Риториката на Фанар към УПЦ става все по-малко християнска

Монасите от УПЦ се обърнаха към патриарх Вартоломеай с призив да се вразуми, на Фанар им заповяда «да си затворят устата».

В края на юли 2021 г. от средите на Украинската Православна Църква и Констинтинополския патриарх прозвучаха две изявления, които макар и да не отнасят непосредствено едно към друго като «въпрос-отговор», по смисъла и значимостта си са твърде знакови за украинско-фанариотския «диалог».

Риториката на Фанар към УПЦ става все по-малко християнска

Украинският въпрос и фанариотският отговор

Две седмици след Общоукраинския монашески конгрес, който се състоя на 15 юли 2021 г., бе публикуван текст-обръщение към Константинополския патриарх Вартоломей.

Всъщност, това не беше съвсем коректно: да се публикува документ от името на конгреса след самия конгрес, а на всичкото отгоре с два подписа — тази на председателя на конгреса и на секретаря.

Ако тестът бе приет на самия конгрес, той трябваше да се публикува още същия ден, а ако текстът е бил съгласуван с някого, то трябваше да бъде публикуван не от името на конгреса, а от името на тези, с които е съгласуван.

Това обстоятелство не остана незабелязано от неприятелите на УПЦ и изигра лоша шега.

Но да се върнем към самото  Обръщение.

То бе адресирано към самия патриарх Вартоломеай, а неговата реакция бе достатъчно красноречива — тя липсваше напълно.

Вместо това главата на Фанар изпрати Послание «По случай 1033-та годишнина от кръщението на руснаците (των Ρως)».

Тук му е мястото да акцентираме върху един крайно досаден детайл към президента на Украйна: колко пъти той трябва да бъде във Фанар, да води преговори и да НЕ обясни за «негово светейшество», че княз Владимир е кръстил «Киевски Русь», а самият той при това е бил «украински владетел» (точно така е обозначен той в Обръщението на Зеленски от  28.07.21 г.).

А как така се прокрадна думата «руски»?! Та руснаците понастоящем по украинското законодателство въобще не са коренен народ в Украйна.

Главата на Фанар напълно игнорира Украинската Православна църква, което си е напълно логично, защото той я изпразни от съдържание още преди две и половина години.

Посланието бе адресирано до «Киевския Епифаний (Κιέβου Επιφάνιο)» и с посочване, че е послание «на любов и единство до всички, независимо знаят ли те за това или го игнорират, искат ли го това или не».

Това е явен намек, че в Украйна има такива, които игнорират «любовта и единството» от Константинополския патриарх — намек, в който е трудно да не се различи Украинската Православна Църква.

Красноречивото мълчание на патриарх Вартоломей бе замазано от митрополит Деркийский Апостол (Даннилидис), който във Фейсбук страницата на своята епархия разположи гневна публикация със заглавие «Стига, йерарси на руското присъствие в Украйна!»

Квинтесенцията на обръщението беше изнесеното заглавие на дадената статия:

«Затворете си устата!»

Може ли да се счита пасажът на митрополит Апостол (Даннилидис) макар да неофициално, но действителен отговор на монашеството на УПЦ?

От една страна има прецедент, при който митрополит Апостол (Даннилидис) изпрати официално писмо от името на патриарх Вартоломей.

Това се случи на 20 януари 2020 г., когато Фанар заплаши митрополита на Прага Михаил (Дандару) за «строгата намеса» за неподчинение на решенията на Константинополския патриархат.

От друга страна, от известните гръцки ресурси пасажът на митрополит Апостол (Даннилидис) бе публикуван само от Orthodox Times, известен със склонността си към активно обсъждане на всякакви скандали.

На сайта на Ромфея тази новина за по-малко от денонощие събра повече от 100 000 преглеждания. А Посланието на главата на Фанар до «Киевския Епифаний» по случай 1033-та годишнина от «кръщението на руснаците» — това Ромфеай не го публикува въобще.

Затова, на въпроса, доколко се съгласува изявлението на митрополит Апостол с реалната позиция на Фанар, може да се отговори така: те са идентични по съдържание, но различни по форма.

Ако в изпълнение на митрополит Апостол това е банална грубост, то от страна на официален Фанар е красноречиво игнориране.

Две различни еклисиологии

Сега да преминем към анализа на съдържанието на Обръщението на конгреса на манасите от УПЦ и пасажа на митрополит Апостол.

Както вече бе казано, в тях има напълно различно разбиране на това какво представлява Църквата Христова.

В УПЦ разбират нещата така: «Хилядолетната традиция на Православието се базира на единството на Поместните Православни Църкви, всяка от които в пълна сила притежава пълната благодат, а заедно образуват Светата Съборна и Апостолска Вселенска Църква. Това единство на Поместните Православни Църкви може да бъде уподобено на Светата Евхаристия, където в Светия Агнец е целият Христос, но във всяка частичка — целият Христос».

