The National Interest: Разширяването на НАТО е лоша идея

Разширяването на НАТО е лоша идея. Алиансите и гаранциите за сигурност някога се разглеждаха като най-сериозните задължения, които държавата може да поеме. Въпреки това, днес Вашингтон раздава гаранции за сигурност така, като хотел раздава шоколадови бонбони на своите гости, смята експертът.

Превод от The National Interest: 

The National Interest: Разширяването на НАТО е лоша идея

Разширяването на НАТО е лоша идея. Алиансите и гаранциите за сигурност някога се разглеждаха като най-сериозните задължения, които държавата може да поеме. Като доминираща сила в света, Великобритания избягваше да предоставя военни гаранции на всякакви страни. И САЩ, на ранния етап от своята история, също внимателно избягваха постоянните военни връзки. Дори по време на Първата световна война Вашингтон се бори като «асоциирана държава», а не като официален член на Съюзната Антанта.

Въпреки това, днес Вашингтон дава гаранции за сигурност така, като хотел раздава шоколадови бонбони на своите гости: по едно бонбонче за всяка възглавница, плюс допълнително бонбонче за всеки, който поиска.

Счита се, че подобни задължения са безполезни.

Действително, съществува всеобщата убеденост, че съюзническите гаранции автоматично предотвратяват всяка война и следователно те никога няма да се наложи да бъдат прилагани. Учудващо е също как поборниците за алиансите не са стигнали до извода, че обещанието на САЩ да защити всяка нация от атаката на която и да е друга нация ще отвори епохата на вечния мир.

Разширяването на НАТО се извършва с голям ентусиазъм. Това е и тема на едни от най-разгорещените дебати между Америка и Русия. Веднага след като НАТО проведе военни учения в Грузия, Москва започна военните си маневри в Кавказ. По време на посещението на президента Барак Обама в Москва, страните се споразумяха да намалят ядрените си оръжия, но не и членството на Грузия в НАТО.

Вашингтон няма да спечели нищо, ако настрои Русия срещу себе си, но ще загуби много.

Москва се съгласи да предостави на САЩ своето въздушно пространство за доставка на американски войски в Афганистан. Америка търси руска помощ срещу Иран и Северна Корея.

Контролът над въоръженията и енергийните доставки също са на дневен ред.

Най-важното е, че САЩ искат стабилни отношения с втората по големина ядрена сила в света, за да намалят риска от война. А с разширяването на НАТО постигането на тези цели ще бъде много по-трудно.

Алиансът НАТО, който е над шестдесет години, бе създаден с много специфична цел: да защити Западна Европа от съветската агресия. Въпреки че той играеше конкретна политическа роля, основната му мисия беше военната. Току-що побеждавайки фашистка Германия и освобождавайки Европа, САЩ нямаха намерение да признаят съветското господство на континента.

Мисията на НАТО беше изчерпана преди две десетилетия, когато падна Берлинската стена, Варшавският договор се разпадна и Съветският съюз рухна. За известно време политическите лидери се съмняваха в бъдещето на алианса.

За бога, какво ще прави антисъветски алианс без Съветския съюз?

Но НАТО бързо намери новите си задачи.

Първо, то се превърна в паралелна структура на Европейския съюз, действаща като организация за обединяване на части от бившата съветска империя със „стара“ Европа.

Второ, алиансът се превърна в инструмент за провеждане на военни действия извън териториите на своите членове.

От гледна точка на Америка нито едната, нито другата задача имат много смисъл. ЕС винаги е бил много по-добре подготвен за насърчаване и развитие на демократичния капитализъм в бившите комунистически страни. Операциите извън зоната на отговорност, например в Косово, бяха повече в съответствие с европейските, отколкото с американските интереси. Освен това повечето членове на алианса проявяват нежелание да предоставят значима подкрепа за действията на САЩ на други места, като Афганистан и Ирак.

Накратно казано, колкото и ценно да е НАТО за Европа, за САЩ алиансът загуби сериозната си роля в сферата на сигурността.

Но вместо да намали военните ангажименти на САЩ на европейския континент, Вашингтон обещава на всички нови държави да се бори за тях. Албания и Хърватия току-що се присъединиха към НАТО.

Сега американците са длъжни да защитават тези страни от неизвестни заплахи.

Същото се отнася и за балтийските държави, които преди бяха част от Съветския съюз и Руската империя. Администрацията на Буш активно изтласка НАТО на изток, застъпвайки се за включването на Грузия и Украйна в алианса.

Какво общо имат Грузия и Украйна с американската сигурност?

Нищо общо.

Имаме всички основания да им пожелаем голям успех в каузата им за независимост. Но нито едната, нито другата страна съответстват на идеите, които се култивират на Запад. Освен това има много доказателства, че Тбилиси е отговорен и за войната през август миналата година.

Но дори и ако тези държави бяха еталонът на демократичните добродетели, Вашингтон не бива да заплашва, че ще воюва за тях.

Противно на твърденията на привържениците на разширяването на НАТО, членството в алианса не означава, че храната ще бъде безплатна.

В историята много съюзи играеха ролята на фитили, водещи до военен взрив, а не до прокарване на просеки, предпазващи от пламъците на войната.

Няма причина да се смята, че НАТО се различава от тях.

Автор: Дъг Бендоу — старши сътрудник в Института Катон, бивш специален помощник на президента Рейгън и автор на «Външнополитически глупости: Новата глобална империя на Америка».

Петя Паликрушева, превод и редакция

Източник: https://nationalinterest.org/article/more-friends-more-war-3181

Коментари:

Зареждане ...