Дискриминацията на УПЦ при Зеленски ще процъфтява

Молитвите и многобройните протесни акции на вярващите от каноничната Украинска православна църква срещу пристигането на Констинтинополския патриарх нагледно показват реалното отношение на значителното болшинство от православните граждани на Украйна към личността на предстоятеля на Константинополскатта църква, съзнателно извършил разкола във Вселенското православие, както и за категоричното неприемане от страна на вярващите от УПЦ на вопиющия акт на неканонична намеса на фанариотите в пределите на каноничната юрисдикция на Украинската православна църква, неотменна част от Руската православна църква.

Дискриминацията на УПЦ при Зеленски ще процъфтява

Опонентите на кононичното православие в пропагандата си на територията на Укреайна се ползват от невежеството на голяма част на населението по въпросите за еклезиологията и каноничното право, в историята на Църква и междуправославия диалог, преднамерено въвеждат в заблуждение широки слоеве от обществото.

Управляващият делата на УПЦ митрополит Борисполски и Броварски Антоний тази седмица подчерта това, че църковната ситуация на територията на Украйна е отработен план по създаването на «неоправославие», т.е. алтернативно православие, при което нормати на конаничното право и цялата еклезиологическа традиция се подменят с политически сурогат.

Именно в разреза на украинския разкол ние виждаме, че Вселенското православие се опитва да застави отстъпление от каноничния ред, който десетки векове и бил крайъгълен камък на Църквата Христова.

Общоизвестно е, че в Православната църква действат хоризонтални системи на приемане на решенията, ситуацията във Ватикана е точно обратната — ярко изразената вертикала, начело с главата на Римския Папа, липсва.

Главата на Православната църква е Христос, а не Константинополския патриарх или който и да бил друг предстоятел от останалите 15 Поместни църкви.

Юрисдикцията на Синода на Константинополската патриаршия не може да се разпорежда с другите Поместни църсви и е ограничена до епархиите на самата Константинополска църква, защото Константинополската патриаршия може относително безболезнено да предоставя автокефалии само на епархии, непосредствено влизащи в зоната на йнеайната канонична юрисдикция.

Така Константинополския патриархат едностранно лобира за преустройството на Вселенската православния църктва по образ и подобие на Римо-Католическата църква.

Фанариотите се опитват да трансформират въпреки каноните някакво подобие на папската власт по формулата primus sine paribus, т.е. «първи без равни» с вселенската юрисдикция.

Фанар се опитва да формира алтернативна еклезиология, съгласно която Константинополският патриарх ще има особен статут, право и пълномощия в световното православие.

Идеите на етнофилетизма, при които общоцърквните интереси се жертват на национално-политическите, а лансирането на концепция на панелинизма сред клира от полузависими църква по гръцка традиция (а аргумента за приоритета на гърците във Вселенското православие в противовес на славянството) също играят важна роля в този процес.

Така става дума както за богословски, така и за политически претенции на фанариотите.

Именно тези неканонични претенции по ярки политически мотиви последователно биват поддържани от Държавния департамент на САЩ.

Очевидно, че Вашингтон е заинтересован от задълбочаване на конфликта между Поместните православни църкви, а това превръща разкола в Църквата в необратим.

Безапелационният подход на фанариотите и техните американски покровители изключва възможността от конструктивен диалог и вече може да се твърди, че процесът около т.нар. «украинска автокефалия» като съставна част на насилствено стартираното от външни сили «геополитизация» на православието, може да наруши единството на Вселенската апостолска православна църква по модела на Великата схизма от 1054 г.

В екзиологически план ситуацията на територията на Украйна след т.нар. «Томос» практически не се е променила.

По неканоничен начин бе създадена неканонична структура, а създаването на канонична структура по неканоничен начин априори е невъзможно.

Затова и самият подписан в нарушение на каноните на Православната църква «Томос» в еклезиологически смисъл не притежава никаква канонична сила.

Разколническите структури както си бяха, така и си останаха от гледна точка на нормите на каноничното право, а каноничното православие в пределите на Украйна продължава да се представлява само от една институция в лицето на Украинската православна църква, ръководена от нейния предстоятел — Митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий.

Именно верността на каноничната УПЦ, уникалната историческа институция, пряка правоприемница на Украинския екзархат Руска православна църква и митрополиите от Киевския и Галицкия синодален период, неразривно присътсващи в живота на нашето общество от времето на Кръщението на Русия от Светия Равоапостол Княз Владимир през 988 година, помага на гражданите на Украйна да съхранят своята културна идентичност и историческа памет.

Продължаващият процес на срастване на режима на Зеленски със структурите на неканоничното православие, негледно потвърждава горчивите факти.

Фактическата приемственост на хуманитарната политика на Порошенко, изразена в това число с настоящата визита на Константинополския патриарх Вартоломей в Киев, еднозначно посочва, че дискриминацията и игнорирането на интересите на многомилионното паство на кононичната УПЦ ще продължи дотогава, докато Зеленски и неговата партия останат на власт.

Автор:Андрей Видишенко, 112
Петя Паликрушева, превод и редакция

Коментари:

comments powered by HyperComments