Докъде ще бъде позволено на Турция да стигне в експанзията й в Кавказ?

18 ноември 2020-Нюз Фронт.

Ще се превърне ли Нагорни Карабах в поле на руско-турска конфронтация?

Руският миротворчески контингент дислоциран в арменската част на Нагорни Карабах в съответствие с изявлението на ръководителите на Русия, Азербайджан и Армения от 10 ноември, предприема спешни стъпки за стабилизиране на ситуацията в разтърсения от войната регион.
Инженерни и сапьорни части на миротворческия контингент извършват инженерно разузнаване, разминиране на пътища и оборудване и премахване на изгоряло оборудване от обществени пътища.
В Степанакерт е възстановена организацията на движението, електроснабдяването и водоснабдяването на социални обекти на гражданска инфраструктура и жилищни сгради, разгърнат е междуведомствен хуманитарен център. Руските миротворци съпровождат автобуси с връщащи се бежанци.

 

Докъде ще бъде позволено на Турция да стигне в експанзията й в Кавказ?

 

Сред оборудването, използвано за наблюдение и мониторинг по режима на прекратяване на огъня, са машините на комплекса БПЛА Oрлан-10, комплексите за радиоелектронна борба
Leer-3 и защитеното превозно средство «Рис». Оперативна група на руското министерство за извънредни ситуации, състояща се от 30 души, отлетя за Карабах; подготвя се разполагането на аеромобилна болница

 

Междувременно в турското Велико народно събрание постъпи изявление от президента Ердоган относно изпращането на турски войски в Азербайджан.
За присъствието им в азербайджанската армия е известно отдавна. В медиите можете да се намерят имената на турски генерали, които са ръководили военни операции срещу арменската армия. Съобщава се, че след реалното отстраняване от длъжност на ръководителя на Генералния щаб на азербайджанските въоръжени сили Садигов, неговите функции са поети от ръководителя на оперативната дирекция на сухопътните войски на Турция Бахтияр Ерсей с богат опит в провеждането на военни операции в Кюрдистан и Либия (според някои източници той е ръководител на цялата операция в Карабах)
Командирът на 3-та полева армия Шереф Онгей участва пряко в разработването и изпълнението на операцията.
Друг генерал, Гьоксел Кахя(Goksel Kahya), ръководи азербайджанските ВВС, координирайки въздушно разузнаване и удари с безпилотни летателни апарати.

На 10 ноември Илхам Алиев на среща с турския министър на отбраната Хулуси Акар, външния министър Мевлют Чавушоглу, началникът на разузнаването Хакан Фидан и командващият Сухопътните войски Умит Дундар обяви за»равноправните роли» на Русия и Турция при разрешаването на конфликта по време на срещата.
Общо 600 турски военнослужещи са изпратени в Азербайджан: 250 в автономията Нахичеван, 90 съветници в Министерството на отбраната, 120 в авиобазата Габала, 20 в авиобазата Далар, 50 на летището в Евлах; 50 на 4-ти армейски корпус, 20 на военноморската база и военния институт в Баку.
( Тук става въпрос за официална информация, а неофициално броят на военните може да е значително по-сериозен- бел.ред.)

„Мястото на съвместния център ще бъде определено от Азербайджан. В центърът ще действат военнослужещи, а при необходимост и граждански специалисти.
Работата на центъра ще бъде насочена към осигуряване на мир и стабилност в Южен Кавказ в светлината на стъпките за осигуряване на териториалната цялост на Азербайджан, което е отразено в съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и ОССЕ. Изпращането на военен персонал в Азербайджан също отговаря на националните интереси на Турция “, цитира РИА Новости проекта на указ на Ердоган.

 

Всестранната подкрепа на Анкара към „братски“ Азербайджан е обусловена както от културно-езикова близост, така и от икономически съображения.
Прикаспийските месторождения на нефт и газ са от решаващо значение за енергийната сигурност на Турция, а Държавната петролна компания SOCAR е най-големият чуждестранен инвеститор в турската икономика.
Коментирайки изпращането на турски войски в Азербайджан, Кремъл отбеляза, че става въпрос за „центъра за наблюдение“ на територията на Азербайджан, чието създаване е договорено от министерствата на отбраната на Русия и Турция (държава членка на НАТО) по време на продължителни и, вероятно, много трудни преговори.
Ердоган все повтаря, че неговите войници ще участват в „съвместна миротворческа мисия“; споменатият „център ще бъде създаден на териториите на Азербайджан, освободени от окупация“.

