”Розата на Русия беше откъсната на българска земя”

На 5 февруари 1878 година, в Бяла навеки остава в България една изключителна руска жена – баронеса Юлия Петровна Вревская.
”Розата на Русия беше откъсната на българска земя”
Родена да бъде муза на поети, художници, музиканти, ”царица” на балове и приеми, но избрала страдния път на жертвоготовността.
Какво знаем за нея? И много, и малко. Всичките й писма са изгорени след смъртта й според нейното завещание. Останали са няколко писма у нейния скъп приятел и идеен сподвижник, руския писател Н. Тургенев, спомените на хора, които са я обичали и боготворили, стихотворения на поети като французина Виктор Юго и поляка Полонски.
”Розата на Русия беше откъсната на българска земя”
Юлия Петровна, по баща Верпаховска, е дъщеря на известен руски генерал.
Родена е през 1841 г.
Твърде млада, шестнадесетгодишна, се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски, 44-годишен, един от най-образованите, най-умните и храбри мъже на Русия. Няколко месеца след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревски умира от раните си. Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си.
Силно впечатлена от романа на Тургенев „В навечерието”, започва да следи освободителните борби на българите.
Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра. Никой и нищо не може да я спре.
Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр.Яш /Румъния/. Ръководена от желание да бъде по-близо до военните действия, за да помага на ранените, на 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла.
Тук служи в 48-а военновременна болница, разположена на левия бряг на р. Янтра, близо до моста на Кольо Фичето, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници.
Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсено бельо…
”Ангелът на милосърдието” – така я наричат с обич войниците.
Крехка и нежна, не след дълго Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878г. Погребана е в стария църковен двор близо до часовниковата кула.
През 1907 г. паметникът и костите на баронеса Юлия Вревская са пренесени в двора на музей „Освободителна война”, където се намират и до днес.
Виктор Юго пише смъртта й:
”Розата на Русия беше откъсната на българска земя”, а Тургенев поднася на гроба й закъсняло цвете.
Татяна Йорданова
Уредник в музей „Освободителна война” гр.Бяла

”Розата на Русия беше откъсната на българска земя”

Коментари:

Зареждане ...