновейшън кепитъл” — друг фондмениджър с ресурс от ФМФИБ, Павел Велков — управляващ партньор в “Морнингсайд Хил” — отново компания, работеща с ресурс от Фонда, Макс Гурвиц — управляващ партньор във “Витоша венчър партнерс” с над 49 млн. лв. публичен ресурс.

С изключение на Даниел Лорер, тези господа са представители на компаниите, които управляват всичките споменати вече 180 млн. евро от Фонда на фондовете, предназначени за дялови инструменти през настоящия програмен период. Отново изниква простичкият въпрос дали в работата си в Консултативния съвет на ФМФИБ, предоставяйки становища по бизнес програмата, финансовите отчети и стратегията на Фонда, те ще защитават интереса на компаниите, които представляват или публичния интерес.

Този въпрос следва да бъде зададен и на зам.-министър Виолета Лорер, доколкото тя отговаря за случващото се във Фонда от една страна, а и очевидно има отношения с Асоциацията за рисков капитал. Източници, близки до Министерство на финансите споделят, че Виолета Лорер не веднъж е изразявала мнение, че ФМФИБ трябва да се занимава единствено със стартъпи и дялови инвестиции.

От сайта на Фонда, а и от европейските регламенти е ясно, че подобни публични организации имат за задача да подобряват възможностите за финансиране на всички стопански субекти във всички икономически дейности. Идеята да се ограничи полето за инвестиция стеснява обхвата на дейност на Фонда на фондовете, но пък размерът на ресурса за дялови инвестиции е доста привлекателен. Какво като има нужда от финансиране, свързано с науката, околната среда, транспорта.

4. Последици от промяната в структурата на управление на ФМФИБ — не прилагане на ЗОП при възлагане на публичен ресурс на ФМФИБ

Необмисленото премахване на Надзорния съвет породи съмнения в настоящите управляващи как да бъде възлаган публичен ресурс към ФМФИБ без процедура по ЗОП. Съставът на несъществуващия вече Надзорен съвет, включващ представители на Управляващите органи, и най-вече неговите контролиращи функции, са давали възможност за предоставяне на ресурси от Европейски структурни и инвестиционни фондове за управление от страна на ФМФИБ, без да е необходимо прилагането на процедури по реда на ЗОП.

Част от основанието за това е бил текст от ЗОП, според който публичните възложители не прилагат Закона, ако упражняват контрол върху юридическото лице (в случая Фонд на фондовете), подобен на този, който упражняват върху собствените си структурни звена. Незаконосъобразно е да не се прилага ЗОП, ако дейността на фонда не се контролира от Надзорен съвет с членове, представители на управляващите органи, защото определения Консултативен съвет, както е обяснено по-горе, въпреки, че е със състав от представители на УО, няма контролни функции.

От текста на новия устав на ФМФИБ излиза, че в Министерство на финансите залагат, че тези контролни функции ще се изпълняват от Консултативния съвет. Единствено в него членове могат да бъдат представители на Управляващите органи. Но този съвет не може да има контролни функции — тази е разлика между споменатите по-горе функции “одобрява” и “предоставя предварително становище”.

От друга страна, търсейки как да бъде осъществяван контрол от страна на Управляващите органи на програмите върху дейността на Фонда и така да не се прилага ЗОП, кандидатите в протичащият конкурс за избор на членове на Съвета на директорите на ФМФИБ ще бъдат оценявани от министри, в чиито ресори са съответните европейски програми.

Вероятно от МФ разчитат, че след като изборът бъде направен по този начин, това би могло да се счита за упражняване на контрол, т. е. бъдещите директори на ФМФИБ също да извършват контрола от името на Управляващите органи. В този случай не е ясно следващият Съвет на директорите дали ще защитава интересите на Програмите или тези на Фонда. Логично е да се допусне, че в определени моменти тези интереси биха могли да се разминават. И един пример — източници от Министерството твърдят, че за 100-те млн. лв., наскоро предоставени на Фонда от ОПИК с цел използването им за т. нар. Програма “Възстановяване” не е приложена процедура по ЗОП на друго основание — използван е текст за сътрудничество между двама публични възложители, т. е. сключено е споразумение между Министерствата на икономиката и финансите, след което като Принципал на ФМФИБ, Министерството на финансите ги е предоставило за управление от Дружеството.

С това действие ръководствата на двете министерства очевидно признават липсата на контрол от страна на възложителите от ОПИК върху Фонда. Отделно от Агенцията за обществени поръчки твърдят, че такъв подход не е използван досега в България и тепърва ще бъде оценяван и потвърждаван при одитни проверки.
Големият проблем от създадената от служебния министър на финансите ситуация с преминаването към едностепенна форма на управление на ФМФИБ, може да се окаже, че огромните ресурси по всички Оперативни програми, които управлява Дружеството, са му възложени в нарушение на ЗОП, по-точно не прилагайки го.

5. Програма “Възстановяване”

В началото на своето управление, служебните министри на финансите и икономиката обявиха програма за подкрепа на бизнеса чрез гарантиране на кредити в размер на 2,7 млрд. лв. Идеята им бе да унифицират три различни гаранционни програми, изпълнявани от ФМФИБ, ББР и ЕИФ.

Това обаче се оказа невъзможно, поради простата причина, че трите организации управляват пари с различен произход и предоставени им при различни условия. ЕИФ бързо отказаха участие в Програмата, доколкото не са под контрола на българското правителство, а и нямат недоговорен свободен ресурс. ББР се нуждаят от разрешение на Европейската комисия за промяна на условията по гаранциите, предлагани от Банката. Това към момента не е факт.

Така единствен изпълнител на Програмата се явява Фондът на фондовете, чиито ресурс е около 150 млн. лв. Заедно с наскоро добавените 100 млн. лв. отново от ОПИК (възложени без ЗОП), при обявените условия на Програмата е възможно да бъде създаден портфейл от кредити за около 500 млн. лв., сума която е твърде скромна в сравнение с първоначално обявените 2,7 милиарда.

Без да коментираме сроковете на достигане на инструмента до кредитополучателите, условията са доста “непривлекателни” по думи на представители на банките. От двете Министерства настояват банките да не изискват материални обезпечения, като в същото време всеки портфейл от кредити е гарантиран от Фонда само до 40% от размера му.

Много банкери споделиха, че тези условия са трудно работещи и стесняват обхвата на потенциалните кредитополучатели, но в същото време за размерите на управляваните от тях банки това са скромни суми и не биха имали проблем да ги раздадат. Въпреки, че при тези условия банките биха финансирали единствено фирми, с които работят от дълго време и оценяват като безрискови или такива с много нисък риск.

Въпросът тук е, извършва ли се наистина подпомагане на нуждаещите се малки и средни предприятие или само се “усвояват едни пари”, за да “трупат” служебните министри рейтинги, хвърляйки бомбастични числа пред обществото? Друго, което споделят представителите на банките е, че при преговорите по условията на гаранциите, на тях им е било казано, че условията не подлежат на преговори и ако не ги приемат такива, каквито им се предлагат, в бъдеще няма да могат да имат достъп до ресурси от еврофондовете.

Труд

Коментари:

comments powered by HyperComments