The Economist: Краят на американската империя няма да бъде мирен, 1 част

Напускайки Афганистан в смут и объркване, Америка повтаря упадъка на Великобритания преди век. Но конфликтът е по-широк. Ще ни помогне ли британският опит да разберем бъдещето на американската мощ? Американците предпочитат да се учат от собствената си история, отбелязва авторът, но днешна Америка в много отношения напомня за междувоенна Великобритания.

Превод от The Economist (Великобритания): 

The Economist: Краят на американската империя няма да бъде мирен, 1 част

«Масите останаха потопени в невежество …, а техните лидери, преследвайки гласове, не смееха да ги насочат по правилния път.» Това пише Уинстън Чърчил за победителите в Първата световна война в „Надигащата се буря“.

Той горчиво припомня „отказа да се признаят неприятните факти и жаждата за популярност и успех на изборите, противоречащи на жизнените интереси на държавата“.

За американските читатели, които наблюдават срамното изтегляне на войските си от Афганистан и слушат напрегнатите опити на президента Джо Байдън да оправдае по някакъв начин безредиците, някои от критиките на Чърчил към междувоенната Великобритания ще изглеждат неприятно познато.

Както каза историкът от Йейлския университет Пол Кенеди, настроението на Великобритания по онова време е резултат от национално изтощение и „имперско пренапрежение“. От 1914 г. страната преживява война, финансова криза, а през 1918-1919 г. — ужасната епидемия от испански грип. Планините от дългове се извисяват мрачно в центъра на икономическия ландшафт.

Въпреки че лирата стерлинг остава водещата световна валута, се появяват съперници. Поради явното неравенство в обществото, левите политици искат преразпределение, ако не и пълен социализъм. Значителна част от интелигенцията отива още по-далеч, възприемайки комунизма или дори фашизма.

Междувременно политическите елити предпочетоха да си затворят очите пред влошаващото се международно положение. Световната доминация на Великобритания беше застрашена в Европа, Азия и Близкия изток. Системата за колективна сигурност, основана на Лигата на нациите, създадена през 1920 г. като част от следвоенното регулиране, се срина, имперската хазна се изпразни и ресурсите можеха да се попълнят само със съюз. Резултатът от всичко това беше катастрофалната неспособност да се признае мащабът на тоталитарната заплаха и да се натрупат средства за сдържане на диктаторите.

Ще помогне ли британският опит да се разбере бъдещето на американската държава?

Американците предпочитат да се учат от собствената си история, но може да е по-полезно да се сравнят с предшественика си в ранга на англоговорящия хегемон, тъй като днес Америка много прилича на междувоенната Великобритания.

През последните десетилетия толкова много книги и статии предсказваха упадъка на Америка, че философията на упадъка се превърна в клише. Но британският опит между 30-те и 50-те години на миналия век ни напомня, че има съдба, по-лоша от постепенния упадък.

Краят на империите

Американската империя може да няма владения, колонии и протекторати, но очакванията за световно господство и разходите в резултат на пренапрежение са много сходни. И левите, и десните в Америка или се подиграват, или осъждат идеята за имперския проект.

Подобно на британците от 30-те години на миналия век, американците през 2020-та година разлюбиха империята — и това не избяга от злонамерените китайски наблюдатели. И все пак империята остава.

Разбира се, Америка има малко истински колонии: Пуерто Рико и Вирджинските острови в Карибите, Гуам и Северните Мариански острови в Северния Тихи океан и Американска Самоа в Южния Тихи океан.

По британските стандарти този списък е нищожен. Американското военно присъствие обаче е почти толкова повсеместно, колкото някога британското. Американските войски са разположени в повече от 150 страни по света. Общо има 200 000 американски войници извън 50-те щата.

Източник: https://www.economist.com/by-invitation/2021/08/20/niall-ferguson-on-why-the-end-of-americas-empire-wont-be-peaceful

Петя Паликрушева

Коментари:

comments powered by HyperComments