The Times, 1953 г.: Маршал Йосиф Сталин, 1 част

Твърде любопитна публикация от архива на London Times, в която неочаквано правилно — според днешните стандарти — се разказва не само за живота на лидера на Съветския съюз Йосиф Сталин, но и за дейността на неговия предшественик Владимир Ленин. Очевидно качеството на журналистиката по онова време е било различно.

Превод от The Times, Великобритания:

The Times, 1953 г.: Маршал Йосиф Сталин, 1 част

Архив. Статията е публикувана в The Times на 6 март 1953 г.

Смъртта на Сталин, подобно на смъртта на Ленин преди 29 години, бележи епоха в руската история. Рядко се случва двама последователни управници на огромна държава да отговарят перфектно на променящите се нужди и така успешно да я водят по време на кризи.

Ленин бил начело през годините на революцията, гражданската война и в периода на нестабилното икономическо възстановяване. Сталин, който дошъл на власт след революцията, поел задачата да организира и дисциплинира революционната държава и да изпълни революционните програми за установяване на планова икономика и колективизиране на селското стопанство. По този начин той подготвил страната да се изправи пред най-сериозната външна заплаха, която някога е заплашвала Русия след Наполеон, и я поведел триумфално през четирите години изпитания — опустошителното чуждо нашествие.

Тези двама човека имали противоположни характери, което съответствало на различните задачи, стоящи пред тях по онова време.

Ленин бил оригинален мислител, идеалист, отличен революционен агитатор.

Сталин не притежавал такива качества, но и нямал нужда от тях. Той бил предимно администратор, организатор и политик. Нито единият, нито другият не се спирали пред нищо, следвайки избрания политически курс, който смятали за жизненоважен за каузата, на която служат.

Вярно, че в характера на Сталин очевидно липсвал определен компонент — човечността, която Ленин, като правило, запазвал в личните си отношения, въпреки че лидерите на съюзническите страни, които имали отношения с него по време на войната, единодушно отбелязват в него неговата простота, симпатия и готовност да разсъждава с неотстъпчивите си подчинени.

С наближаването на края на войната Сталин — било то по здравословни или политически причини — все повече избягвал представителите на западните държави, което довело до разкол, който се задълбочил с течение на времето в съветите на Организацията на обединените нации и по въпросите на политиката, отнасяща се до Западните сателити на Русия до избухването на откритата война в Корея, която и до днес разпалва раздори и отравя ситуацията на международната арена.

Властен лидер

Обществен ентусиазъм

До момента на смъртта си маршал Сталин се ползвал в Русия и в съседните комунистически държави с такова лично превъзходство, което практически няма паралели в световната история. Неговите редки публични изяви предизвиквали невероятен ентусиазъм сред хората; неговите речи и есета по всяка тема, било то лингвистика, военно изкуство, биология, история или теория на комунизма, били възприемани като сакрални текстове и били анализирани подробно от стотици коментатори.

Всеки цитат от произведенията на Сталин можел да послужи като неопровержим аргумент. Самото споменаване на неговото име на политическа конференция в която и да е от сателитните държави било достатъчно всички присъстващи да се надигнат от местата си и да поздравят лидера с бурни овации. Сталинската легенда станала неразделна част от веригата, обединяваща правоверните комунисти по целия свят.

Главният цвят, характеризиращ Сталин е сив: сив и твърд, като язовец, ноздрите и скулите му били със сиво-бял оттенък, мустаците също, макар в младостта си Сталин да бил с кафява коса.

Стали говорил с тих глас, движел се бавно, лицето му имало насмешливо изражение — като при човек, който през цялото време се присмивал над шега — понякога това изражение се сменяло с широка усмивка.

Често, когато говорил, погледът му изглеждал до странност отсъстващ. Това било изражение на сила и спокойствие, което внезапно преминавало в забавна бдителност.

Здрав, макар и не с атлетично телосложение, държащ се с достойнство и едновременно срамежлив, той, независимо от малкия си ръст, постигал превъзходство във всяка група, в която се озовавал.

Йосиф Висарионович Джугашвили, известен по целия свят с един от многото си революционни псевдоними — Сталин, е роден на 21 декември 1879 г. в Гори, Грузия. Баща му, обущар и селянин по рождение, умира, когато момчето е на 11 години. Йосиф е изпратен да учи в богословско училище в Гори, където учи до 1893 г. Именно тук Сталин перфектно овладял руския език, защото по това време царската политика на русификация се внедрявала във всички църковни училища в Грузия.

Младежът напуснал училище в Гори с ясното съзнание, че грузинският национализъм е натикан в ъгъла, и с разбиране за социалното неравенство и несправедливост, които царували в родната му Грузия. Вярно е, че учителите дори не знаели за тези настроения на Йосиф, тъй като той винаги бил най-добрият ученик в класа. Нищо чудно, че директорът на училището и местният свещеник не се поколебали да го препоръчат в Тифлиската семинария, където младежът постъпил през есента на 1894 година.

Край на 1 част, следва продължение

Източник: https://www.thetimes.co.uk/article/obituary-marshal-joseph-stalin-0zbdtrxcmfq

Петя Паликрушева

The Times, 1953 г.: Маршал Йосиф Сталин, 1 част

Коментари:

comments powered by HyperComments