Всеки човек може да прочете кригата Деяния Апостолски, а и по-добре целия Нова Завет, и да се убеди, че това писание на Църквата напълно съответства на Свещеното Писание.

Но митрополит Апостол говори за УПЦ като за някакъв протестантизъм.

Той с патос възкликва:»За каква църква говорите? Що за съвременен протестантизъм, който вие изповядвате?»

Фанар вижда Църквата като съвкупност на Поместни Църкви, начело с Константинополския патриарх, имащ особени пълномощия и носещ особена отговорност към Православието.

Проучвайки изказванията на редица константинополски йерарси, а също на самия патриарх Вортоломей за последните две години, може да се убедим, че всичик те са аналогични.

Поне в тази си част, в която дадените думи могат да се считат за действителна позиция на Константинополския Патриарх, който вижда Църквата като съвкупност от Поместни Църкви, начело с Константинополския Патриарх.

Ако разбирането за Църквата в Украинската Православна Църква е абсолютно същото, както в продължение на цялата 2-хилядна годишна история, то Фанар предлага нов модел на църковно устройство.

Същността му е в това, че Православието се свежда до Константинополския патриархат, който, както заявяват фанариотите, изразява «Православието». Константинопол — майката на всички Поместни Църкви, които съществуват, доколкото се намират в общение с Константинопол и се подчиняват на неговите разпореждания.

Този модел кардинално противоречи на православната догма за Църквата, а ако се вземе под внимание и практически пълната зависимост на Константинополския патриархата от политическия истаблишмънт на САЩ, за което свидетелства историята на Фанар за последния половин век, то ситуацията започва да изглежда вече съвсем печално.

С какво се задължени на гърците

Наричайте народа ни ако искате украински, ако искате руски — но ние винаги сме помнили и помним от кого са приели Светото Кръщение, Евангелското учение, монашеската традиция и т.н.

В Обръщението на манашеския конгрес за това е казано така:
«Ние, монасите от Укреинската Православна Църква, винаги с почит и благоговение сме се отнасяли към духовната традиция на великите гръцки манастири.

За нас и Света Гора Атон, и другите обители в Гърция са места за получаване на духовно наставление. Това явление е традиционно за монашеската традиция на нашата Църква. Практически във всеки манастир на Украйна има икони, създадени в Света Гора Атон, и светини, свързани с Гърция.

Ние с любв и блогоговение се отнасяме към гръцките мониси, от които приемаме духовни наставления».

Фанариотите по незнайна причина считат, че ние трябва да сме в пълно и тотално преклонение пред съвремените гърци за това, че техните предци са ни предали православната вяра.

Верността към Православието — това е най-добрата благодат, която ние можем да изразим по отношение на тези, които са ни посветили в Христовата вяра.

Но фанариотите по някаква причина считат, че ние трябва да сме пълен поклон пред съвременните гърци.

Ето как говори за това митрополит Апостол:
«С отвращение чета в СМИ антицърковните и антигръцките изказвания на представетелите на руското присъствие в Украйна и в състояние на праведен гняв отговарям: затворете си устата и си махнете ръцете от Приемника на тези, които ви направи храстияни!

Вие сте им задължени на този, който така пренебрежително наричате Истанбул!

За нас това е единственият Град, който стои тук с векове и ни дарява само благо на всички вас, които празнуват 1033-годишнината от приемането на Християнството, но не споменават никъде кой ви е кръстил и ви е дал това, с което днес се хвалим.

Ние ви дадохме отговора. Ние ви дадохме благодатта — а вие отговаряте с неблагодарност!

Ние ви донесохме култура — вие ни оскърбявате!»
Тук възниква резонния въпрос: а съвременните фанариоти верни ли са на това Православие и на тази духовна традиция, която техните предци са ни предали преди 1033 г?

Със скръб може да се констатира, че не, не са верни.

Нека повторим, пасажът на митрополит Апостол не е пряк и непосредствен отговор на Обръщението на машеския конгрес, но в логиката на украинско-фанариотския «диалог» той има точно такова значение.

А именно:
затворете си устата,
махнете си ръцете,

ви отговаряте с неблагодарност,

ние ви дадохме благодат, а вие ни оскърбявате,

спрете, най-накрая, злобата си, ненавистта и високомерието.

Но в Обръщението на монасите от нашата Църква е изложена тази реалност, която съществува днес в Украйна — и една от главните причини за която е патриарх Вартоломей.

Всичко изброено: завземане на храмове, пребивана на обикновени вярващи, дискриманация на нашите пастири и паства на държавно ниво, призиви към изтребвана на нашето духовенство — всичко това са факти, потвърдени документално.

Тотални факти.

От една страна виждаме факти, а от друга — просто грубост без каквито и да било сериозни аргументи.

Тук няма как да не си спомним древната гръцка поговорка:
«Юпитер, ти се сърдиш — значи не си прав».

Съюз на православните журналисти

Петя Паликрушева, превод и редакция

 

Коментари:

comments powered by HyperComments