Камарата на следователите пише до 4 евроинституции и западни посланици за закриването на спецсъда

От Камарата на следователите в България (КСБ) изпратиха становище до европейските институции заради предложените законодателни промени, съобщиха от браншовата организация.

Камарата на следователите пише до 4 евроинституции и западни посланици за закриването на спецсъда
Източник: БГНЕС

Писмото им е до Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на държавите — членки на Европейския съюз, на Съединените американски щати и на Великобритания.

В него следователите твърдят, че има недопустим опит за влияние върху независимостта на съдебната власт.

Следователите правят връзка между предложенията на «Демократична България» и разпоредба от отменената Конституция от 1971 г. на Народна Република България. По — конкретно става въпрос за реда за избор на главен прокурор, като внесеният законопроект предвижда, че «Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание…».

А Народното събрание по своя характер е и политически орган, припомнят следователите. Подобно разбиране противоречи и на решение № 3/2003 г. на Конституционния съд. От тази коалиция многократно са били правени опити за оказване на политическо въздействие върху независимостта на съдебната власт, включително и чрез искания за лустрация на магистрати«, се казва в становището, изпратено до различни институции.

Съсловната организация посочва, че политическа намеса в съдебната власт, в частност — в работата на прокуратурата, които предвиждат, че министърът на правосъдието би имал правната възможност да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи, също нарушава принципа на разделение на властите.

По този начин се създават условия за възникване на зависимости между представители на изпълнителната и съдебната власт, които да са политически мотивирани. Според КСБ кариерното развитие на магистратите би следвало да се определя единствено от колективен кадрови орган, в чийто състав присъстват единствено представители на професионалната общност, които именно познават най-добре спецификата на конкретната длъжност и не са обвързани с конкретна политическа сила.

Според следователите част от предложените промени в Закона за съдебната власт биха поставили под съмнение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпоредби дават правната възможност на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели и да извършват политическа дейност.

Политическата принадлежност на конкретен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно убеждение по конкретно производство, а с това и да предреши неговия изход, без непременно той да е бил съобразен със закона и доказателствата по делото, пише още в становището на Камарата на следователите.

От КСБ посочват, че чрез въведения мораториум, касаещ назначението на лица, заемащи висши държавни длъжности, сред които и административни ръководители на органите на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите се нарушава принципа на правовата държава и представлява недопустим опит за влияние върху независимостта на съдебната власт.

За предложените промени в Наказателния кодекс, които засягат закриване на специализираните структури, следователите са категорични, че от такава промяна ще се възползват подсъдими и обвиняеми по дела, водени от специализираните съдилища и прокуратури.

Оценката на следователите за дейността на спецсъда е положителна. Въпреки краткия си период на съществуване, те постигнаха много сериозни резултати. Бяха повдигнати обвинения спрямо действащи министри, заместник министри за престъпления по служба, действащи народни представители, председатели на държавни агенции, висши служители на МВР, ангажирани с противодействие на наркотрафика, кметове на общини и райони и други, пишат следователите, без да конкретизират, че много от обвиненията отпаднаха, както и че няма осъдителни присъди на хора от висшия ешелон на властта.

В края на 2019 г. е отчетено, че по уведомления на Прокуратурата, КПКОНПИ е «замразила» имущество на стойност около 3 млрд. лв. без наложените запори по някои от досъдебните производства, които бяха образувани през 2020 година.

В Специализираният наказателен съд се гледа и делото за терористичния акт на летище Сарафово от 2012 г.

, и постанови най-тежките наказания, предвидени в Наказателния кодекс, спрямо участниците — доживотен затвор без право на замяна. В предметната компетентност на Специализираната прокуратура и съд, като първа инстанция, се включват и делата за шпионаж, като от 2018 г., във връзка с осъществявана на територията на страната разузнавателна дейност, са били обявени за persona non grata 8 /осем/ души- граждани на Руската федерация.

С промените на НПК от 22 октомври 2019 г. беше предвидено, че делата от компетентността на Европейската прокуратура ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд като първа инстанция и предложените законодателни изменения биха блокирали нейното функциониране в Република България, се посочва още в становището на следователите.

От Камарата на следователите посочват и като положителен фактa, че част от делата бяха отбелязани в последните мониторингови доклади за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. и 2019 г., както и в първия Доклад за върховенството на закона, в частта за Република България.

Следователите припомнят, че нуждата от специализираните органи на съдебната власт е защитена при Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, извършен през 2016 г. от Службата за подкрепа на структурните реформи. News.bg.

Коментари:

comments powered by HyperComments