Границите на Русия се разширяват. НАТО е безсилно

Тази новина проблясна в новинарските емисии, но остана почти незабелязана. Междувременно тя може сериозно да повлияе на перспективите на Русия в обозримо бъдеще. И така, на 31 март генералният секретар на ООН публикува поправки към руската концепция от 2015 г. на Комисията по границите на континенталния шелф. Тези допълнения, изготвени от Русия в съответствие с Конвенцията на ООН по морското право, като се вземат предвид съответните проучвания, позволяват на Русия да претендира за още едно парче от континенталния шелф в Северния ледовит океан с обща площ от 700 хиляди квадратни км.

Границите на Русия се разширяват. НАТО е безсилно

Защо континенталният шелф е толкова важен? Факт е, че почти една четвърт от руския петрол се добива в шелфовете на Карско, Печорско, Охотско и Източносибирските морета в източната част на страната. Три четвърти от свободните запаси на газ са съсредоточени там. И това въпреки факта, че степента на изследване на руските морета е 3,7% за нефта и 7,5% за газа.

Къде точно започват границите на арктическата зона — все още не е постигнато споразумение. Най-лесно е да разгледаме границата на 66-ия паралел (Северния полярен кръг).

Но тогава излиза, че напълно «арктически» по климат, но разположени по на юг, са голяма част от Чукотка, две трети от Аляска, южно от Гренландия — т.е. те не се отнасят към Арктика.

През 1950-те години предлагаха южна граница на Арктика да се счита 60-ия паралел. Но тогава стана ясно, че в този парарлел са разположени такива съвсем неполярни градове — като Санкт Петербург, Хелзинки, Осло, Стокхолм, Берген.

Арктика — това не е само «кухнята на времето», която заедно със субтропичните въздушни потоци формира целия климат на умерените ширини. Тук са съсредоточени, освен нефт и газ, огромни запаси от черни, цветни, редки и скъпоценни метали.

В планините на Приполярието има мед, никел, молибден, волфрам, хром…. — и едва ли не цялата таблица на Менделеев.

А арктическият шелф — тове не е нещо друго, а част от същият този материк, оказал се под водата по силата на някакви геологични процеси.

Оттук е и мнението, че тази част от Земята трябва да се изследва като «резервен килер» на човечеството за времето, когато всичко останало на планетата ще бъде вече добито.

Оттук и желанието на редица страни да влязат във владение на тази все още недокосната съкровищница.

Сибирският шелф в Северния ледовит океан е най-големият и най-слабо проучен от всички под юрисдикцията на Русия: 5 милиона квадратни км, това са 20% от площта на шелфа на Световния океан. Днес в арктическата зона Русия има само едно Приразломно месторождение в Печорско море, открито през 1989 г. и оценено на 70 милиона запаси от нефт. Въпреки това, предполагаемите находища на нефт, газ и други полезни изкопаеми правят този регион в непосредствена близост до северните брегове на Русия стратегически важен и много обещаващ, за който си струва Москва да се бори.

Конвенция на ООН по морско право от 1982 г., член 76 гласи:

«континенталният шелф на крайбрежната държава включва морското дъно и недрата, простиращи се извън териториалните води по цялата дължина на естественото продължение на сухопътната територия до външната граница на подводния край на континента».

Точно този факт трябваше да се докаже с помощта на учените.

Още на 20 декември 2001  година Русия подаде в съответната комисия в ООН своята концепция за разширяване на външните граници на своя континентален шелф в рамките на арктическия сектор, прилежащ към северните граници на Русия.

Заявката бе приета, но през 2002 г. тя бе «закрита», Русия бе помолена да представи допълнителни научни доказателства в подкрепа на исканията си.

През септември 2007 г. Русия направи изявление, на базата на изследванията на учените, че

«структурата на хребета Ломоносов съответства на световните аналози на континенталната земна кора, а това означава, че е част от прилежащия континентален шелф на Русия».

През 2014 г. Комисията на ООН удовлетвори искането на Русия да включи 52 хиляди квадратни км. в континенталния й шелф в центъра на Охотско море. А през август 2015 г., след провеждане на съответните геоложки проучвания, Русия изпрати повторно заявление до ООН за разширяване на границите на континенталния шелф за сметка на хребета Ломоносов, южния край на хребета Гакел, зоната на Северния полюс и други участъци на дъното на Северния ледовит океан. През 2019 г. подкомисията на ООН най-накрая призна принадлежността на тази част от Арктика с обща площ от 1,2 милиона квадратни км за континенталния шелф на Русия.

Разбира се, новото заявление, подадено от Русия днес, изобщо не означава победа в борбата за шелфа, дори ако руските аргументи бъдат изслушани. Комисията на ООН не очертава морските граници. Тя дава само препоръка за преговори със съседните държави.

А тези преговори, разбира се, могат да се проточат много дълго време.

На Запад са много недоволни от руските претенции и активността в Арктика.

В центъра на недоволството са САЩ. В Щатите предпочитат да не си спомнят, че през през юни 1990 г., когато министърът на външните работи на Горбачов Шеварнадзе на преговорите с американския си колега Бейкър очерта на картата с молив «линията на разграничение», по която към САЩ от Баренцово море отидоха:

«част от изключителната икономическа зона на СССР (23,7 хил. кв. км); участък от континенталния шелф в откритата централна част на Берингово море (46,3 хил. кв. км)».

Русия получи в резултат на този «равноправен» договор само 4.6 хил. кв. км. шелф.

На 18 септември 1990 г. това грабителско споразумение бе ратифицирано от американския Конгрес.

Вярно, руският парламент и до днес не го е ратифицирал, което не пречи САЩ спокойно да владеят откраднатото и до днес.

Битката предстои.

Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front

(За да публикуваш това във Фейсбук, използвай следния агрегат — zapisnanews.info/

Постави го след като ти се отвори тази или която и да е статия или новина в News Front преди знака / в така отворилия се линк. След това цъкни ЕНТЕР на клавиатурата на компютъра си, ще се появи нов линк, който вече можеш да публикуваш във Фейсбук, бел.ред.)

Коментари:

comments powered by HyperComments