В услуга на управляващите ли е прокуратурата?

Президентът и премиерът имат съвсем различна представа за това как трябва да се прави политиката в България и тези престрелки не са спрели от самото начало на мандата на господин Радев. Напоследък имаме известни развития. От една страна, коронакризата се отрази благотворно на рейтинга на премиера.

В услуга на управляващите ли е прокуратурата?

Последно изследване на „Галъп“ показва, че и рейтингът на президента също се е повишил. В тази ситуация институциите се конкурират за одобрението на избирателите, оправяйки взаимни нападки, а конкретни поводи не липсват

Това каза за БНР политологът доцент Петър Чолаков от БАН  в коментар за ежедневната размяна на остри реплики между първите мъже в държавата. Той припомни изтеклите предполагаеми снимки и записи на премиера, както и обвинението срещу президентски съветник

Политическият анализатор от Института за дясна политика Георги Харизанов обаче не се съгласи с изследването, отчитащо нарастващ рейтинг на президента:

„В момента социологията работи чрез телефонни получавания поради спецификата на социалната изолация. Тези преки телефонни проучвания някак си не са основание да си правим големи изводи. Според мен, за съжаление, нещата се завърнаха в ритъма и в настроенията, в които бяха преди коронакризата – непрестанни обвинения, непрестанни нападки, ежеседмични скандали, което, за съжаление, като че ли започва да създава един имунитет сред общество и намалява чуваемостта, а в много от тези скандали основание да бъдат предприети сериозни мерки…“.

Играе ли прокуратурата политически?

Според доцент Чолаков публикуването на „доказателства“ в медиите е станало „патент“ на Иван Гешев:

„Това не е начин, по който трябва да се действа в една правова държава! Сайтовете, електронните медии или каквото и да е там, не трябва да изземва ролята на съда. По този начин прокуратурата  изпълнява политически функции, тъй като насажда убеждението едва ли не, че това лице е вино. В конкретния случай това се завъртя около името на президентския съветник г-н Узунов“.

Харизанов се съгласи, че презумпцията за невиновност продължава „свирепо да бъде потъпквана“, включително и по отношение на Васил Божков, но не и с твърдението за избирателен подход в работата ѝ:

„Но не мога да се съглася, категорично, че прокуратурата действа едностранчиво. Само преди няколко месеца беше извършена брутална репресия, според мен неоснователна, срещу действащ министър от управляващото правителство – г-н Димов, който продължава, забележите, да бъде единственият обвинявам за водната криза в Перник.

Припомням и г-н Манолев, всички обвинения за къщите за гости, за обвинения срещу други действащи зам.-министри, които се разделиха с постовете си, кметове и т.н. Мисля си, че тези случаи да се разглеждат като разчистване на сметките вътре в управляващата коалиция, а когато прокуратурата повдигне обвинения на някой от другите власти това не се разглежда като работа в интерес на управляващата коалиция, това е вече е едностранчиво и силно тенденциозно“.

Чолаков обаче не се съгласи и попита колко министри са осъдени за „апартаментгейт“ и дали Цветан Цветанов е в затвора или оневинен от съда. „Какво става с Делян Пеевски, за когото в продължение на толкова години има всякакви съмнения“, попита той и се поинтересува и от съдбата на КТБ:

„От тази гледна точка, за мен, се действа по-скоро избирателно“. 

Георги ХаризановИма ли цензура в медиите:

Харизанов припомни интервютата на Цветан Василев, в които той твърди, че лично е създал бизнеса на Пеевски и др. Чолаков пък припони, публикация на Антикорупционния фонд – видео, в което се твърди за намеса на специализираната прокуратура в отнемането на частен бизнес и попита:

„Прокуратурата ще се сезира ли по материала за така наречените „осем джуджета“. И да попитам, също реторично, защо големите електронни медии в България не отразиха този скандал“.

Ученият обясни липсата на медиен интерес със 111-ото място по свобода на словото за България в класацията на „Репортери без граница“. Харизанов обаче не се съгласи:

„Това 111-о място продължава да е любима теза на хората, които имат някакъв проблем с българските медии. Няма как да го коментирам сериозно, след като държави като Унгария, където над 500 медии бяха изкупени от правителствена фондация, са преди нас в този индекс. Демек, този индекс просто не е верен“.

Според Харизанов, скандалът тепърва ще се разрази. Той изказа мнение, че един от замесените „отдавна трябваше да бъде клиент на правосъдието, а не негов търговски представител“.

Чолаков обаче припомни намесата на премиера в случая със Силвия Великова в БНР и обобщи:

„Което показва, че очевидно има цензура или най-малко има много сериозни опити за цензура, дори в Националното радио. Това, че в Унгария било зле няма от какво да се успокояваме“.

За затегнатите мерки:

Чолаков се съгласи с премиера, че е необходима дисциплина. Според него мерките са били „поразхлабени твърде рано“.

Работа ли е на премиерът да инспектира обекти:

И двамата събеседници се съгласиха, че инспекциите на Борисов не противоречат на правилата, ако не го отклоняват от другите му задължения.

Според Чолаков, напрежението между институциите е заради наближаващите избори

„Политическата система отново си влезе в ритъм. След по-малко от година, през март, 2021 година предстоят, според мене ще бъдат редовни, парламентарни избори. В този контекст е всичко и се засилва и политическата конкуренция!“.

Чолаков цитира и изследване което, публикувано от Иван Кръстев, според което едва 30% от българите вярват, че правителството може реално да подобри нещо по отношение на коронавирусната ситуация в страната. Слабо доверие има и върху контрола от страна на правителството върху средствата, които ще идват от ЕС по тази линия.

Според Харизанов Борисов няма основание да се страхува от конкуренцията в политиката.

„Цената на километър магистрала България е три пъти по-ниска от тази в Румъния“, изтъкна той и припомни, че в България има действащ офис на ОЛАФ, който работи много успешно.

„Нека ви припомня, че през 2009 година, когато първото правителство Борисов дойде на власт, българинът живееше със средна работна заплата 470 лв“.

Според него не бива да очакваме че европейските страни ще спрат развитието си, за да ги изпреварим по доходи:

„Би било доста наивно. Ние живеем в пъти по-добре, отколкото живеехме само преди 10 години. Средната заплата е над 3 пъти по-висока“.

Чолаков обаче цитира изследване на Евробарометър, публикувано в началото на юни, според което България продължава да има много сериозен проблем с корупцията и гражданите демонстрират отчаяние – не вярват, че има полза да сигнализират за нея:

„Да, живеем по-добре, но представете си колко по-добре бихме могли, ако се крадеше малко по- мъничко“.

Харизанов обаче се позова на последни данни на ЕК, които не ни поставят сред най-корумпираните държави:

„За разочарование на хората, които се опитват да се катерят върху корупцията, изграждайки политическа кариера“. 

Интервю на Даниела Големинова с доц. Петър Чолаков и Георги Харизанов

Коментари:

Зареждане ...