„Великият Туран“ видя свои земи и в Русия

Турция погледна не само към Кавказ и Централна Азия, но и към Сибир

„Великият Туран“ видя свои земи и в Русия

Турското издание AHaber публикува карта на разпространението на «турската сила». Обсъждайки «нарастването» на страха в руските медии по плана, лансиран от Турция «пет държави — един народ», според който Азербайджан, Казахстан, Туркменистан и Узбекистан попадат под влиянието на Анкара, вестникът представи карта, на която освен петте държави от Южен Кавказ и Централна Азия, е показана част от територията на Руската федерация, също включена в зоната на влияние на Турция.

„Момчета, това не са измислици, а плановете на „човека на думата“, на уж „партньора“ на Русия Ердоган и Ко. Войната е неизбежна, въпросът е кога и по какъв сценарий», написа руският военен кореспондент Юрий Котьонок, който откри провокативния материал.

Концепцията за т.нар „Великият Туран“ предполага създаването на една държава, която ще включва населението и териториите на всички тюркски народи по света. Проектът засяга не само тюркските народи от Закавказието и Централна Азия, но и териториите на Русия, където също живеят тюркски народи в Поволжието, Северен Кавказ и Сибир.

За щастие този проект все още съществува само на теория. Някои медии обаче напоследък пишат, че идеята за създаване на „Великия Туран“ започва да се обсъжда активно от Анкара след успешния изход на войната в Нагорни Карабах под формата на турско-азербайджанския алианс.

Въпреки това е малко вероятно тя да бъде приета с ентусиазъм в Централна Азия. Русия, от друга страна, трябва да обърне внимание на факта, че Анкара може да иска да претендира и за Крим. Наскоро друго турско издание Türkiye нарече Крим „древна тюркска земя, която Русия несправедливо завладя“. Авторите на материала смятат, че Русия е „анексирала“ полуострова, който всъщност е „древна тюркска земя“.

Впрочем публикуваната карта на „Великия Туран“ трябва да привлече вниманието и на Китай и Иран, чиито земи също са в границите на новата империя. Техеран обаче отдавна изразява загриженост относно появата на Турция в Закавказието, а потенциалното й проникване в Централна Азия може сериозно да развълнува и Пекин.

Концепцията за „Великия Туран“ не е толкова за държава, колкото за интеграционен проект“, казва Кеворг Мирзаян, доцент от Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

Трудно е да си представим, че в сегашните реалности настоящият Казахстан ще стане част от Турция като вилает на Османската империя. Възможно е обаче да стане част от голям пантюркски интеграционен проект, който турските имперци насърчават. За да се създаде интеграционен проект, дори не е необходимо да се отделя Сибир от Русия — достатъчно е само да се уверим, че народите там са по-лоялни към Анкара, отколкото към Москва.

Има ли хора в Централна Азия, които искат да станат част от „Великия Туран“?

— Да, разбира се. За мнозина Турция е успешен държавен проект, а Ердоган е лидер, който трябва да се има предвид. Сега турците работят за създаването и укрепването на пантюркската идентичност в тези страни — чрез икономиката, телевизията и други елементи на меката сила.

— Сред елита, разбира се, няма много привърженици на тази идея — следователно Анкара (както в Близкия изток по време на арабската пролет) ще направи всичко възможно, за да демократизира централноазиатските държави.

Чисто хипотетично, ако този Туран се появи на руските граници, с какво би застрашило Русия това?

— За нас това е пряка заплаха за националната сигурност. Южното подбедрие на Русия ще попадне под контрола на друга сила. Интеграционните Евразийски проекти ще рухнат. В Централна Азия ще има прилив на ислямизъм, който може да се разпространи в руските региони.

— Там, на картата, присъства част от Китай и Иран. Как биха оценили ситуацията в тези страни?

— Китай има достатъчно собствени проблеми, но иранците много се страхуват от пантюркските настроения на Анкара. Ето защо поражението на Армения във Втората Карабахска война се разглежда в Техеран като поражение за Иран. В крайна сметка Турция е успяла не само да се закрепи в Кавказ, но и да повиши имиджа си сред иранските азербайджанци. Сигналът е, че Анкара е показала на кого може да се разчита. В този смисъл Акара, която има териториална граница със Западен Азербайджан може да спретне подобен сценарий, както този в Идлиб.

— Но по този начин Турция претендира и върху територията на Русия — от Кавказ до Якутия. Е, добре, народите от Северен Кавказ, татари, башкири са мюсюлмани, но Турция по този начин посяга на половината Сибир. Какво общо има той с Турция?

— Там живеят „тюрко-културни“ народи, така че да — турците ги разглеждат като част от своето пространство. По този начин те изпращат своите поздрави на онези, които в Русия наричат „турските съюзници“.

Още веднъж — не става дума за това, че те ще завземат тези територии със силата на оръжието. Турските дронове са добри, но са безполезни срещу руските ядрени оръжия. Въпросът е, че те ще спечелят лоялността на руските граждани. Ще направят така, че жителите на сибирските райони да се подчиняват на „турския султан“, а не на „руския цар“.

„Наскоро турците нарекоха Крим „нашата песен и анексираната тюркска земя“. Трябва ли Русия да реагира по някакъв начин?

— Първо, Ердоган не е приятел, а спътник.

На второ място, Русия трябва да реагира твърдо — и не само с думи, но и с дела.

Трето, Русия трябва да разбере, че султанът няма да се откаже от плановете си за разширяване за сметка на руските региони. За него това е част от вътрешната политика — начин да поддържа популярността сред турските националисти, което означава да поддържа собствената си власт. Можем само да настояваме тези претенции да останат формални.

— Как?

— Като унищожим протурските бойци. Като защитим армията на Асад и свалим турските безпилотни летателни апарати, в случай че настъпваме заедно.

„Работата по включването на други тюркоезични държави и региони в орбитата на Турция или поне активното взаимодействие с тях всъщност не е новаторство на Реджеп Ердоган“, заяви Михаил Нейжмаков, водещ анализатор към Агенцията за политически и икономически комуникации.

— Подобен курс беше провеждан от Анкара, например, малко след разпадането на СССР, в началото на 90-те години. Можем да си припомним срещата на върха на тюркоезичните държави, която се проведе през октомври 1992 г. в Анкара по инициатива на тогавашния турски президент Тургур Йозал. Понастоящем, между другото, Анкара разглежда тюркоезичните държави като пазар за своите военни продукти — и не става дума само за Азербайджан.

— Опитва ли се Ердоган да играе едновременно на терена на ислямизма, пантюркизма и неоосманизма? Или как да наречем тези планове?

— Не забравяйте, че Ердоган по принцип има повече възможности да разшири влиянието си върху съседните държави и региони, отколкото много от неговите предшественици. Нека отбележим кризите около Либия и Сирия или ситуацията в Ирак, които създадоха нови възможности за Турция като амбициозен играч.

От друга страна, при Ердоган бяха създадени допълнителни възможности, за да може Анкара да се възползва от тази ситуация. Достатъчно е да си припомним значителното увеличение на инвестициите във военно-индустриалния комплекс по време на неговия мандат като министър-председател и президент, което турският президент спомена през ноември 2020 г.

И накрая, усложняването на отношенията със Съединените щати (което обаче е почти неизбежно в ситуацията на нарастващите амбиции на Анкара) принуждава Ердоган да работи активно в няколко области едновременно, за да укрепи позициите си за преговори. Спорно е как точно трябва да се нарича тази стратегия, но това са една от ключовите причини Реджеп Ердоган да следва този път.

Петя Паликрушева

Коментари:

Зареждане ...