Арогантността и високомерието на Запада го срутиха от трона на световния хегемон

Арогантността и високомерието на Запада

Триумфите и провалите на Запада са тясно свързани. Победата на Запада над СССР засенчи неговия характер, даде легитимност на всички западни действия в онзи период, включително и на тези, които нямаха нищо общо с победата над СССР и в резултат се оказаха пълна катастрофа.

Арогантността и високомерието на Запада го срутиха от трона на световния хегемон

Както Александър Зевин пише в любимото списание на англо-американския елит „Икономист“, революциите в Източна Европа „дадоха мощен тласък на неолибералната динамика на това издание и му осигуриха почти божествено изпратен печат на одобрение“.

Ако погледнете кориците на списанията от 90-те години, те изглеждат почти трагикомични, отразявайки вярата в справедливостта и непобедимостта на неолибералния капитализъм — всичко това е по-присъщо на религиозен култ.

Когато изразих някои съмнения относно целесъобразността на бързото разширяване на ЕС, един германски чиновник ми каза:

«В моето министерство не ни е позволено дори да мислим за това.»

В икономическите списания идеята за липсата на алтернатива се изразяваше всеки път, когато някой предположеше, че бързата приватизация в разпадналия се Съветски съюз ще доведе до масова корупция, обществено недоволство и политическа реакция.

Във военните среди се чуваха викове, когато някой се осмелеше да постави под съмнение логиката на разширяването на НАТО.

А недоволни възклицания се чуваха почти навсякъде, ако някой забележеше, че западните банки усърдно насърчават плячкосването на бившите съветски републики, като печелят от това, а правителствата на западните страни се отнасят с великодушно безразличие към това.

Атмосферата от онова време беше ярко характеризирана от Франсис Фукуяма в книгата му „Краят на историята“ (тази характеристика вече стана общоизвестна и омразна).

Всъщност той прогнозира, че либералната капиталистическа демокрация на Запад сега ще бъде единственият валиден и успешен икономически и политически модел за всички времена.

Но в действителност победата в Студената война сложи край не на историята, а на изучаването на историята от западните елити.

Любопитна черта на утопичното мислене на капитализма през 90-те години беше, че той погрешно разбираше същността на капиталистическата система.

Изкушаващо е да се каже, че Фукуяма е трябвало да прочете по-внимателно Карл Маркс и известния „Комунистически манифест“:

«Буржоазията не може да съществува без да предизвиква постоянни преврати в оръдията за производство, следователно, в производствените отношения, а и в цялата съвкупност на обществените отношения… Всички застинали, ръждясали отношения, заедно с придружаващите ги вековни идеи и възгледи, се разрушават, всички възникнали отново се оказват остарели, преди да имат време да се закостенят …

Буржоазията по пътя на експлоатация на световния пазар….измъкна изпод нозете на промишлеността националната почва. Изконните национални отрасли на промишлеността са унищожени и продължават да се унищожават с всеки изминал ден».

По това време Фукуяма често е осмиван, но идеите му започват да доминират в мисленето на Запада. Тези идеи бяха обобщени и широко използвани, но фразите бяха нелепи — от рода на  „стигнете до нивото на Дания“ (сякаш Русия и Китай трябваше да бъдат като Дания) и „пътят към демокрацията и свободния пазар“. Те се превърнаха в мантрата на нова и изключително печеливша научна и бюрократична индустрия, наречена „транзитология“.

Тези фрази бяха нелепи поради факта, че дори бегъл поглед към съвременната история е достатъчен, за да се видят много различни пътища към демокрацията и капитализма, да не говорим за безбройните пътища, които или се сливат помежду си, или се разминават.

Тази безкрайно доминираща политическа и икономическа идеология съпровождаше американска геополитическа концепция, която беше велика по своите проекти и също толкова сляпа за уроците по история.

Оставяйки на САЩ правото да се намесват едностранно навсякъде по света и отказвайки възможността на други големи сили да разширят своята роля в близките региони, тази стратегия по същество разширява доктрината Монро (в която „западното полукълбо“ всъщност се нарича американска сфера на влияние) по цялата планета.

Такива амбиции не е имала нито една друга държава.

В началото на 2000-те години, когато влиянието на САЩ достигна опасни висоти, американският военен елит и ръководството на агенциите за сигурност започнаха да говорят за „доминиране в целия спектър“.

Обръщайки се към нацията през януари 2002 г., президентът Буш-младши направи изявление, което проправи пътя за американската инвазия в Ирак. Той каза:

«По Божията милост Америка спечели Студената война … Светът, веднъж разделен на два въоръжени лагера, днес признава единствената изключителна сила, Съединените американски щати.»

Петя Паликрушева

Източник: https://www.prospectmagazine.co.uk/magazine/how-the-west-lost-victory-communism-moral-defeat

Коментари:

Зареждане ...