Дмитрий Лихачов: Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция, но България остана жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка

Дмитрий Лихачов
(28 ноември 1906 г.-30 септември 1999 г.)
Дмитрий Лихачов: Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция, но България остана жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка
Дмитрий Лихачов е руски филолог и културолог, академик и член на Академията на науките на СССР. Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Изследванията му обхващат и старобългарската литература и изкуство, делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа, както и влиянието на старобългарската върху руската литература.
Добре е да помним, че акад. Лихачов нарече България «Държава на духа» и определи възловото, моделно значение на старобългарската култура за руската и въобще за славянските куптури!
Цитати от статии и книги:
ХХХ
“И тогава аз си помислих, че ако в България не винаги е имало държава външна, то винаги е имало държава вътрешна. Съществувала е държава на Духа. У мен се оформи този термин – държава на Духа.”
ХХХ
“България е неголяма страна, но тя се намира между северните култури на Европа и южните. Между източните култури – Мала Азия, и западните култури. Тя се намира в самия център. Тя може да стане първа страна по своето културно значение. По хуманитарната култура, не по техническатаа. Аз намерих забележителни неща, които се осъществяват у вас неща, които отговарят на онзи идеал, който си бях построил в себе си – идеалът за България като царство на Духа, като царство на хуманитарната култура, като страна на бъдещия 21-ви век.”
ХХХ
“Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето.”
ХХХ
“Аз се занимавам с древната руска литература от X-тия до XVII-тия век. А древноруската литература е свързана с българската през цялото време. Това са 7 века на връзки с българската литература. Преди всичко най-голямата и най-великата връзка е, че ние сме получили литературния и книжния език от България. Несъмнено е, че нашето богослужение, нашата книжнина са били пренесени у нас преди всичко от България до момента, в който в Русия започват да се превеждат книги направо от гръцки. Обаче от гръцки се е превеждало пак на езика, който сме получили от България. Връзката с България се е осъществявала чрез книжността, чрез езика. Както и по други пътища – чрез изкуството, разбира се. Чрез изкуството на богослужебното пеене. Всичко това се е предавало у нас от България, оказвало е влияние.”
ХХХ
«Бих искал България да заеме отново онова челно място, което заемаше в славянския свят през средните векове. Българският литературен език е първият сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост. Няма друг такъв славянски език. Има езици богати, разнообразни, но такъв тържествен, красив, бих казал баховски, няма! Ако можеше да се сравнява езикът с композиторите, то българският е като Бах сред композиторите.»
Проф. Ваня Добрева

Коментари:

Зареждане ...