«Вдигнаха червения картон на Румен Радев»

Българското лято обещано от избягалия в Дубай хазартен бос Васил Божков изглежда в разгара си. Както се казва в революционната поезия – септември ще бъде май. На втори септември първото всенародно въстание трябваше да обедини политическите противници под общото знаме – оставката на правителството. Проблемът е, че има истинско стълпотворение кой да бъде знаменосеца на революцията на жълтите павета.

"Вдигнаха червения картон на Румен Радев"

На първа линия са от Отровното трио, които седмици преди всенародния бунт на втори септември призоваваха за ескалация на напрежението. Един от тази бунтовна тройка, проф. Велислав Минеков дори патетично призоваваше всички да станат бесни, за да издухат властта и да сменят модела на управление.

Пренебрегвайки екзотиката на термините в революционната фразеология за издухването, е редно да си зададем въпроса дали точно синът на съратника на Тодор Живков Величко Минеков, който е бил част от ловната дружинка на бившия Първи, може да ни учи на демокрация. И да ни предлага смяна на модела.

Няма как обаче да пренебрегнем факта, че в момента се вихри истинска междуособна война в революционния комитет на въстаниците. Христо Иванов и „Да,България” официално се разграничиха от отровната тройка, заедно с подсъдимия Георги Георгиев от движението „Боец”.

Чудя се дали трябва да припомням, че единият беше министър в правителството на Бойко Борисов, а другият, член на видинската организация на ГЕРБ, а сега неистово се борят срещу кабинета.

Някак си свенливо те се дистанцират и от президентския призив „Мутри вън”. Толкова свенливо, че води до изчервяване, когато се припомни онзи лайф от къмпинга на Орлов мост. Тогава „ударният” свидетел срещу „Осемте джуджета” Димитър Ламбовски съзаклятничеси докладва, че си е изключил телефона, заради нечий разговор с Маджо.

Защо Христо Иванов трябваше да бъде информиран за това, така и не стана ясно. Но пък остави открит въпроса кой е деветото джудже и кой Снежанка в новата приказка, която се хвърля като прах в очите на хората, които протестират по улиците.

И дали докато те викат „Мутри вън”, старите муцуни вече не разпределят постове в администрацията. Като в зората на демокрацията, когато митингите зовяха „Времето е наше”, а накрая се оказа, че времето беше на протеста, но парите останаха в тези, които бяха спрели часовника. В този ред на мисли днес БСП избира своят нов председател.

Устремената към нов мандат Корнелия Нинова подкрепя изцяло призивите на президента Румен Радев в исканията му за незабавна оставка на правителството и предсрочни избори.

Вътрешната опозиция обаче протестира, че до деня за размисъл избирателните списъци в БСП не са изчистени и че никой не знае колко души имат право на глас.

И вотът ще бъде опорочен. След този другарски огън аз лично изпитвам силни съмнения какъв ще бъде приносът на подобен партиен опит, ако подобни хора организират изборите за Народно събрание. Няма как да подмина и грозните сцени, които се разиграха в Пловдив на 135-ата годишнина от Съединението на България.

По ирония на съдбата, привържениците на президента, който олицетворява единството на нацията, или поне така пожелателно е записано в Конституцията, политизираха празничната годишнина. За мен е недопустимо национални празници и светини като Васил Левски и Христо Ботев да бъдат приватизирани от тяснопартийни интереси. Това са дати, в които дори с различни политически пристрастия, българите трябва да осъзнаят, че когато каузата е България, нищо не може да ни се опре като нация. Но за съжаление, вече 135 години не осъзнаваме заветът, че „Съединението прави силата”.

С крайното си опозиционно поведение, което далеч надхвърли ролята на коректив на президентската институция, Румен Радев всъщност все по-ярко изгражда образа си на политически лидер. Упоритостта обаче отне от президента възможността за постигане на компромисно решение. Като че ли Румен Радев всъщност търсеше и постигна мястото си на партийната барикада.

Символ, който избра и ДПС в безпрецедентната си оценка за работата на президента.

Председателят на партията Мустафа Карадайъ директно обвини Румен Радев, че ерозира изпълнителната, законодателната и съдебната власт, а по този начин ерозира и държавността.

Това е оглушителен шамар, особено след като държавният глава сам обяснява как демокрацията е в опасност. Наблюдателите умело пропуснаха и друга ключова фраза на Карадайъ, който в прав текст заяви: ”Преди четири години избрахме Румен Радев като контрапункт на модела за управление на ГЕРБ”.

Да натъртя, ако някой е пропуснал – използваната дума е избрахме. ДПС никога не са крили, че са дали подкрепа на настоящия президент, за да стане номер едно на „Дондуков” 2. Въпросът сега е дали червеният картон ще се превърне и в катапулт за президента. Той разруши мостовете зад себе си. А пред него останаха само палатките и юмруците.

Може би трябва да припомня и една мисъл на Уинстън Чърчил: „Войната в голямата си част е списък с груби грешки”

Любо Огнянов

Коментари:

Зареждане ...