Карабахската война и плановете на британско-турския алианс

15 моември 2020-Нюз Фронт.

Днес светът продължава да обсъжда ситуацията около Нагорни Карабах, и често звучи и името на ръководителя на MI6, Ричард Мур.
Има версия, че зад Азербайджан стои не толкова и не само Турция, колкото британската служба за външно разузнаване.
За да се разбере ролята на Лондон в арменско-азербайджанския конфликт, трябва да се погледне по-общата картина. Нараства впечатлението, че „англичанката“ е започнала нова „Велика игра“, която няма да се ограничи с Кавказ.

Мур е сериозна личност с богат опит в дипломатическата и разузнавателната работа. Завършил Оксфорд, има три специалности — политолог, икономист, философ.
През 2014-2017г. е посланик в Турция, знае турски отлично. Твърди се, че той има близки отношения с Ердоган, когото подкрепя по време на опита за преврат през 2016 година (да не говорим за британското влияние върху турските сухопътни сили). Мур наскоро посети Анкара и, както съобщава агенция «Анадолу», на срещата му с прес-секретаря на турския президент са били обсъдени проблемите на Нагорни Карабах, Либия, Близкия изток и Източното Средиземноморие.

Има достатъчно основания да се смята, че Великобритания и Ричард Мур лично играят важна роля в широкото външнополитическо настъпление на Турция.

Карабахската война и плановете на британско-турския алианс

Очевидно Лондон е решил да превърне Турция в таран за прокарване на британските интереси и Ердоган е доволен, че Великобритания подкрепя неговия курс.

Географията на въпросите, обсъдени по време на посещението на Мур в Анкара, точно отразява амбициозните планове на британско-турския алианс.

Но все още не сме споменали Украйна, чийто президент, след среща със същия Мур, отиде при Ердоган, и Централна Азия.
Нека обаче се върнем към войната в Карабах.
Идеята е била проста: окончателно да се реши въпросът с Карабах и да се стигне до арменската граница, като се вклини възможно най-много в зоната на руско влияние в Кавказ.

В последния момент обаче нещо не се получи, кракът на руски войник стъпи на земята на Нагорни Карабах. И тук възникват редица въпроси

 

Главен сред тях: как се случи така, че Илхам Алиев и Никол Пашинян поставиха подписите си под споразумението с Русия.

„Великите комбинатори“ не доработиха? Или бързаха да се възползват от финала на изборите в Америка, която сега няма време за Карабах?
Британско-турския разчет е би могъл да бъде примерно следният:

Русия „няма да се впише“, тъй като Азербайджан се бие с Карабах, а не с Армения, за да върне своите територии въз основа на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, а Москва не е доволна от Пашинян; последният, като креатура на Сорос, ще предаде всичко.

Въпреки това Алиев, изхождайки от развитието на ситуацията, очевидно е решил с помощта на Русия, да намали зависимостта си от Великобритания и Турция.
Що се отнася до министър-председателя на Армения, както подчерта Сергей Кургинян, той е предател на своя народ, и беше поставен на поста си само за да предаде Карабах.
И той изпълни тази задача; освен това там бяха и «Америка и Сорос, а Великобритания работи много добре, трябва да се отдаде длъжното на Мур» …

 

 

По подобен начин се изказа и бившият министър-председател на Армения Грант Багратян.

Той заяви: „Защо Армения не беше готова за война? Хората на Сорос, водени от Никол Пашинян, веднага започнаха да изграждат коалиция със Запада.
Всичко, което се случва в момента, е операция на британските тайни служби и лично на Ричард Мур, близък приятел на принц Чарлз.
Имаме и още един такъв приятел на принц Чарлз. Това е президентът Армен Саркисян. Всичко, което се случва сега, не започна днес. Всичко започна, когато Армен Саркисян стана президент, той е първата лястовица на «цветната революция». Никол просто продължава да прави това, което Саргсян започна да прави. «

Пашинян обаче не е Порошенко. Бившият президент на Украйна е един от агентите на Запада, които ще изпълняват всякакви заповеди на хазяите си без никакви морални съмнения.
Ако Пашинян беше такъв, той нямаше да сключи споразумения с Русия и щеше да позволи на Азербайджан да завземе целия Карабах, хвърляйки много хора в пещта на войната.
И тогава би казал, че съм се е борил докрай, но не се е получило: войната беше не само с Азербайджан, но и с Турция.
Не защитавам Пашинян. Той с неговите «соросята» доведоха Армения до дъното в много сфери, включително военната.

Подписването на споразумение с Русия обаче показва, че той не е бил под пълния контрол на Запада и в последния момент е взел неочаквано за Мур и Ердоган решение, оправдавайки надеждите им само частично.

Преди това беше историята със сваления руски хеликоптер: очевиден опит, вероятно от Турция, да наруши мирните споразумения (трудно е да си представим, че някакви хора случайно са се оказали в зоната на движение на руски конвои и „по погрешка“ са свалили хеликоптера).
Русия обаче не трепна и Алиев избра бързо да поеме вината и да се извини.
Сега за позицията на САЩ.

От една страна, Америка е доволна от укрепването на Турция като член на Северноатлантическия алианс в кавказкия подбел на Русия.
От друга страна, с голяма степен на вероятност през 2016 година именно американците организираха опит за преврат за сваляне на Ердоган.
Те все още са недоволни от сделката на Ердоган с Русия за С-400 и поведението на Турция в Средиземно море. В Америка дори се говори за затваряне на базата в Турция и има призиви за изключването й от НАТО.

 

Докато Великобритания подкрепя Анкара, САЩ нямат категорична сформирана позиция по отношение на Турция.
Най-вероятно американците искат да имат Турция, но без Ердоган и Мур ги убеждава, че Ердоган е най-подходящ за ролята на контролиран таран в различни направления.
Малко вероятно е Вашингтон и Лондон да действат тук като абсолютно единен фронт: британците водят играта, а Съединените щати, като се вземе предвид кризата по американските върхове, заеха изчаквателна позиция в много отношения, но са способни да прихванат инициативата във всеки един момент.

Великобритания, чрез усилията на ръководителя на MI6, се опитва, използвайки Турция, да се върне към Великата игра, която играе в Евразия от 19 век.
Това не означава, че изобщо няма резултати от британската политика, но и успехът е ограничен: руски войски в Нагорни Карабах, и то без турците.
Америка застана на пауза, където отношението към Турция е двусмислено.
Перспективите на „турския инструмент“ като цяло не са очевидни — и потенциалът е слаб за широк кръг от световни задачи, а възприемането на Турция в мюсюлманския свят далеч не е еднозначно.

 

Източник: Фонд за стратегическа култура

Автор: Владимир Кудрявцев

Превод: Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.

Коментари:

Зареждане ...