Възмездие: Защо Западът бе обречен на поражение в Афганистан

Обяснението за бедствието в Афганистан има три части: победата на талибаните, поражението на правителството и изтеглянето на САЩ. Авторът обаче смята, че въпреки всички реални действия, които страните от НАТО са предприели в Афганистан, те със същия успех биха могли да изпълнят национални танци при встъпването в длъжност на президента на САЩ, за да демонстрират своята лоялност.

Превод от Prospect, Великобритания:

Възмездие: Защо Западът бе обречен на поражение в Афганистан

И защо би могъл да бъде обречен завинаги — ако не се поучим от тази катастрофална окупация, откъсната от реалността

Когато пристигнах в лагера Шорабак, афганистанска военна база, от началото на войната бяха изминали 12 години. Това беше през есента на 2013 г., извърших путаване, организирано от НАТО, чийто представители бяха посетила град Лашкаргах, откъдето британската Група за възстановяване на провинцията (British Provincial Reconstruction Team) се подготвяше за напускане.

Там уверенията в успеха в обезпечаване на сигурността на Лашкаргах се съпровождаха са категоричната заповед, според която не трябваше да излизаме извън пределите дори на половин метър от оградената с тел територия на британския сектор.

Афганистанските офицери, без оръжие, седнаха на земята. Британски инструктор с пистолет стоеше до дъската, разчитайки изцяло на невъоръжения афганистански преводач. На всяка врата имаше грузински войник в костюм с пълна бронезащита, който държеше автоматична пушка в пълна готовност за стрелба.

Корупция срещу издръжливост

Обяснението за афганистанската катастрофа се състои от три части: победата на талибаните (терористична организация, забранена в Руската федерация, бел. ред.), поражението на правителството и изтеглянето на САЩ. Въпреки това, от гледна точка на Великобритания и НАТО, наистина е важно какво казва афганистанската кампания за нас и нашето място в света.

Нека започнем с победата на талибаните.

Колкото и отвратителни да са техните идеи и колкото и брутални да са техните действия, ние трябва — заради благоприличието — да признаем изключителната смелост, постоянство и саможертва на талибаните в името на тяхната кауза. Ние във Великобритания трябва да научим нещо от талибаните по повод упоритата ирландска националистическа борба.

Твърде дълго западните чиновници и журналисти се убеждаваха в правилността на абсурдната идея, че талибаните са просто рожба на Пакистан, без дълбоки корени в Афганистан и че тяхната идеология е чужда на афганистанските традиции. Чрез тази мрежа от лъжи и малки фрагменти от истината, непреклонността на талибаните и огромната им подкрепа изглеждаха неразбираеми.

Най-удителното в тази пропагандна фантазия на Запада беше, че през 80-те години, около 10-15 години преди атаките на 11 септември, същите афганистанци (или техните бащи) от същите провинции, които се биеха по същите причини (национализъм, религия и мъст), но които се съпротивляваха на Съветите и техните афганистански комунистически съюзници, бяха любимците на Запада.

След нахлуването в Афганистан американците изостриха ситуацията, като упорито отказваха да наемат бивши „комунистически“ чиновници от 80 -те години на миналия век, изхвърляйки по този начин опитен персонал, докато най-накрая стана твърде късно. Това се случи в контекста на общото нежелание на САЩ да признаят, че от съветския опит трябва да се извлекат поуки.

Западната помощ за Афганистан, когато тя влезе не само в джобовете на западните изпълнители, консултанти и неправителствени организации, предизвика взрив на корупцията в Афганистан.

Част от парите бяха използвани от правителството за създаването в Кабул на система за протекционизъм, която свързваше афганистанската държава с местните полеви командири и главатари.

Но, извеждайки тези лидери от тяхната привична среда, системата съдейства за снижаване на тяхното влияние и на техните поддръжници по места.

В резултат местните етнически сили и народното опълчение станаха неспособни да водят упорита борба с Талибаните.

Техните командири бяха твърде заети с разкошния живот в Кабул с парите, откраднати от тези, които предостави Западът под формата на помощ за страната, в съчетание с парите, постъпили от продажбата на хероин.

Има много въпроси по отношение падането на афганистанската държава, но най-простият и най-важен е: от какъв зор който и да е афганистански войник ще поиска да умре в името на кресло в стил Лудвиг XIV, принадлежащо на генерал Дустум?

Ще видим няма ли да изгубят командирите на Талибаните (подложени на разлагащото въздeйствие на предоставената им възможност да седят на такива кресла) това, което беше тяхното главно положително качество — близостта им към хората, които те ръководят.

Източник: https://www.prospectmagazine.co.uk/world/nemesis-why-the-west-was-doomed-to-lose-in-afghanistan-911-taliban

Петя Паликрушева

Коментари:

comments powered by HyperComments