Лерин в Егейска Македония преди век

Лерин е град в Егейска Македония, днес в Гърция.

На снимката: Сред оживлението на пазара в Лерин преди век.

Лерин в Егейска Македония преди век

Разкопки през 1997 година на хълма с църквата „Свети Пантелеймон“ разкриват селище с акропол от IV век пр.н.е. През римската епоха това селище е разрушено и градът се спуска в подножието на хълма по бреговете на река Сакулева, където е и днес.

В Средновековието градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България.

В VI век областта на Пелагония е заселена от славяни.

Областта на Лерин е присъединена към България по времето на завоеванието на Македония от хан Персиян и остава в границите на българската държава до 1018 година, когато отново влиза във Византия.

В XIII век отново влиза в България при царете Калоян и Иван Асен II, но е загубен окончателно при управлението на Михаил II Асен.

В XIV век Лерин е в границите на феодалното владение на Радослав Хлапен.

В XIV век известният византийски историк и император Йоан Контакузин говори за град Флеринос или Хлеринос.

В Парижкия кодекс от XIV век се споменава крепостта Флорина, а секретарят на Венецианската република Габриеле Каваца минава през град Флурибели (Fluribelli) на път за Ахрида (Охрид) в 1591 година. В 1750 в църковни документи се появява името Хлеринос или Филорина.

Градът добива значение едва в XV век, когато в него са заселени многобройни турски семейства. Турският елемент преобладава в Лерин над българския през цялата епоха на османското владичество.

В XV век в града живеят 200 християнски и 50 мюсюлмански семейства.

В 1861 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Лерин като български град, а в 1863 година в кигата си „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Лерин:

«За къщите във Флорина… ни се посочи навярно преувеличеното число 3000, чието население се състои наполовина от албанци мюсюлмани и турци и наполовина от българи християни»

В 1870 година на Цветница по време на службата избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град – около 400 семейства – се обявяват за български и българите овладяват градската църква.

News Front ПП

Коментари:

Зареждане ...