Рax Byzantina.: Брилянтен ход на Византия спрямо България и славянския свят

Опитът на Византия да сломи със сила България (9-те похода на император Константин V през втората половина на VIII в.) не дали очаквания резултат.

Рax Byzantina.: Брилянтен ход на Византия спрямо България и славянския свят

Българската държава успяла да преодолее кризата и да се изправи срещу своя вековен враг по-могъща от преди.

Очевидно в Константинопол трябвало да потърсят друго средство, ако желаели да достигнат до своята цел.

И това средство било намерено – християнизиране на българите и включване във византийската общност, налагане на Pax Byzantina на българската земя.

Това средство дало резултат.

През 864 г. след дълги колебания и люшкания, притиснат от неблагоприятната външнополитическа обстановка, в която изведнъж се оказала българската държава, хан Борис сторил най-после рашителната крачка.

Той се приудил да покрасти своя народ и да наложи християнството за единствена и официална религия в страната си, използвайки посредничеството на Константинополската патриаршия.

Тази стъпка на българския владетел била знаменателна и имала изключително голямо значеие, както за съдбата на самата България, така и за съдбата на Източна Европа.

България била заставена да скъса с езическото си минало и да дабрави една цяла величава епоха от своя исторически път.

Една чужда за прабългарите и славяните религия изместила техните религиозни представи, изтласкала техния култ към природните сили и стихии.

Новата религия връхлетяла върху българското общество и бързо изменила неговите съдбини.

В някои случаи тези изменения били твърде значими, тъй като посягали на основните страни от социалната и духовната уредба на българското общество и българската държава. В не по-малка степен обаче “новостите” имали само външна, показва изява, тъй като се плъзгали по повърхността на явленията и процесците, без да съумеят да засегнат някои основни позиции.

Очевидно за окончателното налагане и за пълната победа на “новия ред” били необходими време и не малко усилия от страна на държавната власт.

Бъдните години предлагали на България (освен теоретическото, а понякога и практическо приравняване към останалите европейски християнски държави) възможността да стане съпричастна към една високо развика цивилизация, но в същото време я изправила очи в очи с една сериозна опасност – pax Byzantina.

Защото явлението християнизация на българския народ имало и обратно страна.

Тъкмо тази втора страна (тя вървяла ръка за ръка с първата) криела голямата заплаха за българската държава и възможността да се превърне в лесна плячка за Византия.

Първият успех бил твърде значим и империярта нямало да пропусне да се възползва докрай от него. Защото България беше първата обширна и добре организирана държава в Източна Европа, която възприе византийското християнство.

Или по думите на Е. Арвайлер “Християнизацията на българите и по-късно на русите представлява неоспоримо най-забележителният успех на политиката на византийския империализъм), който позволи на Византия с течение на времето да разпростре своето духовно, художествено и дори политическо влияние сред славянския свят в една територия, която надвишава далеч границите на Византийската иммперия”.

Автор: Иван Божилов

Подготви за печат: Петя Паликрушева

Коментари:

Зареждане ...