Николай Илчевски: В днешния парламент няма и капка от духа на Съединението, това е трагедия!

Днешният парламент е един мавзолей на българските надежди

«Идеята за съединение продължава да боли от 1878 г. до 1885 г.». Това каза пред БНР писателят Николай Илчевски.

Николай Илчевски: В днешния парламент няма и капка от духа на Съединението, това е трагедия!

По думите му тази болка е провокирана от декларативния характер на Санстефанския мирен договор, който разпалва надежда за национално обединение, «но е изпразнен от съдържание при положение, че има три предварителни конференции за разпределението на Балканите и на Близкия изток, след като се реши Източният въпрос с Турция»:

«Това е голям европейски проблем и нашето Освобождение е част от този голям проблем. Нямало е как да стане този единичен акт — край на войната между Турция и Русия, с всички онези надежди, които са включени. 

Берлинският договор ясно поставя нещата така, както те предварително са разпределени на трите конференции, проведени много преди да започне войната. И ние губим Одринска Тракия, Западна Тракия и Македония.

Ние сме попарени.

Това е мъката — народът вижда, че е освободен, но е освободен половинчато. Той е освободен от чужди въоръжени сили в Княжество България и в Източна Румелия, която е васална на Империята.

Това е плач, който не стихва със Съединението, а и до 1892-ра година, когато правим първото Българско изложение в Лондон, което искаме да бъде открито на 6-и септември — това е продължението на Съединението, ние не искаме просто да бъдем свободни, ние искаме да бъдем европейци!«.

Писателят описа една снимка, правена в онези години на мястото на Централната поща в Пловдив:

«Това е една мера, където чернодрешковци, изпечени от слънцето, стоят и позират, защото фотографът е нагласявал статива си няколко часа. Това са героите на Съединението — чернодрешковци, които излизат от сянката на робството».

В предаването «12+4» писателят Николай Илчевски коментира духа на Съединението в наши дни:

«На днешния български парламент му останал от духа на Съединението само надписът «Съединението прави силата». Това е един мавзолей на българските надежди, той не носи и капка от духа на Съединението. Ние продължаваме да се люшкаме между интересите на великите сили, но няма как да угодим на никой, защото няма как да се угоди на два противоположни свята. Трагедия!».

По думите му трябва дързост, а не «хващане от една за друга пола».

Той сравни народа с като купчина дърва, на които, за да пламнат, име е нужна клечка кибрит: «Трябва водач!», каза писателят и добави, че няма как с административен акт да стане нито едно обединение, нито един възход не може да стане без енергията на народа:

«Нека българите четат и се образоват сами. Нека се обичаме!».

Коментари:

comments powered by HyperComments