Все някой ден ще настъпи Видов ден

Няма нужда да обикаляме из всички източноевропейските градове, за да разберем колко голяма част от населението там е възмутено от моралните и културни промени, наложени им от ЕС, САЩ и НАТО, както и от колапса на системата за социално осигуряване и разграбването на държавна собственост със съдействието на Запада чрез приватизацията.

Все някой ден ще настъпи Видов ден

Но защо източноевропейците погълнаха цялата тази западна либерална стръв в миналото?

Обзети от манията за още и още, за погълване на максимално количество банани, портокали, Кока-Кола, Тоблерони и дънки, замбирани от надеждата, че ей сега след малко ще станат милиардери, те се примириха, че ще трябва да платят определена културна и икономическа цена за присъединяване към ЕС и НАТО, защото в противен случай, както им казваха западните им куратори, рано или късно отново ще се окажат в хватката на зловещата хегемония на Москва.

За тях кражбата, наречена приватизация, се превърна в тази «реформа», цената, която всяка държава трябва да плати, за да получи американска защита.

Но защита от кого и от какво?

Такива въпроси не се задаваха.

Дори и сега, 30 години след демокрацията, се говори за американска защита.

В Източна Европа целият този варварски акт на разграбване на общонародната собственост, наречена приватизация, доведе до обезкостяване на националните икономики — до глад, безработица, социално напрежение, неграмотност, рязко снижаване на здравните грижи и превръщането на държавните болници в търговски дружества…

Все някой ден ще настъпи Видов ден

Всичко това доведе до срив на доверието към центристките партии по цяла Източна Европа.

В по-широк план неразбирането на силата на патриотизма в новодемократизираните страни се очерта и в това, че САЩ много силно неедооцениха силата на патриотичните настроения в Русия, Китай и Иран, опитвайки се да използват «демократизацията» в качеството й на инструмент за сваляне на техните режими.

А това рефлектира в следното: дадените ръководни екипи в гореспоменатите страни обърнаха местните патриотични сили срещу местните либерали, обвинявайки ги, че са американски марионетки.

Руските и българските либерали през 1990-те години сляпо се преклоняваха пред всичко западно и без хък и мък се солидализираха с американската политика.

Всъщност, в България и сега е така.

Що се отнася до имиджа на обществеността, то тях ги наричат ЛАКЕИ на Запада.

Тяхната политика доведе до «шоковата терапия» в сферата на икономиката, която изискваше Западът.

Все някой ден ще настъпи Видов ден

В съчетие с чудовищната корупция и страшния по своите последици крах на СИВ, това оказа разрушително въздействие върху руската и българската промишленост и върху жизненото равнище на обикновените руснаци и българи.

На либералите, разбира се, им беше все едно превръщането на народите в мизерни «твари».

На заседанието на Фанда Карнеги във Вашингтон бившият премиер на Русия Егор Гайдар, например, под аплодисментите на американската аудитория се похвали, че е разрушил руският военно-промишлен комплекс.

Българският ВПК също бе ликвидиран.

Но на Запад никой не споменава, че всичко това гореспоменато лиши от средства за съществуване милиони руснаци, българи, украинци…

Но има и лъч светлина.

Ако световният ред след Студената война бе форма на американски империализъм, сега той е просто империя, в която упадъкът и гниенето се разпространяват от периферията към сърцевината.

А когато гниенето достигне до ядрото, бумерангът ще удари така Запада, че ще го постави на колене.

Вярвам, че все някой ден ще настъпи Видов ден.

Петя Паликрушева

Коментари:

Зареждане ...