Докъде ще бъде позволено на Турция да стигне в експанзията й в Кавказ?

Турско знаме на входа на град Шуша

Все още не е ясно какво може да попречи на Анкара и Баку да разположат военнослужещи или „граждански специалисти“ някъде в района на Хадрут или в Шуша, които са се оказали под турско-азербайджански контрол в резултат на следващата карабахска война.
Не бива да се пренебрегва присъствието в тези райони на терористи от Сирия и Либия, които се прехвърляха по време на войната от турските специални служби в помощ на азербайджанската армия.
На 13 ноември говорителят на руското външно министерство Мария Захарова засегна тази тема.
Терористи от Сирия и Либия в Карабах могат да се превърнат в сериозна заплаха за арменското население и руските миротворци.
Турски и руски експерти спорят по този въпрос, а известният турски наблюдател Дженгиз Чандар счита за погрешно да се смята, че Москва е спечелила «шестседмичната война».

 

Вече е имало вземане на заложници сред граждани, завръщащи се в Степанакерт.Нагнетяването на враждебни акции, способни да провокират ново изселване на арменци в условията на несигурния статут на отбранителната армия на Нагорни Карабах, може да създаде нова реалност много преди изтичането на пет години, след което всяка от страните ще може да използва официалното право да откаже присъствието на руския контингент за поддържане на мира.

Докъде ще бъде позволено на Турция да стигне в експанзията й в Кавказ?

 

Друга несъмнена победа на Ак-Сарай (официалната резиденция на президента на Турция) е откриването на сухопътна комуникация през района на Мегри в Армения, граничещ с Иран, от Турция, която има 10-километров участък от границата с автономията Нахичеван, до «континенталния» Азербайджан, до бреговете на Каспийско море и по-нататък до Централната Азия.

Тези планове, известни още като «план Гобла» принадлежат на турския президент Тургут Йозал, който почина през 1993 г., са обсъдени от него във Вашингтон с Буш-старши.
Отваряйки портите към Туран, планът за обмен на коридора Мегри с коридора Лачин (между Армения и част от Нагорни Карабах) се смята за укрепване на независимостта на Азербайджан и тюркските републики от Централна Азия; неговата модификация беше обсъдена в началото на 2000-те. Турските медии предвкусват отварящите се примамливи перспективи от изчезването на «изкуствената географска бариера в тюркския свят», за която се твърди, че е създадена от Сталин. Как тази дългогодишна мечта на пантюркистите се вписва в контрола на силите на ФСБ на РФ над формирания транспортен коридор, както е предвидено в Указа на президента на Руската Федерация? Тук има много въпроси. И те се нуждаят от спешно решение в среда, която сега е сравнима с „буре с барут“.

Ердоган не се уморява да демонстрира, че е готов да действа по всякакъв начин и с всякакви средства.
Поражението вечерта на 9 ноември над територията на Армения на руския хеликоптер МИ-24 на ВКС Русия от Нахичеван (където турското присъствие е силно) на етапа на похода на руския военен конвой по маршрута Ереван-Горис не е инцидент.

Според една от версиите принудителната необходимост на Ердоган да сключи «московска сделка» за Идлиб на 5 март стана фактор за разгръщане на втората карабахска война.
Припомняме, че именно от териториите, контролирани от протурските бойци в северозападна Сирия, се пускат редовно безпилотни летателни апарати към руските военни съоръжения в Хмеймим и Тартус.

Продължавайки сравненията един от бакинските журналисти прави аналогия между борбата за контрол над магистралите М4 и М5 в Сирия с коридорите Зангезур и Лачин. Според някои турски автори, военното присъствие на тяхната страна, заедно с руското, трябва да бъде осигурено около тези две магистрали.

 

Докъде ще бъде позволено на Турция да стигне в експанзията й в Кавказ?

Haber7 пише за създаването на седем офиса за връзка, както и някои центрове за наблюдение за прекратяването на огъня в регионите Гянджа и Барда, където вече са се преместили разузнавателни групи. Докато турските войски се концентрират в Игдир, граничещ с Армения и Нахичеван, турските медии пишат за предполагаемо голямо военно споразумение с Азербайджан. Появата на крайбрежни системи за отбрана и съоръжения за ПВО в Каспийско море не е изключена.Докъде ще бъде позволено на Турция да стигне при разширяването си в Кавказ?

 

Източник: Фонд за стратегическа култура

Автор: Андрей Арешев

Превод: Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.

Коментари:

Зареждане ...