La Jornada: Поредната гнусна лъжа на САЩ

Лицемерието и цинизмът на северноамериканската империя стигна дотам, че нейните представители твърдят, че икономическите „санкции“, наложени на страни като Куба, Венецуела, Сирия, Иран и Северна Корея, имат за цел да накажат техните лидери, а не народите. С какво право САЩ си присвоиха правото да определят доброто и злото в света?

Превод от La Jornada (Мексико): 

La Jornada: Поредната гнусна лъжа на САЩ

Добре известно е, че американските управници са пристрастени към лъжата, за да оправдаят своите действия в света, които по правило се състоят от груби нарушения на международното право и основните хуманистични принципи.

Лицемерието и цинизмът на северноамериканската империя стигнаха дотам, че нейните представители твърдят, че неоснователните т. нар. икономически „санкции“, наложени на страни като Куба, Венецуела, Сирия, Иран и Северна Корея, имат за цел да накажат техните лидери, не обикновените хора.

Убедих се в това, като прочетох внимателно потвърдения и подробен годишен доклад на кубинското правителство до ООН за вредата, която блокадата нанася на техния народ. Несъмнено е дошъл моментът да си припомним, че Вашингтон алегорично нарича тази наказателна силова мярка блокада или санкции, присвоявайки си правото, което никой не му е дал, да решава кой е добър и кой е лош в света.

Няма да се спирам на обяснението защо говорим за блокада, а не за ембарго, тъй като ще бъде подобно на обяснението защо хлябът се нарича хляб. Терминът «санкции» обаче включва надменност, високомерие и цинична лъжа от страна на Вашингтон, когато се опитва да скрие откровените нарушения на международното право и правата на човека зад тези думи, защото тези действия не са нищо повече от едностранни принудителни мерки.

Те са принудителни, защото са въведени със сила, и едностранни, защото всичко се прави в противоречие с Устава на ООН и други международни инструменти, като се игнорират многостранните организации като Съвета за сигурност на ООН. В съответствие с международните норми само тези организации имат правомощието да налагат санкции срещу трети държави.

Да се върнем обаче към същността на изявлението, към лъжата на САЩ, че санкциите са насочени срещу правителства, а не срещу народите. Споменатият доклад на правителството на Куба анализира периода от март 2019 г. до април 2020 г., отбелязва се, че за първи път от разглеждането на такива доклади в ООН през 1993 г. щетите, причинени от блокадата на кубинската икономика, надвишават 5 милиарда и възлиза на 5,57 милиарда долара.

В сравнение с предходния период щетите са се увеличили с 225 милиона долара, което е много висока цифра за малката икономика на Куба. Този възход отразява враждебността и безграничната омраза, развихряни срещу Куба от правителството на Тръмп. Освен това огромността на тази вреда отразява и преднамерената цел да се нанесе възможно най-голяма вреда не на лидерите, а на кубинския народ.

Мащабът на тази цифра и картината на наглите заплахи и наказания за всеки, който се осмели да прави бизнес с Куба или да й предостави кредит, демонстрират гнусното намерение на тази стъпка: да предизвика глад, общ недостиг — включително на основни лекарства, дълги опашки за най-основните стоки, за да се предизвика социална експлозия сред кубинския народ и така желаната смяна на режима.

Това, разбира се, е последвано от планове за дестабилизация, включително опит за мек преврат, както стана очевидно през последните месеци. Това продължава повече от шест десетилетия от предприемането на първите действия срещу икономиката на острова, въпреки че декретът за блокадата все още не е приет официално.

Източник: https://www.jornada.com.mx/2021/06/17/opinion/022a1mun

Петя Паликрушева

Коментари:

comments powered by HyperComments