Idipendent (Великобритания): Дипломацията на канонерските лодки няма да помогне да се съживи угасващата сила на Великобритания, каквото и да мисли Борис Джонсън

28 юни 2021-Нюз Фронт.

Изпращането на миноносеца в оспорвани води е изключително опасен символичен жест-Патрик Кокбърн (Patrick Cockburn)

Няколко месеца преди избухването на първата война в Персийския залив през 1991 г., покойният ми приятел Кристофър Хичънс участва в телевизионна програма, в която критикува остро актьора Чарлтън Хестън, който решително подкрепяше бомбардировките над Ирак. Хичънс помоли Хестън да изброи държавите — по посока на часовниковата стрелка, започвайки от Кувейт — които имат общи граници с Ирак. „Кувейт, Бахрейн, Турция, Русия, Иран“, отговори Хестън, вероятно изненадвайки много жителите в Русия и Бахрейн.

Ако възнамерявате да бомбардирате някоя държава, то най-малко би трябвало поне да изясните къде точно се намира тя “, отговори Хитченс, нокаутирайки събеседника си. Хестън яростно, но напълно напразно се опита да защити репутацията си, твърдейки, че е бил обиден, на което Хичънс отново се пошегува, казвайки му „да си държи изкуствената коса в ръцете“.

Тогава тази словесна схватка предизвика доста подигравки срещу Хестън. И си спомних за нея отново тази седмица, когато политици, пенсионирани военни офицери и различни коментатори и наблюдатели обсъждаха решението да изпратят модерен британски миноносец тип 45 HMS Defender към бреговете на Крим.

 

Idipendent (Великобритания): Дипломацията на канонерските лодки няма да помогне да се съживи угасващата сила на Великобритания, каквото и да мисли Борис Джонсън

Целта на изпращането беше да се покаже, че Обединеното кралство не признава законността на анексията на Крим през 2014 г. от Русия. Чудя се колко от тези предполагаеми експерти, подкрепили решението на правителството на Обединеното кралство, биха могли да преминат така наречения тест на Хестън и да посочат страните, граничещи с Черно море.

Едва ли би трябвало да изненада някого, че руснаците видяха умишлена провокация в появата на миноносеца HMS Defender край бреговете на Крим, защото той първо измина 6 000 мили от брега на Великобритания, след което да направи проход от Одеса до Грузия. Фактът, че на борда на разрушителя е имало журналисти, свидетелства, че британското правителство наистина е искало да покаже на света новата военна «фронтова» позиция на Великобритания.

Британското правителство обясни, че изпращането на военен кораб във водите непосредствено край бреговете на Крим е акт на солидарност с Украйна и демонстрация, че международната общност, че не признава анексията на Крим от Русия.
Това са напълно оправдани мотиви, но Русия няма да се откаже от Крим — освен ако, разбира се, не загуби във войната срещу САЩ и НАТО. Това не означава, че анексията на Крим трябва да бъде призната, но решението да се използва военен кораб за дипломатическо изявление крие ненужни рискове.

 

Вместо да демонстрира възраждане на британската мощ, безсмисленият сблъсък край бреговете на Крим разкри опасното лекомислие в основата на британската политика. Това не е просто блъф. Това, че това е блъф, стана ясно от самото начало. Следователно, вместо да сплаши противника, жестът предизвика енергична реакция, предназначена да разкрие този блъф. Сега руснаците могат да заплашат, че ще бомбардират следващия британски кораб, който се осмели да следва пътя на HMS Defender, знаейки със сигурност, че това няма да се случи. Опасността е, че ако това се случи, ще бъде трудно да се потисне подобна реторика.

 

През последните пет години Великобритания стана по-слаба страна, въпреки че продължава да се преструва, че нейната мощ нараства. И това напрежение ще остане в основата на британската политика от Белфаст и Севастопол до Южнокитайско море, въпреки всички опити да се демонстрира обратното.

 

Джонсън увеличи пропастта между реалното и предполагаемо място на Великобритания в света, но това не е нищо ново. Отразявам войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия в продължение на повече от 20 години и в нито един от тези случаи британското правителство не разбира напълно в какъв вид промяна се включва. Единствената основна цел във всички тези кампании беше да демонстрира на американците, че Великобритания е достоен съюзник.

 

Би ми се искало да вярвам, че британското правителство все още трябва да има някаква скрита стратегия, която така и не успях на разбера, но когато бяха публикувани резултатите от следвоенните официални разследвания, те показаха невероятна степен на невежество от страна на политиците и служители, издали заповедите за тези интервенции. … Чарлтън Хестън не би почувствал смущение в компанията на тези служители,- завършва статията си британският анализатор.

Представеният материал е със съкращения, пълната версия може да видите на линка по-долу.

Автор: Patrick Cockburn

Превод: Ася Иванова-Зуан

Българска редакция NewsFront.

Коментари:

comments powered by HyperComments