Как съветските инженери „измамиха“ физиката при създаването на торпедото «Шквал»

Руските оръжия и военна техника винаги са правили незаличимо впечатление на западните конструктори и инженери. Колкото и да се опитваха да повторят успехите на руския военно-промишлен комплекс, всеки път се проваляха. Това се случи и с опита им за създаване на аналог на руското свръхбързо торпедо.

Как съветските инженери „измамиха“ физиката при създаването на торпедото "Шквал"

Подводният флот на Руската федерация е истинската гордост на Русия. Не е изненадващо, че Москва обръща специално внимание на въпроса за неговото развитие. Усилията не бяха напразни. Руската подводна ескадра свежда до нула така нареченото „предимство“ на Щатите по отношение на броя на корабите.

Западните анализатори са на мнение, че руското високоскоростно торпедо ВA-111 «Шквал» е един от основните акценти в подводните оръжия на Русия. И това въпреки неговата възраст.

Торпедото е разработено през миналия век още преди разпадането на Съветския съюз. Широката общественост обаче научи за съществуването му едва в средата на деветдесетте години.

Една от основните му характеристики е скоростта. Само си представете, торпедото е способно да ускори до 200 възела, което се равнява на 375 километра в час. Впечатляващо, нали?

Трябва да се подчертае, че законите на физиката не позволяват на подводниците и корабите да се движат със скорост над 50 възела. Западните военни експерти се чудят как съветските разработчици са успели да постигнат толкова впечатляващи резултати. Нека да разберем.

В преобладаващото мнозинство от случаите торпедата са оборудвани с водометни задвижвачи или витла. Руснаците обаче решили да се отклонят от общоприетите канони и да поемат по новаторски път. И в главата им се зародила идеята: защо не опитат да използват реактивен двигател.

Когато торпедото се придвижи напред, то ще изпари водата пред себе си и ще създаде своеобразен мехур от пара около него. В този случай движението ще се осъществи в кавитационната кухина, което значително ще намали съпротивлението, оказано от външното въздействие върху снаряда. Именно този подход позволява на торпедото да се ускори до 375 километра в час. Професионалистите наричат ​​този процес суперкавитация.

Казано с други думи, торпедото трябва да бъде направено така, че да се движи именно вътре в мехура от пара. Това обаче поражда проблем с маневрирането. При балона от пара не е толкова лесно да се промени курсът на подводния снаряд, защото ако той се завърти в някаква посока, ще се окаже извън балона, което ще унищожи суперкавитацията.

Да, сложна система. Американски инженери се опитват да създадат аналог на «Шквал» в продължение на почти 25 години. Работата по това продължава от 1997 г.

Досега обаче те не са успели да постигнат никакви резултати.

Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front

Коментари:

comments powered by HyperComments