Русия, Западът и пешките на великата шахматна дъска

Голямата политика не допуска проявата на чувства.
Държавните дейци, които си позволят проявата на неуравновесеност, несдържаност, слабоволие, причиняват на страните си само поражение и катастрофи.
Русия, Западът и пешките на великата шахматна дъска
Историята на човечеството многократно е потвърждавала тази истина.
Пресметливост, хладнокръвие, често цинизъм, в мащабите на борбата между различните цивилизации са значително по-важни, отколкото такива човешки качества като съчувствие или състрадания.
И това е факт.
Между Запада и Изтока има коренни различия в областта на подхода към международните отношения.
Западът се събира в коалиции.
Те се създават или насилствено, или доброволно. И в двата случая членовете на коалицията са обединяват, за да окупират и ограбят противниците.

Западната цивилизация няма никакви други начини да обезпечи своето оцеляване и развитие.

На Изток териториите и населението на най-големите държави са такива, че няма смисъл да нападат когото и да било.

Те имат достатъчно човешки и природни ресурси за развитие.

Би било изненадващо, ако такива различия не биха повлияли на международната политика.

Големите и състоящи се от различни народи държави винаги имат свои закони на развитието и оцеляването си.

За хиляди години рухнаха много империи.

Причините са следните: на първо място — вътрешни противоречия, водещи до слабост и в края на краищата до изчезване на империите.

Нашествията на външните врагове служат само за видим край на процесите вътре.

Египет, Рим, Испания, Британската империя и много други станаха жертва, защото техните метрополии безсрамно и нагло ограбваха покорените народи.

Това предизваше в поробените чувство на постоянно възмущение и недоволство, изливащо се в масови въстания.

Империите се борят с това явление, използвайки безжалостен държавен терор, репресии и наказателни мерки.

Но това не може да продължава вечно.

Рано или късно империите рухваха.

В този смисъл Русия и Китай не са империи в западното разбиране на този термин.

Състоящи се от много народи, тези страни обезпечават на хората от различни националности правото на достоен живот. В тях хората не се делят по национален или религиозен признак  при назначаването на държавни постове.

На Запад възприеха разпада на СССР през 1991 г. като своя победа.

Но той не беше империя по западен образец.

Всъщност СССР се разпадна, защото елитите в съюзните републики, развратени от жертвоготовността на руския народ, отказал се от много в името на развитието на другите народи, решиха да си присвоят националните богатство, създадени от съюзната държава и труда на всички народи от СССР.

И до днес постсъветският елит се налага да обяснява на своите народи всички настоящи беди с «проклетото съветско минало».

В русофобската пропаганда им оказва активна помощ Западът, който иска да получи под свой пълен контрол необятните богатства на Евразия.

В Русия възприеха това поведение на елита в постсъветското пространство като обективна реалност.

Не искате да живеем заедно, тогава живейте както искате, почти така заяви Москва.

Кремъл се отказа да се намесва във вътрешните политически процеси в постсъветските държави.

Това е очевадното различие от политиката на западните страни, които целенасочено действат в толкова обичайната за тях колониална парадигма.

Западът активно използва най-мерзките методи за фалшификация на историята, за да формира от народите от бившия СССР антируски и антисъветски форпостове около границите на Русия.

В бъдеще, както се планира, те ще се използват за дестабилизация на самата РФ.

Фалшифицира се историята на Втората световна война.

Съвместното минало на руския и другите народи от Руската империя и СССР се рисува в напълно черни краски.

От победители на фашизма руснаците биват представяни като безсловестни роби, които са победи само, защото се страхували от хитлеристките концлагери повече, отколкото от ГУЛАГ.

До момента тази политика на Запада му носи временен успех.
Но постоянните лъжи и фалшификациите на съвременната западна империя НАТО и ЕС, начело със САЩ, не могат да бъдат устойчиви и здрави.
Ограбените и измиращи покрайнини все по-често ще осъзнават, че са били безсрамно излъгани, натикани в нищета и тотално изчезване.

В борбата на западната империя с малките народи последните имат само едно право — те са длъжни да предоставят на Запада националното си богатство, но да оцеляват сами.

Неправилният избор на партньор в лицето на Запада може да завърши твърде трагично за новопоробените.
За същото могат да се попитат много от племената в Европа, Африка, Америка, Австралия, но значителна част от тях вече ги няма заради наказателния и културен геноцид на западната цивилизация.
Елитите на постсъветските държави избраха да бъдат сюзерен на Запада.
С това те се назначиха в ролята на пешки.
Но пешките, както знае всеки шахматист, в името на спечелването на партията, често биват жертвани от играчите.
Петя Паликрушева

 

Коментари:

comments powered by HyperComments