Небензя разгроми Запада: «Вие сте съучастници в престъпления»

Съветът за сигурност на ООН проведе специално заседание, посветено на шестата годишнина от учредяването на Минските споразумения. Русия инициира това събитие. Нито Украйна, нито Западът, който я подкрепя изцяло по всички въпроси и аспекти, свързани с конфликта в Донбас, не смятат тази дата за причина за принципен разговор.

Небензя разгроми Запада: "Вие сте съучастници в престъпления"

Впрочем, ако някой прояви откровеност в хода на разговора, който се състоя, това беше Василий Небензя, представляващ Русия в ООН. Този път той каза на опонентите си онези неща, които преди това не бяха казвани на глас. А това доказва много. Какво точно? Нека се опитаме да разберем.

Не посредници, а съучастници

Трябва да се каже, че първоначално комуникацията, която се осъществяваше, в съответствие с настоящата реалност на пандемията във виртуална версия, беше «измъчена», така да се каже, но все пак се поддържаше по малко или много конструктивен начин.

И така, Розмари Дикарло, която е заместник-генерален секретар на ООН по политическите въпроси и въпросите на изграждането на мира, се оплака в речта си, че във връзка с карантинните ограничения, свързани с пандемията от COVID-19, демаркационната линия между Украйна и републиките на Донбас, всъщност била плътно затворена … Според Дикарло това усложнявало доставката на хуманитарна помощ и създавало много проблеми за жителите на региона, във връзка с което тя призовава «всички, които могат да повлияят на ситуацията» да помогнат за максимално възможното премахване на ограниченията за движение.

Хайди Грау, специалният представител на председателя на ОССЕ за Украйна и контактната група, беше по-конкретна и съответно песимистична. Тя заяви за редица негативни моменти, които по никакъв начин не показвали, че ситуацията се е придвижила дори на косъм към изпълнението на Минските съглашения. Това са затворените контролно-пропускателни пунктове, действителното спиране на обмена на затворници и пленници и забавянето на разминирането, толкова необходимо за Донбас.

В заключение г-жа Грау изрази изключителната си загриженост от все по-честите случаи на нарушения на режима на прекратяване на огъня и заяви по принцип нещо очевидно: „без напредък на политическия фронт и в контактните групи, прекратяването на огъня, постигнато с такава трудност, няма да продължи дълго».

Трябва да отдадем почит на представителите на ОССЕ и ООН — те поне се опитаха да запазят обективност при отразяване на обсъжданите въпроси, не окачваха етикети и не хвърляха неоснователни обвинения.

Съвсем друг стил на «комуникация» демонстрираха представителите на онези държави, които, влизайки в «нормандския формат», трябваше да демонстрират поне подобие на неутралитет по отношение на всички страни в конфликта, за разрешаването на които са приели да участват. А не да се опитват открито и безсрамно да «прокарват» само едната гледна точка, при това много далеч от реалността и истината.

Много неприятно впечатление направи речта на представителя на Германия, който заяви, че Русия, оказва се, „е нарушила Будапещенския меморандум, с подписването на който е изразила своята привързаност към суверенитета на Украйна“.

И тогава Русия взела, че „нахлула в Крим и Донбас, представяйки това като въстание“.

По-нататъшната реч на носителя на «сумрачния тевтонски гений» ни кара да предположим, че в главата му е пълна каша, а той е «проучвал» въпроса от публикациите на най-одиозните «незалежни» медии.

В страстната си реч този Хер събра на едно място Гиркин, МН-17, „потъпкване от страна на Русия на международното право в Сирия и Либия“, „отравянето от Скрипал“ и Бог знае какво още. Освен това той започна да настоява Русия „незабавно да спре масовото издаване на руски паспорти на жителите на Донбас“, твърдейки, че това отново „противоречи“ на нещо.

Е, в това по-горе, както вече сами подозирате, очевидно има нещо дълбоко лично. Може би дядо му на този Хер е бил ранен на Източния фронт или нещо още по-лошо се е случило с този …фриц.

Постоянният представител на друг член на „нормандската четворка“ — Франция, в ООН, Франсоа Делатре, в своята реч беше може би малко по-сдържан.

„Русия е отговорна за този конфликт …“

Но от какъв зор, както се казва?!

В заключение мосю Делатр с гордост обяви, че Париж и Берлин ще работят до … не, в никакъв случай преди настъпването на мира в Донбас. А дотогава, „докато украинският суверенитет бъде напълно възстановен“.

Тук вече руският представител в ООН беше в доста голяма степен напълно газиран, както се казва, когато човек започва да се изнервя.

Затова не бива ни изнедва неговото последващо избухване.

«Украйна окупира Украйна и воюва сама със себе си …»

Трудно е да се каже коя беше последната капка, която преля търпението на Василий Небензя. Или споменатите по-горе атаки, или още по-арогантните и цинични демарши на представителите на САЩ и Великобритания, които започнаха да обвиняват Русия в «смъртта на 12 хиляди души», «анексиране», «агресия», «окупация на Донбас.»

Всичко завърши с традиционните заплахи за „изправяне пред съда” на Русия и мятането на обещания за „засилване и разширяване на санкциите”.

Как Небензя отговори на цялата тази вълна от селективна русофобия?

На първо място, той най-накрая нарече нещата с истинските им имена.

