Русия плати за нашето Освобождение и Съединение с кръвта и парите си

Виждам, че част от приятелите ми живеят в заблуда относно ролята на Русия в Освобождението и съществуването на България изобщо след това.
Ето защо ще повторя отново един текст, който пуснах веднъж за 3 март, но актуален и сега.
Русия плати за нашето Освобождение и Съединение с кръвта и парите си
Та така, нека да започнем с фактите:
След освобождението на България от Русия в руско-турската освободителна война, победителката Русия подписва с победена Турция т.нар. Санстефански мирен договор.
Според този договор, по предложение на Русия, във владение на България влизат всички земи с преобладаващо българско население — западните покрайнини, на югоизток включва македонските земи, чак до Солун, Странджа, както и част от северна Добруджа.
Де факто на България е осигурен излаз и на Бяло море.
За по-прегледно добавям картата към анекса, която е официално публикувана след този договор.
Всичко това е постигнато благодарение на Руската страна, в лицето на Граф Игнатиев, който много твърдо защитава тезата, че България ТРЯБВА ДА Е В ТЕЗИ ГРАНИЦИ.
Какво се случва впоследствие:
След войната Великите сили — Англия, франция и Австро-Унгария не са доволни от създаването на мощна славянска и православна страна на Балканите.
Недоволни са от влиянието на Русия там и искат да я отстранят.
Те са изцяло на страната на Турция. Заплашват официално Русия с война, защото ИСКАТ ПРЕКРОЯВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ.
Изтощена от войната с Турция, Русия се принуждава да оттегли радетеля за Обединена България Граф Игнатиев и да присъства на Берлински конгрес проформа, където Великите сили насилствено разкъсват България.
Те постигат своето — създават малка и слаба държава, зависима от Високата порта.
Откъсват огромни парчета от страната ни и ги раздават на Сърбия, Гърция, Румъния, Турция.
Целта им беше да НЯМА българска държава, но Русия категорично се застъпва за правото ни да имаме такава.
Макар и орязана, стегната до Балкана, България остава на картата, колкото и да не им харесва на западните страни.
Впоследствие България все пак се съединява с Източна Румелия, а Русия признава това Съединение.
Но историята на Освобождението ни от Русия има и «опашка»:
Опирайки се на правата си по Берлинския договор, след обявяването на Българската независимост на 22 септември 1908 Османската империя предявява претенции за данъка, който България дължи като трибутарно княжество за последните 30 години.
Високата порта иска София да поеме също така част от османския държавен дълг.
Великият везир Кямил паша настоява да получи и не внесения данък от Източна Румелия (дотогава формално османска провинция, въпреки Съединението с Княжеството през 1885), както и компенсации за национализираните железници.
Френските и английските банки, които държат основна част от османския и българския държавен дълг, се опитват да използват дипломатическата криза, за да наложат на България пълен финансов контрол, но срещат решителен отпор от правителството на Александър Малинов.
В циркуляр до Великите сили през декември 1908 то изразява готовност да плати само за железниците и румелийския данък – пет пъти по-малко от исканите 429 милиона лева.
В отговор Париж и Лондон предлагат варианти за заеми, вариращи между 100 и 160 милиона лева.
Офертите са обвързани с увеличаване на държавните приходи, заложени при предишните български заеми, и назначаване на френски пълномощен министър, който ще ги управлява в София.
Българското правителство ги отхвърля и демонстрира готовност за война с Турция, като мобилизира 8 ма Тунджанска дивизия.
До компромис се стига след намесата на руския външен министър Александър Изволски.
В началото на март 1909 той постига споразумение с османците, с което опрощава част от задълженията на Турция към Русия, а в замяна Високата порта оттегля почти всичките си претенции към София.
Малко по-късно в Петербург пристига българска делегация начело с министъра на външните работи Стефан Паприков и министъра на финансите Иван Салабашев, които трябва да договорят от страна на България връщане на компенсациите за Русия.
Двамата изчакват развоя на паралелните преговори на колегата им Андрей Ляпчев в Цариград преди да сключат сделката. Българо-руският протокол е подписан от Салабашев и Изволски едновременно с българо-турския, договорен от Ляпчев.
Със споразумението в Петербург България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години при лихва от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни права.
Русия приема за основа 125-те млн., която сума изплаща пряко на Високата порта, като я приспада от турския дълг по контрибуциите от войната 1877-1878г., дължими на Русия, и които не са изплащани от 1878 г. Ден по-късно (на 7 април) Русия признава независимостта на България.
През 1922 година, В.И.Ленин — Председател на Съвета на Народните Комисари, издава Указ с който анулира заема, който България дължи на Русия.
Заемът е обезщетението, вменено от Великите сили, без Русия, което България следва да плати на Турция за нашето т,нар. «Съединение».
Русия се отказва от дължимите плащания на Турция към нея, а България следва да се изплати на Русия за 75 години.
До анулирането на заема 44 години по-късно, не плащаме нито стотинка!
Фактически Русия е платила за нашето Освобождение и Съединение с кръвта и парите си.
Боян Болярски

Коментари:

comments powered by HyperComments