Le Point: Западът не разбира Москва, руснаците считат, че изпълняват «свещен дълг», те презират смъртта

Западът и Русия не се разбират. Считаме тази страна за агресивна сила, докато тя е уверена, че изпълнява своя свещен дълг.

За да се разбере руската външна политика, трябва да се разбере как самите руснаци виждат своята роля в света.

Превод от Le Point (Франция):

Le Point: Западът не разбира Москва, руснаците считат, че изпълняват "свещен дълг", те презират смъртта

Русия изглежда въздесъща на международната сцена, а европейците смятат нейната дейност за агресивна по своя характер. Какво друго можете да очаквате от наследницата на СССР и царизма?

Човек не може да разбере същността на руската външна политика, без да се опита да разбере как руснаците виждат своята роля в света.

Техните възгледи са пряко противоположни на позицията на Запада:

Ние виждаме войнствено поведение, а в Русия говорят за отбранителна политика. Войната в Грузия? Просто защита на абхазките и осетинските малцинства. Анексията на Крим? Възстановяване на руската власт в руски регион.

За да се справите с това неразбиране, трябва да анализирате възприятието на руснаците за своята държава през призмата на войната, както прави Грегъри Карлтън в книгата си „Русия. История на войната.»

Митология на войната

Войната е наистина неотделима от руската история. В още по-голяма степен, отколкото в други държави, границите на Русия се променят на фона на чуждестранни нашествия и собствени завоевания.

Честотата на тези нашествия е поне отчасти свързана с липсата на естествени граници, плодородието на земята и факта, че централната част на Русия, от Нева до Дон, е в пресечната точка на много речни и сухопътни маршрути, водещи от Балтийския регион до Черно море.

Руската историография и изкуство предлагат съвсем различно обяснение: руският народ е избран. Запознавайки се с историята на своята страна, много руснаци виждат „свещената съдба“ на своя народ.

На Русия й бе съдено да защити Европа от монголското нашествие, да унищожи наполеоновата армия и да победи нацистите.

Войната е неразделна от жертвата.

Съдбата на Русия не се ограничава само до защитата на Европа. Чрез война руснаците защитават „истинската вяра”, православието — от неверниците и еретиците, които се стремят да я унищожат.

Всички войни, дори по съветско време, съдържат такъв религиозен и свещен компонент.

Прославилият се с победата си над Тевтонския орден, Александър Невски е канонизиран заради триумфа си над неверниците. Катедралата Христос Спасител (построена през 1882 г., разрушена от съветската власт през 1931 г. и възстановена през 90-те години) е издигната в памет на войниците, загинали във войните с Наполеон.

Руската православна църква и до днес с охота канонизира военните: адмирал Фьодор Ушаков през 2005 г. стана покровител на стратегическата авиация! Митологията на свещената война се популяризира в народни произведения и в работа на правителството, по-специално в многотомната поредица от 12 000 страници, публикувана от Министерството на отбраната за Втората световна война.

Руската национална идентичност се оформя през 19 век паралелно с недоверието към Европа. На фона на укрепването на мита за небесното покровителство на Русия с честването на победата над Наполеон, европейците започнаха да я разглеждат като хегемонистична държава.

Връзката между двата възгледа за Русия (агресивността и жертвоготовността) се изразяват в една част от руския характер: твърдост, презрение към опасностите и смъртта. Резултатът се вижда в Бородинското сражение с армията на Наполеон, когато десетки хиляди човека загиват на територия само от 3 квадратни километра.

Авантюризъм

Това схващане за самата Русия остава и до днес, както и неразбирането от страна на Запада. Руснаците смятат Владимир Путин за герой, който сложи край на постсъветската нестабилност (мнозина я възприемат като гражданска война).

Понастоящем властите представят настоящите конфликти по такъв начин, че да ги направят част от митологията на войната. Именно в този смисъл трябва да се разглежда окупацията на Крим: революцията на Майдана се възприема като поредния опит на Запада да отслаби Русия.

Русия счита, че защитава своите основни руски интереси. Затова тя продължава курса на Невски, Кутузов и Жуков.

Книгата е антипод на черно-бялото възприятие на Русия.

Петя Паликрушева

Източник: https://www.lepoint.fr/phebe/phebe-comment-les-russes-voient-leur-role-dans-le-monde-01-11-2018-2267817_3590.php

Le Point: Западът не разбира Москва, руснаците считат, че изпълняват "свещен дълг", те презират смъртта

Коментари:

Зареждане ...