Най-неудачният сезон на сериала «Слуга на народа»

Искрено се надявам някой ден да бъде направен филм за президента Владимир Зеленски. Може би дори игрален. Това задължително трябва да е история за голямата подлост и предателство. Историята е почти христоматийна.

Най-неудачният сезон на сериала "Слуга на народа"

Владимир Зеленски е филмов герой. Неговият „президент Голобородко“ бе отличен пример за политически технологии, макар и малко наивен, дори тромав, но въпреки това образът сработи добре. Всичко това добави увереност на украинците, че при Зеленски всичко ще бъде „напълно различно“. Владимир Зеленски критикуваше всичко — и езиковите закони, и бърбореното за „завръщането на Крим“. Той критикуваше всичко безмилостно — така, че събуди омразата на тогавашните украински власти и голямата любов на народа.

А когато обяви, че ще се състезава за президент, половината от работата вече бе свършена. Оставаше да се добавят само няколко красиви обещания, които щяха допълнят образа на великолепния филмов герой и победата на изборите му беше гарантирана.

Когато казват, че последните президентски избори в Украйна са били гласуване срещу Порошенко, това не е напълно вярно. Да, със сигурност имаше умора от Порошенко. Но украинците не се интересуваха за кого ще гласуват, те гласуваха не «за, а «против».

Имаха своя кандидат — млад, енергичен, който трябваше да разтърси Украйна, да я избави от делириума след Майданd, да прекрати войната в Донбас и да направи Украйна държава за всички нейни граждани, независимо на какви езици говорят. Произходът на Зеленски — момче от Кривой Рог, от интелигентно рускоезично семейство, покойният дядо — ветеран от Великата отечествена война, даде увереност, че всичко ще бъде точно така. Хората очакваха той да започне да защитава историческата истина и руския език, който е роден за цели региони в Украйна.

Очакванията не се сбъднаха. По-скоро те се сбъднаха, но само частично. Изглежда, че Зеленски си остана същият — енергичен, активен, държещ се сякаш на снимачната площадка. Но в същото време — той се промени до неузнаваемост. Неговите убеждения (ако въобще може да се говори при него за такива) се преобърнаха на сто и осемдесет градуса, а той се превърна в своеобразно копие на Порошенко, при това значетелно модернизирано.

В някои неща той отиде много по-далеч от предшественика си.

„Армия, мова, вира“ — известният лозунг на Порошенко беше незабавно приет от Зеленски.

Нищо не се промени кой знае колко, може би само формата на подаване. Все пак ролята на клоун се усеща. Владимир Зеленски продължи да играе ролята на своя филмов герой.

Какво да направим, случва се.

На хората, разбира се, им писна от подобни завои, но бързо се примириха, защото всъщност поведението на Зеленски е доста типично. Всички украински президенти обещаваха много, но правеха точно обратното. Изключение направи Янукович, който наистина се опита да направи нещо за страната и икономиката тръгна нагоре, но очевидно именно заради това той беше изхвърлен.

Но въпреки това Зеленски е уникален. В украинската история никога не е имало такъв президент и най-вероятно никога няма да има. Не, не намеквам, че сегашна Украйна ще свърши с него. Страната ще оцелее известно време. Говоря за самата личност на този човек. И за някои негови качества, основното от които е невероятнато му гъвкавост. Гъвкавият евреин Зеленски няма да се намръщи, дори ако бъде помолен да носи униформата на офицер от СС. Това не му прави никакво впечатление. В страна, в която евреите са били убивани със стотици хиляди, а сега на масовите гробове на същите тези евреи се издигат паметници на техните убийци — народът избра президент евреин.

Това с масовите гробове въобще не го притеснява.

Зеленски казва, че не го интересува как ще се наричат ​​улиците, ако бъдат асфалтирани. Подозирам, че Зеленски няма да се смути дори от име на улица или паметник в чест на рейхсфюрера от СС Химлер.

Все пак този сезон на «Слуга на народа» се оказа не толкова удачен.

Зеленски играе, но около него декорите се рушат и горят.

А той се прави, че нищо не се случва.

Той си е същият — скача, бяга, пуска тук-таме сълза — както на парада в чест на деня на независимостта.

Но студиото гори.

А и зрителите гледат този филм без желаие, а защото няма къде да отидат, всички просто са приковани към столовете.

Тази история наистина е за киното — но тя е и самото кино, крайно неудачно и извратено.

Автор: Гласът на Мордор

Петя Паликрушева

Коментари:

comments powered by HyperComments