„Тези, които открито подкрепят само едната страна в продължаващия конфликт в Донбас и се отдават на болните си фантазии за „руската агресия“, по никакъв начин нямат право да се наричат ​​посредници при уреждането на този конфликт“, каза той.

„Вие, господа, сте не други, а съучастници във всички онези престъпления, които Киев извършва срещу населението на Донбас!“ — такава горчива и очевадна истина отдавна не бе прозвучавала между стените на ООН.

Той не пропусна да упрекне западните дипломати в това, че са готови да седнат на масата за преговори с всякаква «опозиция» и «борци за свобода» от Близкия изток или Латинска Америка, но те категорично отказват да приемат представителите на ДНР и ЛНР на масата за преговори, на която трябва да се реши съдбата им.

Всъщност руският представител даде ясно да се разбере на Запада със своя ярък демарш:

Москва е уморена да се преструва, че не разбира истинския смисъл на „едностранчивата игра“, която се води в Минския и Нормандския формати.

Още повече Москва няма намерение в името на някакви «висши външнополитически интереси» прилежно да се придържа към натрапените от Запада преди 6 години извратени «правила на играта».

А и непрекъснатата гавра с Русия, която бива обвинявана за всички възможни планетарни грехове, дори за немислимите такива, отдавна спря безропотно да си посипва главата с пепел.

Планират да привлекат Русия към «отговорност»?

А ще имат ли силички за това?

По отношение на Украйна  Небензя беше наистина безжалостен.

Още преди началото на речта на екс-президента на Украйна Леонид Кравчук (същият този, който съвсем неотдавна горещо ратуваше ВСУ в Донбас за започне «огън» въпреки примирието), руският дипломат с достатъчно безапелационен маниер анонсира някои детайли от бъдещото сблъскване на шпагите.

«Сега вместо конструктивни моменти отново ще започнат да звучат инвалидните мантри за «виновността на Русия».

Речта на политическия «ветеран»от «незалежната» традионно се сведе главно до набор от дежурни русофобски щампи и «сплашвания» с Торбалан от рода на:
за «превръщането от Москва на свои крупни форпостове в Крим и Донбас».

Е, Крим — това вече си е руска територия.

Т.е. в каквото иска, в това ще го превърне Русия. Това е положението, како Минке,  както се казва.

Що се отнася до Донбас…

Небензя, подобно на шампион по бокс, сблъскващ се на ринга с твърде много повярвал си противник, обсипа Кравчук с «удари», парирането на които беше напълно невъзможно.

Започнаха преки, конкретни и еднозначни въпроси:
Проведе ли Киев обещаната конституционна реформа?

Разработи ли механизъм за амнистия за участниците в конфликта?

Какво става със законодателството за особения статус на Донбас?

И как там, между другото, се реализира вече сто пъти анонсираното от Украйна «внедрявае на «формулата Щайнмаейер»?

«Доубивайки» опонента си вече до състояние на пълен нокаут, руският дипломат мило се позаинтересува: как официалният представител на «незалежната» може да коментира това, че представената (между другого, именно там) «пътна карта за Донбас» не съответства на Минските съглашения — минимум на три четвърти?

А приетият неотдавна в Киев закон «за преходния период» тотално ги зачертава напълно, от първата до последната буква?

Впрочем, Киев би трябвало да се разтревожи от другите думи на Небензя.

Например, от неговото изявление, че «жителите на Донбас вече не чувстват връзка с Украйна».

А такива действия на властите, като приетите «драконовски закони» за бъдещо преследвано на жителите на Републиките, «интернирането» на хора с руски паспорти, пределно агресивната езикова политика и «героизацията на нацистките помагачи» напълно лишават жителите на региона от каквато и да е мотивация да се върнат в състава на Украйна, който някога е била за тях Родина.

Руският дипломат, за разлика от своите украински опоненти не се занимаваше с жонглиране с думи и подмяна на понятия.

Трудно можеше някой да му възрази на твърденията, че «Украйна окупира Украйна и води война със самата себе си на собствената си територия».

По-добре никой не може да го каже, дори да мисли сто години!

В крайна сметка двете основни страни на дискусията — Украйна и Русия — демонстрираха не просто различно мнение, но и факта, че техните позиции по Донбас нямат нищо общо помежду си. Леонид Кравчук завърши речта си с думите, че „реинтеграцията ще дойде скоро“.

Естествено, според йезуитския и дивашки сценарий на Киев.

Василий Небензя от своя страна каза над какво трябва да помислят „реинтеграторите“. Първо, той рязко припомни, че „в нито един документ няма споменаване на Русия като една от страните по Минските споразумения“, така че няма защо от другата страна на барикадата да плискат с пяна на уста, че Москва „не се съобразява“ или „саботира“.

Второ, прозвуча нещо напълно ново: по отношение на Будапещенския меморандум руският дипломат заяви, че той „по никакъв начин не задължава Русия да принуждава част от украинското население да остава в състава на Украйна против собствената си воля“.

Това вече е сериозна промяна в реториката, показваща как Москва всъщност вижда и възприема всичко, случващо се в момента в Донбас и около него.

Изглежда, че времето на безкрайните отстъпки и политически „реверанси“ отмина.

Какво точно ще последва? Сигурна съм, че ще го видим скоро.

Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front

Коментари:

comments powered by HyperComments